Примерът на Мария, станала Царица

Духовно размишление
за възпоменанието Дева Мария Царица

Психолозите казват, че често хората не искат да слушат, защото им се струва, че да слушаш, да се вслушваш, да се подчиняваш – това е едно и също. Може би има хора в пенсионна възраст, които си мислят: „Цял живот съм бил принуден да слушам другите, сега искам те да слушат мен”. Или пък подрастващият в училище се държи лошо, защото му е писнало да слуша, да се вслушва. Или когато се говори за някой началник, често хората си мислят: „Той не иска да чуе нищо, по-добре не му говори за това…”. Всъщност всичко това не е логично. В действителност, да ръководи себе си и другите в живота може този, който добре слуша, който е способен да се вслуша в другите и на практика – изцяло да разбере и възприеме истината. Такъв човек се ръководи не от някакви предразсъдъци, лъжи, измами или самоизмами, а от истината.
Затова не е чудно, че Църквата ни дава примера на Мария, която станала Царица, защото била способна да слуша, най-вече – да слуша Бог. Тя не е смятала, че истината може да бъде само това, което тя вече знае, не била пленница на някакви предразсъдъци, а била открита да приеме това, който другите искат да й кажат, по-специално – това, което Бог иска да й каже. Затова тя получила и приела думите: „Радвай се, благодатна”, и живяла тези думи в цялата им пълнота.
Често ни се налага да слушаме по-добре, да слушаме Бог като четем Светото Писание. А особено важно е да се упражняваме да слушаме в молитва. Разбира се, трябва да казваме на Бог различни неща, да разговаряме с Него като казваме молитви. Но не бива да забравяме и за тишината, за мълчанието. Може би Бог желае и нас да ни нарече „благодатни”. Би било жалко, ако не чуем това, ако не се научим наистина да ръководим живота си, като живеем в Неговите благодат, милосърдие и доброта. А в тишината, в мълчанието Той е винаги там, стои и ни слуша…

Отец Щефан Липке, SJ
Превод:
catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар