Свети Жан-Мари Виане. (5)Първите десет години в Арс

Жан-Мари Виане добил сравнително бързо представа за състоянието на своята енория. Жителите на Арс показвали пренебрежението си към енорийския свещеник; те не се интересували ни най-малко от живота на Църквата. Виане разбирал, че трябва да накара енорията си да се обърне. В началото на служението си там той се стремял всячески към свят живот. Прекарвал дълги часове на колене в църквата и през първите години водел необичайно аскетичен живот. Основното му ядене се състояло от картофи, които сварявал за цялата седмица. Не се смущавал, когато в последните дни мухлясвали. Опитал се също да опознае хората от енорията си и направил много посещения по домовете.
Борбата за „душата на Арс“ продължила през целия му живот, но най-вече през първите десет години там настъпили най-големите промени. Освен молитвата и лишението от сън Жан-Мари Виане използвал и бича за покаяние, за да измоли от Бог обръщането на душите от Арс. Но по-късно нарекъл самобичуването си „младежка глупост“ и отбелязал: „Дяволът малко се плаши от бича и другите покаятелни инструменти. Но това, което го довежда до ярост, е въздържанието от пиене, ядене и сън. Той няма страх от друго, както от това – а и нищо не е по-приятно за Бога.“
Молитвеният живот на енорията тогава бил слаб. Веднъж, когато Жан-Мари Виане както обикновено отишъл рано сутринта в църквата, видял един човек от селото, Луи Шафажон, да се моли пред Св.Причастие. Той бил изключение; още от самото начало редовно идвал на църква сутрин, преди работа. Съседът му, който също работел на полето, забелязал дългото му отсъствие и поискал обяснение. Луи посочил причината: „Гледам добрия Бог, а добрият Бог гледа мен.“ Това накарало енорийския свещеник още по-ревностно да учи хората на молитва. Организирал за мъжете братство на Тайнствата, а за жените – дружество на Броеницата.
Важна задача за него били и децата. В Екюли Жан-Мари също показал необикновен подход към децата. По този начин осъществявал и по-добър контакт с родителите.
Много грижи полагал през първите години и за сградата на църквата. Тогава започнало непрекъсното й обновяване. На 20 юни 1821 г. Арс бил обявен за енория, а о. Жан-Мари официално станал енорийски свещеник. Той посветил първия страничен параклис в църквата на Божията Майка. През 1823 г. направил параклис и на св. Иван Кръстител. По-късно създал и други странични параклиси, които са запазени до днес.
Една от главните точки в работата му в Арс били танците и живота в механата. При все че Арс бил едно малко село, в него имало четири гостилници, където през почивните дни идвали и хората от съседните села. На тези места алкохолът течал като река. Освен това хората идвали да танцуват по всякакъв повод. Били му необходими 25 години, за да прогони от Арс „порока на танците“. Разбира се, той бил много подиграван заради отношението си към танцуването, но държал на мнението си. В проповедите си критикувал остро танците: „Веднъж стоях пред голям огън. Взех шепа изсъхнало сено и го хвърлих вътре, казвайки му да не изгаря. Стоящите наоколо, които видяха всичко, ми се изсмяха и заочнаха да ми се подиграват: `Вие казахте, но това няма да попречи на сеното да изгори.`
- И какво си мислите вие, че трябва да отговоря на тези хора? А Вие, добра майко, какво мислите за това? Не виждате ли себе си в това нещо? … Не е ли бивало да кажете на дъщеря си: От мен да мине, иди на танци, но побързай! Дяволът тъкмо огражда една танцова забава, също както зидът градината. Танцът е въжето, с което дяволът тегли най-много души към ада. Който отива да танцува, изоставя своя Ангел-Пазител и дяволът идва на негово място, така че в залата за танци има толкова дяволи, колкото танцьори и танцьорки.“
Със същата острота Виане постоянно се обръщал и към гостилничарите: „Гостилницата е работилницата на дявола, училището, в което адът дава уроци, мястото, на което се продават душите, браковете се развалят, здравето се подкопава, започват кавги и се извършват убийства.“ С течение на времето, най-накрая всички гостилници били затворени. (Следва)

(1) Детство и юношество
(2)Трудностите на семинариста
(3)Каплан на Екюли и призоваване в Арс
(4)Пристигане в Арс

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар