Смъртта. Размишления на архиепископ Мишел Опети

7 май 2021

Продължение 3
(Вж. предишното)

Тази пандемия, която разтърси света, ни позволява да изживеем едно необикновено време и да погледнем по нов начин на смисъла на живот си и на отношението ни към неговия край, който наричаме смърт. В нашата „модерна епоха“ преобладаваше убеждението, че единствената абсолютна стойност може да се намери в този земен епизод, който преживяваме в момента. За индивидуалистичното мислене смъртта е просто последна спирка в нашия живот без някакво значение. Преди смъртта беше реалност, неделима от човешкото съществувание. Но уважението към починалите се беше изпарило до такава степен, че те се изключваха от обичайните прояви на обществото. Смъртта беше станала противна. Никакъв траур, никакви публични изявления, които биха могли да напомнят за непоносимия скелет.

Отново се срещаме с древните възгледи, за които Павел говореше, когато пишеше на коринтяни: „Ако аз, тъй да кажа по човешки, се борих със зверове в Ефес, то каква полза за мене, щом мъртви не възкръсват? Да ядем и да пием, защото утре ще умрем!“ (1 Кор 15,32). Много от нашите съвременници също си представят живота като ограничено време, чийто фатален край ги води до отчаяно търсене на екстремно удоволствие от живота.

Ето защо в момента на смъртта сме изправени пред ужасна алтернатива. Смъртта трябва да се изтърпи. За едно хедонистично общество това е непоносимо. Следователно човек трябва да може сам да избира смъртта си, което в нашето общество води до насърчаване на подпомогнатото самоубийство и евтаназията. Всъщност има един друг начин, който ни позволява да бъдем такива, каквито сме и който дълго време е бил универсален път на мъдростта. Не става дума нито за смъртта, която трябва просто да се понесе, нито за смъртта, която човек сам да си избере, а за смъртта, която да се приеме. Само той ни позволява да интегрираме смъртта в живота. Само тогава специалните моменти на сбогуване стават място на най-голямо внимание, тактичност и нежност на близките, които могат да изразят искрено своята любов и привързаност.

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар