„О“ – антифоните – в прослава на Исусовото име

17 декември 2015, 09:37

През последната седмица преди Рождество Христово Църквата отделя специално внимание на старозаветните пророчества за идването на Спасителя. От 17 до 23 декември Литургията започва с особени антифони, наричани велики антифони или „О”-антифони (от възгласа, с който започват). Антифоните обичайно се пеят или произнасят преди и след Богородичния химн (Magnificat). Стихът преди Евангелието през тези дни също е базиран на тези антифони.
Историята с „О”-антифоните ни отпраща към VІ в. В Римската Литургия имало седем такива антифони, а в Германия, Лиеж и Париж добавили антифон към Дева Мария „O Virgo Virginum!” и антифон към архангел Гавриил “O Gabriel!”, понякога и към апостол Тома, чийто празник се отбелязвал на 21 декември – “O Thomas Didymus!”. Имало и такива църкви, в които антифоните били дванадесет. Към споменатите вече били добавяни още три: “O Rex pacifice!”, “O mundi Domina!” и “O Hierusalem!”.
Първоначално антифоните се пеели по време на кантика на Захария по време на утринната молитва от Часослова. През ІХ в. били пренесени във вечерната молитва от Часовете. Антифоните се пеели преди и след Богородичния химн, за да подчертаят, че Христос идва в света чрез Нея. В някои църкви антифоните били повтаряни след всеки стих от Богородичния химн – за по-голяма тържественост.
Антифоните „О” се смятат за душата на Адвента. Те постепенно ни въвеждат в празника Рождество Христово. Представляват своеобразна квинтесенция на пророчествата на Израил и постепенно изграждат портрета на идващия Месия. Последователността на антифоните не е случайна – те постепенно ни отвеждат от вечността към вратите на Витлеем. Божият Син е представен отначало в Своето вечно рождение от Отец, след това чрез Стария завет, след това – в Своята природа, и накрая Го виждаме като Изкупител на езичниците, Емануел – Бог с нас.
„До идването на въплътения Божи Син, ние бяхме в мрак” (1 антифон), или в слепота, достойни за вечно наказание (2 антифон), роби на лукавия (3 антифон), свързани с порока и греха (4 антифон), потопени в тъмнина (5 антифон) и изгнаници извън отечеството (6 антифон). Затова ние се нуждаем от Учител (1), Изкупител (2), Освободител (3), Ръководител (4), Просветител (5) и Спасител (6 и 7)” (Жак дьо Воражен).
В крайна сметка всички антифони говорят за изкуплението. Тяхното богословие – това е богословие на въплътения Божи Син, на изкуплението, на продължаване историята на спасението до края на времената. Те ни намекват, че Литургията на Адвента, както и Литургията през времето на Рождество Христово, е изградена върху Пасхалната Тайна.
Антифоните започват с възгласа „О” и с обръщение към Христос, Който бива прославян с едно от имената на Господ, известни в Писанието. Първата част на всеки антифон е взета от Свещеното Писание или вдъхновена от него, във втората част, подобно на литания, се повтаря призив, вдъхновен вик на целия народ Господ да дойде – с това идване да ни преобрази и спаси.
Отговаря ли Господ на този зов? Нека внимателно се вгледаме в текста на антифоните. Началните букви на титулите на Христос формират акростих:
Sapientia
Adonai
Radix
Clavis
Oriens
Rex
Emmanuel
Ако ги прочетем в обратен ред, ще видим отговора на самия Господ: ERO CRAS – на латински „Утре ще бъда тук”.


Коментари

Няма коментари

Оставете коментар