Света Ема

19 април 2021

Света Ема от Лезум е родена около 982 г. в Саксония. Била сестра на епископа на Падерборн и дъщеря на саксонския граф Имед ІV и жена му Адела. Омъжила се за сина на саксонския херцог Билунг. През 1001 г. император Ото ІІІ подарил на семейството кралския двор в Щипел, днес квартал на Бохум. Ема искала да основе там църква, но архиепископът на Кьолн не позволил и оставил имението под свое влияние. Ема убедила Хайнрих ІІ чрез съпругата му Кунигунде, с които била роднина, да я подкрепи и през 1008 г. кьолнският архиепископ Хериберт дал съгласието си за строежа на нейната църква в чест на Дева Мария. Много бързо Щипел се превърнал в място за поклонение.

След ранната смърт на съпруга си през 1011 г., Ема се оттеглила в Лезум. Тя направила богати дарения на катедралата в Бремен, където архиепископът бил също нейн роднина, дарила цялото си имущество и църквата в Щипел. Но грижите й били насочени най-вече към бедните.

Света Ема умира на 3 декември 1038 г. в Лезум, днес квартал на Бремен. Погребана е в бременската катедрала. Скоро след смъртта й започнали да я почитат като светица. По време на реформацията църквата станала протестантска и поклоненията престанали. След дълги премеждия, на празника Тяло и Кръв Христови през 1920 г. чудотворната икона на Прескръбна Дева Мария от Щипел била пренесена в днешната църква „Дева Мария“, която оттогава отново е оживено място за поклонение. От 1988 г. за нея се грижат монаси цистерцианци. През 1990 г. за тях е построен нов манастир.

За щедростта на Ема разказва следната легенда.
Жителите на Бремен страдали от липса на пасища и се обърнали към графиня Ема, която им обещала да им осигури толкова ливади и пасища, колкото човек може да обходи за един час. Херцог Бруно, брат на починалия й съпруг, се страхувал, че тя може да отиде твърде далеч с щедростта си и да дари твърде много от мястото, което той очаквал да наследи за семейството си и я упрекнал: „А защо не цял ден като срок?“
Ема не се засегнала от забележката в думите му и му казала: „Господ ме е благославил щедро с блага, нека бъде Вашата дума!“
Това никак не се харесало на херцога и затова настоял той да избере човека и посочил един инвалид без крака. Жителите били сигурни, че тази хитрост ще ги лиши от плодовете на щедростта на Ема, но тя сложила ръката си върху главата на сакатия и тихо се помолила и човекът започнал да се движи. Разбира се, той изобщо не можел да върви без крака, но запълзял на ръцете си, а един слуга на графинята го следвал, за да забива колче на всеки сто крачки по пътя му. Отначало хората се натъжили и повечето си тръгнали разочаровани, защото какво можели да очакват от един инвалид. А той не спирал да пълзи, все напред и напред, и когато по обяд хората отново се стекли, били изненадани повече от приятно; защото докъдето стигал погледът, те виждали ярко блещукащите колчета… А на вечерната светлина, от града ясно се забелязвало как сакатият се движи и идва все по-близо. Когато слънцето залязло, той стигнал до града и пасището било оградено – много по-обширно от това на което се надявали жителите и много по-голямо, отколкото се нуждаели. Това се случило през 1032 година.
Жителите на Бремен почитали инвалида през целия му живот, не го забравили и признателните им потомци. Ликът и ръцете му са издълбани в основата на каменната статуя на Роланд, издигаща се на площада в центъра на града. В края на ХІХ в. в парка, който е част от някогашното пасище, била поставена паметна плоча в знак на благодарност за дарението на света Ема.

Източник: heiligenlexikon.de
Превод: catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар