Catholic-news

Имелда Ламбертини е родена през 1321 г. в благородническо семейство в Болоня. Била единствено дете в семейството. Родителите и, благочестиви католици, били известни с благотворителните си дела и своята щедрост към бедните. Още от най-ранна възраст Имелда имала горещо желание да се съедини с Христос в Светото Причастие. Едва петгодишна помолила за разрешение да се причасти. По това време Църквата не допускала децата до Евхаристичната трапеза преди да навършат 12 години. Имелда била силно разочарована, но смирено приела позицията на Църквата и решението на родителите си. С времето желанието на Имелда да приеме Причастието растяло. Тя мислела, че ако отиде в манастир, това ще може да стане по-рано. На деветгодишна възраст постъпила в доминиканския манастир «Мария Магдалена» във Вале ди Преда. За времето не било обичайно толкова малко момиче да живее в манастир с такива строги правила. Но и там тя не получила разрешение за приемане на Светото Причастие. На празника Възнесение Господне, 12 май 1333 г., 11-годишната Имелда почувствала със сърцето си, че този ден ще бъде денят на нейното Първо Причастие. На Литургията се молила горещо, въпреки това свещеникът не я поканил при Светите Дарове. След службата тя горчиво плакала и се молила на колене пред олтара. Минало доста време и в манастира забелязали отсъствието й и започнали да я търсят. Намерили я там, където я били оставили – в храма. Имелда била в състояние на екстаз, а Светите Дарове, напуснали дарохранителницата, се носели във въздуха пред нея, обгърнати от чудно сияние. Свещеникът, когото монахините повикали, поставил патен под Светите Дарове и след като застанали върху него, той разбрал, че трябва да причасти Имелда. Така тя получила своето Първо Причастие от ръцете на свещеника. Изпълнена с истинска радост и любов към Христос, сестрите оставили Имелда в църквата за благодарствена молитва и се върнали към задълженията си в манастира. Тъй като момичето отново закъснявало, дошли пак, за да я вземат. Намерили я на колене, с ръце, събрани за молитва, но бездиханна. Казват, че Бог я взел със себе си, за да бъде вечно с Него. Веднага чрез застъпничеството на Имелда започнали да стават много чудеса. Нетленното й тяло до днес почива в църквата Сан Сигизмондо до Болонския университет. Почитта към Имелда в Доминиканския орден била потвърдена от Папа Лъв ХІІ. През 1826 г. Папа Пий Х я обявил за блажена и за покровителка на приемащите Първо Причастие.

Превод: catholic-news.bg