Смисълът на страданието. Папа Бенедикт ХVІ: (7)Болестта и страданието са част от живота

„Чрез смъртта си на кръста Исус придава на човешките страдания трансцедентна стойност и трансцедентно значение. По отношение на страданието и болестта болните са поканени да не губят вътрешния мир, защото нищо, дори смъртта, не може да ни раздели от любовта на Христос. В него и с него е възможно да се приеме и превъзмогне всяко физическо и духовно изпитание и точно в момент на най-голяма слабост да се усетят плодовете на спасението. Възкръсналият Господ се открива на тези, които вярват в него като на Живия, който преобразява това съществувание и дава спасителен смисъл също на болестта и смъртта.“

(Слово на Международната конференция на Папския съвет за пасторала в служението на болните, 17 ноември 2007)

„Историята на Църквата по отношение на молитвата и страданието е богата на свидетели, които са се жертвали за другите безрезервно и в тежки изпитания. Колкото по-голяма е надеждата, която ни оживява, толкова по-голяма е в нас способността да страдаме от любов към истината и към доброто, като малките и големите ежедневни мъки се жертват с радост и се влагат в голямото състрадание на Христос. (срв. Spe salvi, 40).“

(Проповед на Пепеляна сряда, 6 февруари 2008 г.)

„Страданието също е част от истината на нашия живот. Ето защо, ако опитаме да предпазим децата от всяка трудност и преживяване на болка, има опасност, въпреки добрите ни намерения да отгледаме слаби и малко себеотрицателни хора, защото способността да обичат съответства на способността да страдат – и да страдат заедно.“

-(Писмо до епархия и град Рим за неотложната задача на възпитанието, 21 януари 2008 г.)

„Исус получи това Кръщение на страдание и любов за нас, за цялото човешко семейство. Той страда заради истината и справедливостта, внесе в историята на хората Евангелието на страданието, което е другата страна на Евангелието на любовта. Бог не може да страда, но може и иска да състрадава. От страданието на Христос във всяко човешко страдание може да дойде това „con -sola-tio“, утешението на състрадаващата любов на Бога и с него звездата на надеждата (Spe salvi, 39)..

(Проповед на Пепеляна сряда, 6 февруари 2008 г.)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар