В нощта на вярата

Боже мой! Блажена Троице, копнея да Те обичам
и да работя за това да Те обичат…
Копнея да изпълня волята Ти напълно…
с една дума, копнея да стана свята,
но чувствам моята безпомощност
и Те моля, Боже мой, бъди самият Ти моята святост…

(из Акта на посвещаване, написан от св. Тереза на 9 юни 1895 г.)

Посвещаването на любовта е за Тереза кулминационната точка и същевременно началото на един нов възход. За нея 1895 година е наистина година на Божието милосърдие! Този 9 юни е освободил всичките й сили! Преградите са разбити и потоците на божествената любов, на която тя говори в своя Акт на посвещаване, наводняват земята на нейната душа. Това е празнично време, преливащо от живот. Изобилие от радост и познание за Бога. … В сърцето на Тереза текат потоци от живата вода, обещана от Исус (Ив 7, 38-39).

Потоците от светлина продължават до пролетта на 1896 година. Тогава се наслаждавах на една жива, толкова ясна вяра, че мисълта за Небето бе цялото ми щастие (C 219).

И тогава настъпва Страстната седмица със своите дни, изцяло изпълнени с мистерията на Божията любов! Когато през нощта преди Велики Петък тя получава първия си кръвоизлив – вторият е следващата нощ, тя е много щастлива: мисли, че в далечината долавя шепот, който й съобщава за предстоящото идване на Младоженеца (C 218).
Но годеницата още не е напълно готова. Страданието трябва да изпълни спасителното си дело при нея. Слънцето изчезва от хоризонта, нощта настъпва и я потапя в ужасна тъмнина. Докато Тереза тъкмо пътува много приятно в своя асансьор към Небето, токът спира: тя вече не знае къде се намира, колко ще продължи това, дали ще дойде помощ.

Исус позволи най-дълбоката нощ да проникне в душата ми и така сладката мисъл за Небето да ми бъде вече само повод за борба и мъки (C 219).
Тереза е изпитвана повече от други във вярата, докато остане само среброто без примеси и чистото злато на нейното себеотдаване, само заради Исус: Сега това изпитание отнема всичко, което можеше да придържа копнежът ми за Небето по старому към естественото удовлетворение (C 223).
Защо тогава тя остава убедена, че Небето не е проекция на нашето голямо желание? Заради Исус: заради факта Исус! Небето, пише Тереза, не е измислена от хората история, а безспорна реалност, която Исус е възвестил в Своето благовестие (C 220).
Изкушение е да се мисли, че гъстата мъгла, която скрива Небето (C 219), трябва да забули и всеки поглед за божествената мисия на Исус, дори за съществуването на Бога. Не е така. В автобиографията си Тереза описва изкушенията си по отношение на Небето и съвсем ясно свидетелства пред Агнес, че Небето (в смисъл на продължаващия ни след смъртта живот) е предмет на нейните борби; тя чувства, че по един много специален начин това е нейно изкушение и че то не може да бъде обяснено логично, тя го нарича странно и нелогично: Ах! Но аз вярвам много в Господ! Всичко това се отнася до Небето. Колко странно и без логическа връзка е това! (IGL 77).
Но тъй като съществува фактът Исус, всред най-тъмната нощ тя може да стои непоклатимо във вярата си в отвъдното. Държи я ръката на Исус: благодат, вяра и познание за добротата на Бога са божествените сили, които я държат изправена в нейната тъмна нощ. Тереза, болната Тереза, се намира с тяло и душа в тъмна дупка (IGL 192) и понякога в ухото й съскат зли змии (IGL 64). Но Исус остава, остава и вярата й. Що се отнася до мрачните представи, които я притискат, тя потвърждава: Понасям ги насила, но докато ги търпя, непрекъснато правя деяния на вяра (IGL 274).
Без да изпитва радост, тя вижда във вярата какво е Небето: Не виждам какво повече трябва да получа след смъртта от това, което вече имам в този живот. Ще видя добрия Бог, вярно е! Но съединена с Него аз съм напълно още на тази земя (IGL 45).
В целия този процес Бог извършва Своето дело на очистване, което свети Иван от Кръста с такава дълбочина е описал в своята „Тъмна нощ“. Бог ли изпраща това очистване? Или придружава с благодатта си един психически процес? Не е толкова важно да се определи точно това. За Тереза в момента въпросът е да вярва и да запази доверието и любовта. Чрез страданието си тя иска да спасява души заедно с Исус. И може да каже със св. Павел: „С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих“ (2Тим. 4,7).
Като превъзходен педагог Бог подарява на Тереза най-напред месеци на безоблачна и преливаща радост. Това преживяване я прави още по-сигурна по отношение на действителността и на Божията любов. Споменът за него ще й помогне с нещо през тъмната й нощ.
Сега Тереза върви през тъмен тунел и през една тъжна страна. Струва й се, че тъмнината й се подиграва и й крещи: Мечтаеш за светлина, за пропита с най-сладки благоухания родина, мечтаеш за вечното притежаване на Създателя на всички тези чудни дела, мислиш, че един ден ще избягаш от мъглите, които те обвиват! Продължавай, продължавай, радвай се на смъртта, която няма да ти даде това, за което се надяваш, а само една още по-тъмна нощ, нощта на нищото (C 221).

Ако вярата я оставя с впечатлението, че стои пред непроницаем и непропусклив зид, то Бог се намира и от двете страни на зида! Той е там, в този тайнствен живот на Небето, както Исус е дошъл да ни го каже и както го вярва Тереза. Той е и тук, в нейния изпитван и разтревожен живот! Повече от всякога преди Бог присъства в живота й! Той е опорната точка, в която се вкопчва Тереза. Повече от всякога Исус присъства в мислите й. Исус от миналото! И Исус от настоящия момент! Тереза държи ръката на Неговото слово и Неговото обещание. При всеки нов случай за борба … аз бързам към моя Исус и Му казвам, че съм готова до последна капка кръв да давам свидетелство за това, че има Небе (C 222).
Тереза буквално осъществява символа на проливането на кръв за вярата, като записва с кръвта си Веруюто в своето Евангелие. Вярата й никога не е била толкова чиста и дълбока! Исус знае, че аз, дори и да не изпитвам радост от вярата, поне се опитвам да върша деянията й. Мисля, че от една година съм направила повече деяния на вяра, отколкото през целия си живот (C 222).
Значи в нейните дела на вяра вече няма радост, която да се усеща. Но повече от всякога тя иска да вярва (C 223) и да постъпва в съответствие със Словото на Исус. В нощта на вярата Тереза не е невярваща, а една много голяма вярваща!
През своята нощ на вярата, по-точно казано с напълно сляпата си вяра Тереза изпитва и сега – с много по-голяма дълбочина – радостта от подарената любов. И което е парадоксално през тази нощ – радостта от това, че може да разбере колко милосърден е Господ всред този мрак!
Въпреки че това изпитание ме лишава от всяко усещане за радост, не мога да не извикам: Господи, ти ме преизпълваш с радост от всичко, което правиш. Защото има ли по-голяма радост от тази да се страда в името на Твоята любов? … Никога не съм усещала така дълбоко колко благ и милостив е Господ; Той ми изпрати това изпитание, когато имах сили да го издържа (C 222/223).
Никога преди това благодатта не е била така плодотворна в душата на Тереза. Тя е хванала ръката, която я води и я държи здраво. Тереза иска само повече да опознава Исус. Тя остава съвсем сигурна, че невярващите ще бъдат напълно изненадани, когато се явят пред Господ. Когато те кажат: Господи, когато гледахме този прекрасен свят, си мислехме, че той е възникнал случайно и че след това няма да има нищо и Тереза се надява, че тогава Господ ще им отговори: Влезте в царството ми, други се молиха за вас.
Тереза остава много мотивирана и през своята нощ на вярата: Казвам на Исус, че съм радостна да не се наслаждавам на това красиво Небе на земята, за да го разтвори за бедните неверници за вечността (C 222).
Преди Тереза не е разбирала, че има истински атеисти.
Сега тя знае от личен опит колко силно разумът може да се бори срещу отдадеността на Божието слово, когато му се противопоставя. Тя знае отдавна, че бавният ни темперамент и личните ни интереси могат да ни отклонят от вярата. Сега тя вижда участието, което благодатта има в деянието на вяра и колко много е необходимо да останеш верен в нощта. В своята бедност тя е в състояние да бъде солидарна с душите, които нямат вяра и с грешниците, които нарича свои братя, с които седи на масата, натоварена с горчивина, за да яде там хляба на болките – така че всички онези, които не са осветени от яркия факел на вярата накрая да видят блясъка му (C 220).
Тереза се бори като Жана Д`Арк за вярата на Църквата и за триумфа на доброто и злото. Точно по време на нейната нощ на вярата тя съчувства на необикновеното чудо на една млада американка, Диана Воган, която сменила вярата си и потърсила убежище в един френски манастир; преди това тя била много ангажиран член в църквата на Сатаната. Сега Диана се борела срещу предишните си заблуди, публикувала мемоарите си, които предизвиквали силно впечатление в католически среди във Франция и в чужбина. И в Кармила в Лизьо били обхванати от голям ентусиазъм за Диана. В пиесата си „Триумф на смирението“, която съчинява за именния ден на майката игуменка Мари дьо Гонзаг, Тереза пише: Диана Воган стана втора Жана Д`Арк… Най-голямото ми желание е да я видя след приключването на мисията й в нашия малък Кармил, съдинена с Исус (Récréations Pieuses 7).
Тереза написва писмо на Диана, към което прилага снимката си в ролята на Жана Д`Арк. Получава отговор, който грижливо пази. Диана продължава да се крие от страх от масоните, които искат да я убият, така че с течение на времето някои започват да изпитват недоверие. За да сложи край на слуховете, Диана обявява пресконференция на Светли понеделник, 19 април 1897 година, в Париж. … Присъстват повече от 400 журналисти, католически и настроени срещу Църквата.
На заден план е показана снимка, както било посочено, изпратена от почитателка на Диана от един кармилски манастир… Снимката на Тереза… Вместо Диана на сцената се появява Лео Таксил, уж отвърнал се масон, който с изключителен цинизъм подробно огласил какво се случвало от години в християнството във Франция: Диана никога не е съществувала, самият той стоял зад тази измама…
Няколко дни по-късно Тереза получава информация за пресконференцията и за историята с единствено показаната снимка … Тя скъсва на хиляди парчета писмото на Диана, както се наричал Лео Таксил, и го хвърля на … бунището. Повече от всякога тя разбира, че действително има души, които нямат вяра, които злоупотребявайки с благодатите, загубват това ценно съкровище (C 219). Сега тя знае още по-добре за кого седи на масата на грешниците, за които призовава милосърдието на Бога.
Тереза има изключително доверие в спасителната сила на Господ. Забелязваме го и в още една пиеса, от януари 1896 г., която тя написва за именния ден на тогавашната предстоятелка Агнес: Бягството в Египет. Мария (Тереза играе нейната роля) и Йосиф, тъй като нямали покрив над главата си, потърсили убежище в една пещера, при семейството на един разбойник. Мария излекувала Дизма, болното от проказа дете на семейството. Но Сузана, майката, продължавала да се тревожи за бъдещето му: няма ли, растейки в това обкръжение и по наследство, да тръгне по стъпките на баща си? Мария я посъветвала, да не си прави големи илюзии за малкия Дизма, защото той няма да стане по-добър от баща си… Но с пророчески поглед в бъдещето тя казва, че един ден нейният Исус ще каже от кръста на Дизма: Още днес ще бъдеш с мен в Рая. Добротата на Исус ще придружава добрия разбойник до края му! Той не обича да оставя недовършено никое дело! При условие, че Дизма запази известна отвореност… Защото, така казва Тереза (Мария) на Сузана: Имай доверие в безкрайното милосърдие на добрия Бог; то е достатъчно голямо, за да заличи най-големите престъпления, когато намери сърцето на майка, чието цяло доверие е в него. Исус не иска смъртта на грешника, иска той да се обърне и да живее вечно (Récréations Pieuses 6).

Един ден през лятото на 1896 г., в търсене на отговор, Тереза размишлява върху 12 и 13 глава от Първото послание до Коринтяните. И Светият Дух й дарява светлина и мир! Тя осъзнава, че любовта, която Павел нарича път, превъзхождащ най-съвършените дарби, е движещата сила на Църквата.
Както жизнеността на физическото тяло зависи от биенето на сърцето, така мистичното тяло на Христос, което е Църквата, живее от божествената любов, от която човешките сърца могат да черпят за себе си и за другите. Любовта е Божият дар, който дава живот на словото и тайнствата и той може да действа по много скрити начини.

Разбрах, че само любовта задвижва членовете на Църквата и ако любовта угасне, апостолите няма повече да възвестяват Евангелието, мъчениците няма да искат да проливат кръвта си… Осъзнах, че любовта включва в себе си всички призвания, че любовта е всичко, че обхваща всички времена и всички места… с една дума, че е вечна!..
Тогава извиках в прекомерно преливащата си радост: О, Исусе, моя любов… най-накрая открих призванието си, моето призвание е любовта! … Да, аз намерих мястото си в Църквата и това място, Боже мой, ми подари Ти… В сърцето на Църквата, моята майка, аз ще бъда любовта … Така ще бъда всичко … Така мечтата ми ще стане действителност!!!
(B 200/201).

(Откъс от книгата „С празни ръце“ на о. Конрад дьо Мистер OCD

Превод: catholic-news.bg)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар