Откъс из книгата „Малката Света Тереза от Лизио: записки и спомени на нейната сестра Селин Мартен“

Духовното богатство

Когато представителят на Църквата ме попита по време на канонизационния процес защо желая обявяването на сестра Тереза за светица, отговорих: „Само, за да стане нейният „малък път” известен. Така тя наричаше своята духовност, своя начин да тръгне към Бога.”
Той ми отвърна: „Щом говорите за „път”, процесът ще бъде неизбежно прекратен, както е ставало вече в подобни случаи.”
„Съжалявам”, отвърнах. „Страхът, че процесът на сестра Тереза ще бъде спрян не може да ми попречи да обръщам внимание на тази точка, която ме интересува: а именно, „малкият път” да намери признание от страна на Църквата.”

Държах много на това и процесът не пропадна. По тази причина много повече се радвах, когато папа Бенедикт ХV изтъкна особено „духовното детство”, отколкото когато сестра Тереза бе обявена за блажена и за светица. В онзи ден, 14 август 1921 г., целта ми бе постигната.

Освен това в Summarium бе записан и следният отговор, който дадох на въпроса за „свръхестествените дарби” на сестра Тереза:
„Вие много рядко сте присъствали в живота на Божията рабиня. Що се отнася до мен, бих изтъкнала, че тя не би била провъзгласена за блажена, ако не бях обрисувала живота и най-добросъвестно, както го помня … Животът и трябваше да бъде обикновен, за да служи като модел за „малките души”.

Истина е, че нашата мила отговорничка за новициата при всяка възможност ни посочваше своя „малък път”.
„За да върви човек по него”, казваше ни тя, „трябва да бъде смирен, беден по дух и обикновен.”

Сигурно много би харесала тази молитва на Босе, ако знаеше за нея: „Велики Боже!… Не допускай определени хора, някои от които се причисляват към учените, а другите – към духовенството, някога да бъдат обвинени при Твоя съд, че са съдействали по някакъв начин да се възпрепятства влизането ти в, не знам колко на брой сърца, защото ти си поискал да влезеш там по начин, чиято простота ги е шокирала; през врата, оставена отворена за светците от първите векове, но недостатъчно понятна за тях. Направи така, че ние, ставайки толкова малки като деца, както Исус Христос ни поръча, да можем да влезем един ден през тези врати, за да ги покажем после на другите с най-голяма сигурност и действеност. Амин.”
Не е учудващо, че такъв велик мъж е произнесъл тези прочувствени слова в последния си час: „Ако можех да започна живота си отначало, щях да искам само да бъда малко дете, което непрекъснато дава ръката си на Детенцето Исус.”

В същата светлина Тереза е знаела, че на децата е дадено да открият вратата на спасението по чуден начин и да го покажат и на другите. Не са ли открили Божествената мъдрост и човешкият ум „истинското величие” на душата в духовността на детството?
Прочути китайски философи са го дефинирали сполучливо:
„Зрялата добродетел завършва в състоянието на детството” (Лао-дзе, 7 в.пр.Хр.)
„Велик е този човек, който не е загубил сърцето си на дете” (Менг-дзе, 4 в.пр.Хр.)
И по-нататък: „Да познаеш най-голямата добродетел означава да вървиш напред винаги по пътя на доброто и да се връщаш в детството” (Лао-дзе в Тао-те-чинг)

За Св.Тереза този „малък път”, както вече казах, се състоеше практически в смирението. При нея детската душевност се показваше много отчетливо. Тя много обичаше да повтаря следните думи от Евангелието: Оставете децата да дохождат при мене, защото на такива е царството Божие… Техните ангели гледат непрекъснато лика на моя небесен Отец…Който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно… И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше…

Тя беше написала тези думи на гърба на една картичка, на която бе залепила снимките на четирите ни братчета и сестричета, починали като малки. Подари ми я, а в Бревиара си постави друга. Сега тези снимки са вече много остарели и са доста избледнели.
Освен тези места от Евангелието сестра Тереза беше извадила и други изречения, които обичаше и които се отнасяха все до духовното детство: „На оногова, който работи, заплатата се вменява не по милост, а по дълг. Напротив, ономува, който не работи, а вярва в Оногова, който оправдава нечестивеца, вярата му се вменява за оправдание. Тъй и Давид нарича блажен оня човек, комуто Бог вменява оправдание без дела по закона.” (Рим. 4, 4-6) „Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите си” (Ис. 40,11)

На гърба на една друга голяма картичка тя беше написала други цитати от Библията, също и някои от предишните. Но интересно е колко много осветяваха нейния път.
Особено много обичаше една гравюра, която изобразяваше малко дете, седящо на коленете на нашия Господ и мъчещо се да достигне лицето му, за да го целуне. Показах и снимката на едно починало малко дете. Тя сложи пръста си на лицето му и каза нежно и гордо: „Всички те са в моята власт!”, сякаш вече знаеше за титлата си на „царица на всичко малко”.

Св.Тереза на Детето Исус беше висока, някъде около 1,62, докато Майка Агнес на Исус беше значително по-ниска. Един ден я попитах: „Ако те оставят да избираш, какво ще предпочетеш – да бъдеш висока или ниска?” Отговори без да се бави: „Бих избрала да съм ниска, за да бъда малка във всичко.”

Църквата е виждала в Св.Тереза на Детето Исус винаги Светицата на духовното детство. Всички папи свидетелстват за това. Ограничавам се в цитирането на думите на по-късния Папа Пий ХІІ, изречени от него като пратеник на Папа Пий ХІ при полагането на основния камък на Базиликата в Лизио: „Света Тереза на Детето Исус има мисия, има учение. Но нейното учение е като цялото и същество: смирено и просто. То може да се обобщи с две думи: „духовно детство” или с други две, но със същия смисъл „малък път”.
17 години по-късно той говори за втори път в посланието си по случай тържественото освещаване на Базиликата на 11 юли 1954 година: „ Това, което Малката Св.Тереза откри, е самото Евангелие, сърцето на Евангелието, но с толкова много очарование и свежест. „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мт. 18,3)

Почитание към тайната на Въплъщението и към яслата

С голяма набожност Св.Тереза празнуваше всяка година 25 март, защото, както тя казваше, „това е денят, в който Исус е бил най-малък в утробата на Мария”.
За разлика от еретика Марсион, който казваше с презрение: ”Махнете от очите ми пелените и яслата, те са недостойни за Бога!”, Тереза беше във възторг от унижението на Господа, който от любов към нас бе станал съвсем мъничък. С радост тя пишеше на картичките за Рождество, които сама рисуваше, този текст от Св.Бернард: „Исусе, какво те направи толкова малък? Любовта!”
Името Тереза на Детето Исус, което тя носеше, откакто като деветгодишна изрази желанието си да стане кармилитка, означаваше за нея непрекъснато една действителност, и тя се стремеше да живее в съответствие с това име. По-късно написа под едно изображение на Детето Исус молитвата: „О, малко дете, единствено мое съкровище, предавам се на Твоите Божествени желания, не искам никаква друга радост освен това да те карам да се усмихваш. Дари ми Твоята милост и Твоите детски добродетели, за да разпознаят ангелите и светците при раждането ми за Небето в Твоята малка невеста Тереза на Детето Исус.”
Не само Тереза на Детето Исус си пожелаваше тези детски добродетели; и Св.Йероним им се е възхищавал, без никой да го е смятал за вдетитен.

Крадци на небето

Мои закрилници и любимци са тези, които са откраднали небето, а те са малките невинни деца и добрият разбойник.
„Големите светци го спечелиха с делата си. Аз искам да направя това като крадците, искам да вляза там с хитрост, с хитростта на любовта, която ще ми отвори входната врата, на мен и на бедните грешници.Светият Дух ме окуражава, тъй като казва, че неопитните постигат мъдрост, а младостта – познание и съобразителност.”

Жилището на малките деца

Разговарях с нея за умъртвяванията на светците и тя ми отговори: „Господ направи добре като ни каза, че в дома на неговия отец има много жилища.” Ако не беше така, той нямаше да ни го каже…
„Ако всички, които са призовани към съвършенството на небето трябваше да правят такива умъртвявания, за да отидат на небето, той щеше да ни го каже и ние щяхме да си ги наложим на драго сърце. Вместо това той ни съобщава, че в неговия дом имало много жилища. Ако там са жилищата на великите души, на пустинниците и на мъчениците, то трябва да има и жилища за малките деца.”
„Там е запазено едно място и за нас, ако много го обичаме, него, нашия небесен баща и дух на любов.”
Сестра Тереза беше една обикновена душа, която стана светица с обикновени средства. Разбираме, че всички свръхестествени дарби в нейния живот тя е наричала план на Бога за нея. Животът и е трябвало да служи за пример на малките души.

Малките деца не ги съдят

„Какво щеше да правиш, ако можеше да започнеш отначало живота си в манастира?”
„Мисля,”, отвръщаше тя, „че щях да правя същото, което и сега.”
„А не чувстваш ли същото като онзи отшелник, който казал: `Дори и да съм прекарал дълги години в покаяние, щом ми остане само половин час, само една въздишка, ще ме е страх да не бъда осъден`?”
„Не, аз не мога да споделям този страх, много съм малка, за да бъда осъдена; малките деца не ги съдят.”

Да се промъкнеш под коня

Веднъж отидох при нея съвсем обезкуражена, почти разплакана и и казах: „Този път няма да стане, няма да се справя!” „Това не ме учудва”, отвърна тя. „Много сме малки, за да се справяме с трудностите, трябва да се промъкваме под тях.” После ми припомни за едно преживяване от детството: Бяхме при съседите в Алансон, един кон в градината ни препречи пътя. Докато възрастните търсеха друг начин да се разминат, малката ни приятелка измисли нещо съвсем просто – да пропълзи под животното. След това ми подаде ръка и аз я последвах. Даже не се наложи много да се навеждаме и преминахме от другата страна.

„Това е предимството, когато си малък”, заключи Тереза. „Няма пречка за малките, навсякъде се провират. Големите души могат да се извисяват над нещата, да заобикалят трудностите, да стигат така далеч с разсъдливостта си и с добродетелите си. Но ние, които сме толкова малки, трябва да избягваме да се опитваме да правим като тях. Да се промъкваме! Да се промъкваш означава да не се вглеждаш отблизо в нещо и да не вникваш в него.”

Бог знае за добрите намерения

По време на болестта си сестра Тереза вземаше най-горчивите лекарства и понасяше най-болезнените процедури с непоколебимо търпение, въпреки че знаеше, че прилагането им е напразно. Тя никога не се оплакваше от изтощението, което се появяваше като последица от лечението. Довери ми, че предложила всичката тази ненужна помощ на Бог с молба някой мисионер, който няма нито време, нито средства да се лекува, да се възползва от нея…

А когато натъжена и казах, че такива идеи изобщо не ми идват на ум, тя ми отвърна: „Този, който се дарява изцяло на Бог, не трябва непременно да има това намерение. Малкото дете в скута на майка си се храни механично, така да се каже, без да подозира ползата от това, което прави. При това то живее и се развива, без изобщо да е имало такова намерение.” „Художникът, който рисува за своя учител, не трябва да си повтаря при всеки щрих на четката: `това е за г-н Едикойси… Достатъчно е само желанието да работи за своя майстор.”

„Добре е човек често да съсредоточава мислите си и да преглежда намеренията си отново, но без вътрешен натиск. Бог знае за добрите мисли и за истинските намерения, които бихме искали да покажем. Той е баща, а ние сме малки деца.”

Исус не може да се сърди за начина, по който подреждаме живота си

Веднъж и казах: „Трябва да работя, иначе Исус ще бъде тъжен…”
„О, не, само ти се безпокоиш. Исус не може да се натъжава от начина, по който подреждаме живота си. Но много го боли, когато не му даваме толкова, колкото можем да му дадем!”

Да бъдеш светец, без да си велик…

Понеже сестра Тереза беше дълбоко смирена, чувстваше се неспособна „да се изкачи по стръмния път на съвършенството”. Затова се стремеше непрекъснато да става все по-малка, за да се погрижи Бог напълно за нейните нужди и да я носи в прегръдките си, както се отнасят в семейството с най-малките деца. Тя искаше да бъде светица, без обаче да става голяма, защото така както непохватността на децата не може да натъжава родителите, така и несъвършенството на смирените хора не може да нанесе тежка обида на Бога. Грешките им не се зачитат по думите на Светото Писание: „защото малкият заслужава милост, а силните ще бъдат мъчени”. Затова тя се предпазваше от желанието да се чувства съвършена, както и да бъде считана от другите за такава, тъй като по този начин би станала голяма и Бог ще я остави да върви по пътя сама.
„Децата не работят, за да завоюват позиции”, казваше тя. „Когато са послушни, тогава родителите правят всичко за тях; точно така не трябва да се напрягаш, за да станеш свят, а за да доставиш радост на добрия Бог.”

Как се целува Разпятието

По време на болестта и, когато се бях провинила в нещо, за което много съжалявах, тя каза: „Целуни кръста, сега, веднага!” Целунах го по краката. „Така ли едно дете целува баща си? Бързо, бързо, целува се лицето!” Целунах го. „А сега дай той да те целуне.” Трябваше да притисна Разпятието до страната си, а Тереза каза: „Сега е добре, всичко е забравено.”

Мястото на малките деца

„Някога Господ отговори така на майката на Заведеевите синове: `Мястото от дясната и от лявата ми страна ще се даде на тези, за които то е определено от моя Баща.`”
„Представям си, че тези места, които са отказани на големите светци, на мъчениците, са запазени за малките деца. Не предсказа ли още Давид, че малкият Вениамин ще предвожда групата на светците.”
Попитахме я с какво име да я призоваваме в Небето. „Наричайте ме малката Тереза”, отвърна тя смирено.

Превод: „Католически новини“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар