Смисълът на страданието. Папа Бенедикт ХVІ: (5)Как трябва да постъпваме по отношение на страданието и страдащите?

Да, как да постъпваме? На мен ми се струва, че трябва да признаем, че е правилно да направим всичко възможно, за да победим страданията на човечеството и да помогнем на страдащите хора – има много по света – да намерят поносим живот и да бъдат освободени от злините, които често причиняваме ние самите: глад, епидемии и т.н. Но същевременно с приемането на дълга да се действа срещу причинените от самите нас страдания, трябва също да признаем и да разберем, че страданието е съществена част от човешкото ни съзряване. Тук си мисля за притчата на Господ за пшениченото зърно, което е паднало в земята и само поради това, че умира може да донесе плод и това падане в земята и умиране не е моментно събитие, а процесът на цял един живот. Да паднеш в земята като пшеничено зърно и по този начин да умреш, да се преобразиш, да станеш инструмент на Бога и така да дадеш плод. Господ не случайно казва на учениците си: Синът човешки трябва да отиде в Йерусалим, за да страда; който иска да бъде мой ученик, да вземе кръста си и да ме последва. В действителност ние винаги се държим малко като Петър, който казва на Господ: „Господи, това не бива да се случва с теб, ти не бива да страдаш. Ние не искаме да носим кръста, искаме да създадем едно по-човешко, по-хубаво царство на земята.

(Посещение в семинарията в Рим, 17 февруари 2007 г.)

Подбор и превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар