Свети Дух слиза върху всеки един от нас

23 май 2021

Проповед от †о. Мариуш Полцин OFM Cap. за Петдесетница
24 май 2015, Клагенфурт

Братя и сестри,

Ние знаем, че Светият Дух слязъл не само върху Апостолите в hорницата. Той слиза върху всеки един от нас. И не само веднъж в годината на Петдесетница, но и тогава, когато ни се струва, че около нас е черно, а не зелено…
Слиза върху нас Светият Дух, събуждайки най-прекрасни желания, стремеж към святост, към добри дела, поднася ни сълзи на истинско съжаление, търпение и издържливост по пътя на доброто. Понякога идва като буря, понякога нежно и тихо, при затворени врати, при непремахнат покрив, без огнени езици, пламващи върху главите… Идва при нашата душа с мир. Някой бе казал някога, че религията е осъзнаване на Божието присъствие в самия себе си. Този е религиозен, което означава, че Бог е в него.
Усещам ли, че Бог действа чрез мен? Умея ли да се смиря пред Светия Дух, Който е в моята душа? Позволявам ли Му да ме притегли към Себе Си?
Някои богослови наричат Светия Дух „дух на Исус Христос”, което означава дух на всеотдадеността към Бог. Следователно живеем със Светия Дух, когато живеем с духа на всеотдаденост към Бог.
Какви ли са били начатъците на нашата вяра? Тази вяра, която прави да изпитваме носталгия и жажда за Църквата, да коленичим в изповедалнята, да очакваме с нетърпение Светото Причастие?
Начатъците на личната вяра потъват в полумрака, губят се в забравата, както и спомените ни от детството. Понякога бавно се припомнят заедно с първото ни непохватно още прекръстване, с първото сваляне на шапката пред църквата при мъжете, с първото ни коленичене по време на Освещаването, когато свещеникът вдига пречупено, бедно, преломено Тялото Христово.
Началото, първите ни стъпки в нашата вяра не могат да се откъснат от нашата майка. Именно тя ни е научила на първите молитви, въвеждайки ни в тайните на вярата.
Как ли е изглеждало началото на Вселенската Църква? И този спомен потъва в мрака. Нямаме нито картини, нито снимки, но понякога от миналото и забравеното изниква бавно-бавно Горницата, вслушването в думите на Исус, любопитството, интересът към всеки дребен епизод от Неговия живот.
Началото на Вселенската ни Църква не може да се откъсне от Божията Майка, от Нейната изключителна вяра. Първо Тя говорила за Исус в горницата. Тя си спомняла най-добре Неговото детство. Ангелите били отлетели, пастирите тръгнали по поляните подир овцете си, само Тя единствена запазила спомена от Рождеството Христово и го разказвала на Апостолите. Разказвала също за изкушаването на Исус в пустинята (защото кой, ако не самият Исус на нея за това бил разказал?…), за сватбата в Кана Галилейска, за Голгота, когато стояла под кръста…
Богородица, която стои в началото на вярата на цялата Вселенска Църква, е истинска Майка на Църквата.
Не знаем какъв ще бъде краят на нашата лична вяра, нейната последна секунда, но вярваме, че Тя, която е била в началото, ще бъде и при края, Майка, Която се моли за нас сега и в часа на нашата смърт.
Амин.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар