Св. Анджела Меричи

Анджела е родена на 21 март 1474 г. в уважаваното християнско семейство на Джовани и Катерина Меричи. Имала трима братя и една сестра. Загубила родителите си още в детска възраст. Грижите за нея и по-голямата й сестра, която също скоро починала, поел един нейн чичо. Там тя се запознала с луксозния живот на благородното общество от Ренесанса, но той не й харесвал. Затова постъпила в Третия францискански орден, където се посветила на възпитанието на децата. Виждала колко необразовани растат децата в родината й – нямало училища, родителите били невежи и не придавали особено значение на подходящо образование. Тя успяла да убеди някои свои приятелки от родния си град да организират редовно училище. Поради успеха й през 1516 г. я поканили в Бреша, за да създаде и там нещо подобно. Анджела все повече разбирала колко важно е цялостното образование и по-специално обучението на жените за благополучието на семействата и за едно цивилизовано общество.
В Бреша тя продължила да живее в строг аскетизъм. Скоро край нея се събрала група от млади мъже и жени, чийто духовен център станала тя. През 1524 г. Анджела предприела поклонничество до Палестина. По пътя ослепяла по неизвестни причини, но посетила светите места. В края на посещението й в Света земя слепотата й изчезнала така внезапно, както се била появила. През 1525 г. отишла на поклонение в Рим и била приета на частна аудиенция от папа Климент VII. За разлика от бодростта на духа й, физическите й сили все повече отслабвали. Тъй като броят на събиращите се около нея жени растял, тя разбирала, че има нужда от правно основание за нейната общност и написала правило. През 1535 г. заедно с още 28 жени Анджела основала Обществото на света Урсула, в което жените изцяло се посвещавали на службата за другите и приемали да живеят напълно в духа на Евангелието, но не в манастир. Без обети и клаузура те живеели в семействата си в безбрачие, бедност и послушание. През 1535 г. папа Павел III потвърдил ордена. Епископът на Бреша, кардинал Франциск Корнаро, одобрил през 1536 г. написаното правило от Анджела, която през 1537 г. била избрана за първата му генерална настоятелка. Новата общност била посрещната с голямо одобрение, броят на нейните членове нараствал бързо. Когато Анджела Меричи починала, орденът имал представителства в почти всички големи градове в Северна Италия.
През 1539 г. Анджела Меричи се разболяла и диктувала на своя секретар и приятел Габриеле Козано трактатите „Ricordi” и „Legati” с напътствия за възпитателките, които трябвало да ръководят общността след смъртта й. Религиозната практика и педагогиката на светицата я направили търсен съветник и важна реформаторка в църквата по това време.
Анджела Меричи починала на 27 януари 1540 г. в своята малка стая до църквата „Св. Афра”, в която била погребана на следващия ден. По-късно църквата била посветена на нея. Там, в кристален саркофаг се пазят реликвите й. Скоро след смъртта хората започнали да почитат Анджела като светица, а основаната от нея общност приела монашеския живот в клаузура. Урсулинките са най-големият женски орден, чиято дейност в строга клаузура е посветена на възпитанието на момичета.
Анджела Меричи е обявена за блажена през 1768 г. от папа Климент XIII. Канонизирана е през 1807 година от папа Пий VII.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар