По какво психотерапията се различава от духовното ръководство?

Три сфери – духовно ръководство, изповед и психотерапия – въпреки че понякога се пресичат, също така и ясно се разграничават по своите цели.
Целта на изповедта е помирение с Бога, прошка за греховете. Психотерапията се занимава с психичните разстройства на личността с различна тежест и не говори за греха. Духовното ръководство е предназначено да насочва избора на човека и да му помага да се ориентира в християнския живот.
Разбира се, за духовния наставник е полезно да познава състоянието на душата, която се нуждае от помощ. Но не винаги това знание е необходимо, например, ако един човек по принцип се намира в състояние на благодат и не проявява поведенчески качества, които заслужават вниманието на психолог.
Изповедникът и духовният наставник могат да бъдат различни хора. Изповедникът може да бъде сменян, въпреки че това не винаги е препоръчително. А ръководството на духовния наставник непременно се характеризира със стабилност.
Изповедник може да бъде само свещеник. Духовният ръководител може да бъде и мирянин, и неръкоположен монах. Например, духовни наставници на света Катерина Сиенска били различни хора. Новопостъпилите в манастирите имат наставници, които не са непременно свещеници.
Съвсем естествено, изповедникът често става и духовен наставник, особено когато човек се обръща постоянно към един и същи свещеник и търси от него съвет в различни ситуации на живота си.
Психотерапевтът и духовният ръководител преследват различни цели. Първият е специалист в психическата сфера. Задачата му е да помогне да се поправи някакъв поведенчески аспект, като изобщо не е необходимо този аспект да се отнася до сферата на морала. Например, когато става въпрос за някаква мания или синдром на тревожност.
Духовният наставник е експерт за действието на благодатта, изкушенията, напредъка в духовния живот. Задачата му е да води духовния живот към съвършенство, отстранявайки от него греха и всичко, което се противопоставя на благодатта.
Тъй като благодатта лекува природата и я извисява, понякога – но това не е правило – изповедникът и духовният наставник могат да послужат като помощ за преодоляване на някои аспекти в поведението и от психологическа гледна точка.
По същия начин и психотерапията може да помогне на човека да намери душевен покой и да стигне до състояние, което да се отрази положително на напредъка в християнския живот.
В някои случаи духовният наставник може да посъветва този, когото наставлява, да се обърне към психотерапевт, за да преодолее някакви препятствия по духовния път. В края на краищата благодатта лекува и извисява природата, но не я заменя. Напротив, тя черпи значителни ресурси от природата.

(terramariana.org)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар