„Пълното отдаване на Исус чрез Мария“ от Св. Луи Мария Гриньон: Първа глава от (1) до (59)

ВЪВЕДЕНИЕ

Исус желае да царува чрез Мария

Исус е дошъл на света чрез Мария; и чрез Мария той иска да властва в света.

1.Смирението на Мария

(2) По време на земния си живот Мария е била напълно непозната. В дълбокото си смирение Тя винаги е имала само копнежа преди всичко да остане скрита от целия свят. Не е мислила за себе си; само Бог е трябвало да Я познава.

(3) Бог чул молбите И за живот в незабележимост, бедност и смирение. Затова скрил от почти всички хора Нейното зачатие, Нейното раждане, Нейния живот, Нейните тайни, Нейното възкресение и възнасяне в небето. Дори и родителите И не знаели за тайнственото И величие. Ангелите също се питали „Коя е тази?” И на тях Всевишният дал само отчасти достъп до тайните на Мария.

(4) Бог Отец допуснал Мария да не извърши през живота си никакво чудо, поне не такова, което да стане известно, въпреки че И бил дал властта за това. Бог Син допуснал Тя да говори толкова рядко, въпреки че И бил дал Своята мъдрост. Бог Свети Дух, чиято вярна годеница Тя всъщност била, допуснал обаче неговите апостоли и евангелисти да кажат съвсем малко за Нея, само толкова, колкото било необходимо, за да се открие Исус Христос.

2. Величието на Мария

(5) Мария е шедьовърът на Всевишния. Само Той иска напълно да я познава и притежава. Мария е чудната Майка на Сина, когото Той ценял и обичал над всички ангели и човеци. Въпреки това Той я държал в скромност и на скрито през земния И живот, за да я насърчи в смирението. Мария е запечатаният извор и вярната годеница на Светия Дух; само Той има достъп до Нея. Мария е светилището и покоят на Пресветата Троица. В Нея Бог живее в по-голямо великолепие, отколкото на Своя трон над херувимите и серафимите. И най-чистото създание се нуждае от особена благодат, за да пристъпи тук.
(6) Със светците казвам: Мария е земният Рай на новия Адам. В Нея, чрез силата на Светия Дух Христос стана плът и извърши безброй чудеса. Мария е големият и прекрасен свят на Бога, пълен с красота и неизказано богатство. В Мария се открива преизобилната Божия доброта. В Нея Той скри, като в собствената си утроба, Своя единороден Син, а с Него и всичко, което е прекрасно и ценно. Какви тайнствени велики дела извърши Всемогъщият в това чудно човешко дете! Въпреки дълбокото Си смирение Мария сама трябва да го потвърди: „Силният ми стори велико нещо”. Светът не разбира това чудо; той не е способен и достоен за него.
3. Възхваляването на Мария

(7) Светците са казали чудни неща за тази превъзходна резиденция на Бога; самите те признават, че никога не са били по-красноречиви или по-радостни, отколкото когато са говорили за Нея. Те оповестяват високо: висотата на Нейните заслуги не може да се види, защото те се издигат чак до Божия трон. Широтата на Нейната любов не може да се измери, защото е по-голяма отколкото света. Мощта, която самата Тя притежава върху Бога е необхватна; неизследима е бездната на Нейното смирение, на добродетелите и благодатите И.

(8) От единия край на света до другия, в небесните висини, в дълбините на бездните всичко пропявдва и изповядва всякога Мария, Чудесната. Деветте ангелски хора, човеците от всеки род, положение, възраст и вероизповедание, доброто и злото, даже самият дявол трябва да Я облажават под тежестта на истината, независимо дали искат или не искат. Както Свети Бонавентура обяснява, всички ангели в небето Я призовават безспирно: „Свята , свята, свята си, Марио, Божия Майко и Дево!” и всеки ден И отправят милиони пъти ангелския поздрав: „Аве, Мария!” Те се просват пред Нея и молят благоволението И да им възложи задача. Свети Августин казва, че самият княз на ангелите, Свети архангел Михаил, изгарял от нетърпение да слави Мария и да я вижда възхвалявана от другите, както и постоянно чакал благодатта да И услужи с помощта си по Нейната дума.

(9) Цялата земя, особено християните, са пълни с красотата на Мария. Нали Тя е покровителка и пазителка на много страни и области, на много епархии и градове. Множество катедрали са посветени в Нейно име на Бога. Няма църква без олтар на Мария; няма страна, няма дори местност без Нейна чудотворна икона, където се лекуват злини от всякакъв вид и се получават различни благодати. Колко много са братствата и конгрегациите в Нейна чест! Колко ордени носят Нейното име и се намират под Нейното покровителство! Колко много членове на тези общества от миряни или монаси възхваляват Мария и славят Нейното милосърдие! Всяко малко дете Я прославя, когато срича „Аве, Мария”. Едва ли има грешник, който в закоравялостта си да не е запазил искрица доверие към Нея. Дори и в ада няма нито един дявол, който да не Я почита, като се бои от Нея.

4. Никога не можем да възхвалим Мария достатъчно

(10) Каквото и да сме казали досега, налага се да признаем със светците: „За Мария никога не е достатъчно!” Все още прекалено малко възхваляваме, прославяме, почитаме и обичаме Мария. Все още недостатъчно И служим. Тя заслужава много по-голяма възхвала, прослава, почит, любов и повече служение.

(11) Затова трябва да кажем със Светия Дух: „Цялата прелест на царската дъщеря е в нейната вътрешност.” Следователно всяка външна почест, която И небето и земята се надпреварват да и окажат е нищо в сравнение с онази почест, която Тя получава вътре в себе си от своя Създател. Това обаче остава неизвестно за нас, слабите творения, защото не сме способни да проникнем в дълбоките тайни на царя.
(12) Накрая трябва да извикаме с апостола: „Око не е виждало, ухо не е чувало и на човек не е хрумвало ” колко хубава, колко велика и колко възвишена е Мария, най-голямото чудо на природата, на благодатта и на славата. Един светец казва: „Ако искаш да разбереш Майката, тогава трябва да разбереш Сина, тъй като Тя е достойна за Своя Божествен Син!” Тук всеки език трябва да замлъкне.
(13) Всичко, което написах сега, изпълни сърцето ми с особена радост. Исках да покажа, че Мария не е била познавана достатъчно досега. Тази е една от причините, поради която Исус Христос не бе познат подобаващо. След като по Божието решение Исус Христос трябва да стане познат на света и да властва над него, то това може да стане само, ако преди това Мария стане известна и царството И се разпространи. Тя даде на света Христос при първото Му идване. Отново Тя ще Го предшества при откриването на Неговата слава.
ПЪРВА ГЛАВА
Необходимостта от почитането на Мария
(14) Признавам с цялата Църква, че Мария е просто едно създание, произлязло от ръката на Всемогъщия. Поради това, в сравнение с Неговото безкрайно величие Тя е по-малка и от един атом. Да, всъщност Тя е даже нищо, защото само Той е, Който е. Господ Бог е винаги независим и самодостатъчен. Затова Той по никакъв начин не се е нуждаел от Мария, за да изпълни волята Си и за да открие славата Си, нито пък има нужда от Нея сега. Но Той трябва само да поиска и всичко се случва.
(15) Трябва обаче да приемем нещата каквито са. Откакто Бог е сътворил Дева Мария, Той е имал желанието да започва и да завършва най-великите си дела чрез Нея. Затова допускам, че Той няма да промени позицията си във вечността; защото е Бог и не променя нито мисленето Си, нито поведението Си.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ
1.Първи принцип
Бог иска да си служи с Мария при Въплъщението

(16) Бог Отец подари Своя единороден Син на света само чрез Мария. Колкото и да са копнеели патриарсите за Спасителя, колкото и да са молели за Него пророците и праведниците от Стария Завет в продължение на четири хиляди години, само Мария е била тази, която Го е заслужила. Само Тя е намерила благодат пред Бога със силата на своите молитви и на големите си добродетели. Свети Августин ни казва, че светът е бил недостоен да получи Божия Син непосредствено от ръцете на Отца. Затова Бог ни е подарил Мария, за да Го даде на света чрез Нея.
Божият Син е станал човек заради нашето спасение, но в Мария и чрез Мария.
Бог Свети Дух образува Исус Христос в Мария. Преди това обаче чрез един от най-висшите си ангели той помоли за Нейното „Да”.
Мария и Света Троица

(17) Бог Отец повери на Мария плодородието Си, доколкото едно обикновено създание е способно да го приеме. По този начин Той И даде силата да роди Неговия Син и всички членове на мистичното тяло на Христос.

(18) Бог Син слезе като новия Адам в девствената утроба на Мария, която за Него е била Раят на земята. В нея Той намери наслада и извърши скришом чудеса на благодатта. Богът, станал човек, видя свободата Си в това да бъде в Мариината утроба. Той откри силата Си като позволи да бъде носен от нежната девойка. Съзря Своето великолепие и това на Отца в това да скрие блясъка Си тук, на земята, от всички създания, за да го покаже само на Мария. Той прослави независимостта Си и величието Си, като поиска да стане зависим от тази мила девойка при зачеването Си, раждането Си, представянето Си в храма, в скрития Си живот в продължение на тридесет години. Дори и в смъртта Си, на която Тя е трябвало да присъства, Той е искал да принесе заедно с Нея една единствена жертва. С Нейното съгласие е трябвало да се пожертва за Отца, както някога Исаак със съгласието на Авраам за изпълнение на Божията воля. Тя е, Която го е кърмила, хранила, грижила се е за Него, възпитавала Го е и се е пожертвала заради нас.
Колко необикновена и непонятна е обаче тази зависимост на Бога! Светият Дух не е могъл да я премълчи в Евангелието, въпреки че иначе не е казал нищо за чудесата, извършени от приелата човешки образ мъдрост през годините на нейния скрит живот. По този начин Той е искал да ни покаже безкрайната ценност и красота на тази зависимост. Исус Христос е прославил много повече Своя небесен Отец, като в продължение на тридесет години е бил подчинен на Своята Майка, отколкото ако беше обърнал целия свят и беше извършил най-големите чудеса.

(19) Ако наблюдаваме внимателно целия живот на Исус, ще открием, че Той е поискал да започне чудесата Си чрез Мария. Осветил е Йоан Кръстител в утробата на майка му, Елисавета, чрез думите на Мария. Мария не се била доизказала още, а Йоан бил вече осветен: това било първото и най-голямо чудо на Исус в реда на благодатта. На сватбата в Кана Той превърнал по смирената молба на Мария водата във вино; това било първото Негово чудо в реда на природата. Исус започнал чудесата си чрез Мария. Чрез Мария ги продължил и ще ги продължава до края на времената.

(20) Бог Свети Дух не ражда друга божествена личност. В самия Бог Той не е плодовит, той става плодовит в Мария, за Която се сгодява. С Нея и в Нея Той ражда Своя шедьовър, Бога-човек; с Нея и в Нея Той ще ражда ежедневно, до свършека на света, избраниците и членовете на тялото на тази глава, достойна за обожаване. Затова, колкото повече намира Своята скъпа и неразделна невеста Мария в някоя душа, толкова повече ще може да действа в нея, толкова по-добре ще ражда Христос в нея и обратно – тази душа в Христос.

(21) Това, разбира се, не означава, че едва Пресветата Дева е дала плодовитост на Свети Дух, като че ли Той не я е притежавал вече; Той е Бог, поради което притежава плодовитостта или способността за създаване както Отец и Син. Искам да кажа само, че Светият Дух си е послужил с Мария, въпреки че ни най-малко не се е нуждаел от Нея и че по този начин осъществява плодовитостта Си, като в Мария и чрез Мария ражда Исус Христос и членовете Му. Това е тайна на благодатта, непозната дори за много образовани и набожни християни.

2. Втори принцип

Бог иска да си служи с Мария при освещаването на душите

(22) Така както са действали трите лица на Пресвета Троица при първото идване на Исус Христос, когато е станал човек, така действат те и всеки ден, по невидим начин, в Светата Църква и така ще действат докато Христос дойде отново и времената се изпълнят.

1. Мария, посредница за благодатите
(23) Бог Отец събра всички води и ги нарече море; Той събра всички благодати и ги нарече Мария. Великият Бог притежава препълнено ковчеже, съкровищница, в която е заключил всичката красота, целия блясък, всичко, което е изключително и ценно, дори собствения Си Син. Тази безмерна съкровищница не е никой друг освен Мария. Затова светците Я наричат също съкровищницата на Бога, от чиято пълнота хората получават богатствата си.

(24) Бог Син е предал на Своята Майка всичко, което е придобил с живота и смъртта Си, безкрайните Си заслуги и чудните Си добродетели. Той И е предоставил да владее и разпределя цялото наследство, дадено Му от Неговия Отец; чрез Нея Той дарява заслугите Си на Своите членове, чрез Нея споделя добродетелите Си и раздава благодатите Си. Мария прилича на тайнствено русло; Тя е каналът, през който Той нежно и изобилно пуска да текат водите на Неговото милосърдие.

(25) Бог Свети Дух е поверил на Своята вярна невеста Мария неизказано големите Си дарби: избрал Я е за дарителка на цялото си имущество; затова Тя е тази, Която раздава Неговите дарби и благодати на когото сама поиска, в какъвто размер поиска, както поиска и когато поиска. Нито една небесна дарба не е дадена на хората, без да е преминала през Нейните девствени ръце. Зящото такава е волята на Бога – да получаваме всичко чрез Мария; така Всевишният е искал да отличи, издигне и прослави слугинята, Която се обрекла през земния си живот на дълбоко смирение, унизила се и се притаила до дълбините на своето нищожество. Такова е разбирането на Църквата и на светите отци на Църквата.

(26) Ако говорех на днешните учени, щях да докажа всичко казано сега от мен подробно с цитати на латински от Светото Писание и от отците на Църквата. Но аз се обръщам предимно към бедните и обикновените хора; и понеже те имат добра воля и повече вяра отколкото повечето учени, приемат всичко това много по-лесно и имат при това и повече заслуги.Затова за мен е достатъчно просто да им разясня истината, а не да се бавя дълго с цитирането на всички тези латински текстове, които те няма и да разберат. Но някои текстове цитирам, без обаче да се впускам особено в тях. Но нека продължим нататък.
2. Мощта на Марииното застъпничество

(27) Благодатта е съвършенството на природата, а славата е съвършенството на благодатта. Сигурно затова Спасителят е син на Мария и на небето, какъвто е бил и на земята. Затова Той е съхранил страхопочитанието и послушанието на най-съвършеното от всички деца към най-добрата измежду всички майки. Разбира се, трябва да се предпазваме от разбирането на тази зависимост като някакво унижаване или несъвършенство в Исус Христос. Защото Мария се намира безкрайно много по-надолу от Своя Син, Който е Бог. По тази причина Тя не може да Му заповядва така, както някоя майка на земята заповядва на детето си, което е по-долу от нея. Но Мария е обхаваната цяла в Бога чрез благодатта и славата, които привличат всички светци в Него. Затова Тя не моли, не иска и не прави нищо, което би могло да противоречи на вечната и непроменима Божия воля. Когато четем в трудовете на светци като Бернар, Бернардин,Бонавентура и други, как всичко на небето и на земята, дори самият Бог са подчинени на Светата Дева, трябва да го разбираме така: Мощта, дадена на Мария от Бог чрез благодатта е толкова голяма, че изглежда така, сякаш Тя има същата власт като Него. Нейните молитви и молби имат пред Бога такава тежест, че Той гледа на тях непрекъснато като на заповеди и никога не отхвърял някоя молба на Своята скъпа Майка, тъкмо защото Тя е постоянно смирена и е изцяло на разположение на Божията воля.
Още Мойсей със силата на молитвата си е възпирал Божия гняв към израилтяните така ефикасно, че всевишният и милосърден Господ не е могъл да му се противопоставя. Ако е било така при Мойсей, не може ли да пуснем същото и то с повече основание за молитвата на смирената Дева Мария? Молитвата на Богородица има много по-голямо значение пред Господа, отколкото молитвите и просбите на всички ангели и светци на небето и на земята.

(28) Такава е волята на Бога, който въздига смирените, та небето, земята и ада да се преклонят пред заповедите на смирената Девица, независимо дали искат или не. Той Я направи Царица на небето и земята, предводителка на Неговите войни, управителка на съкровищата Му, разпоредителка на дарбите Му, изпълнителка на най-големите чудеса, помирителка и
ходатайка на човечеството, победителка над враговете на Бога и вярна съратница на великите Му дела и триумфи.

3.Който няма Мария за майка, той няма и Бог за баща

(29) Бог Отец иска да създава чрез Мария свои деца до края на света. Затова И казва: „Посели се в Яков” (Сир 24,8), което означава: направи си жилище и убежище у Моите деца и избраниците Ми, чието олицетворение е Яков, а не у децата на сатаната, чийто символ е Исав.

(30) Както за естественото, физическото създаване на дете трябва да има баща и майка, така и за свръхестественото , духовното зачатие са необходими баща, именно Бог, и майка, по-точно Мария. Всички истински Божии чеда имат за баща Бог и за майка Мария. Който няма Мария за майка, той няма и Бог за баща. Затова всички онези, които мразят Мария, гледат Я с презрение или равнодушие, нямат Бог за баща, дори и да се хвалят с Него, точно поради това, че нямат Мария за майка. Ако имаха Мария за майка, те щяха да я обичат и почитат, както доброто дете обича и почита майка си, която му е подарила живота.
Най-сигурният и неизмамен знак за различаването на заблудения от истинския вярващ, на детето на светлината от детето на тъмнината е отношението към Мария. Заблудените и децата на тъмнината често изпитват само пренебрежение и равнодушие към Божията Майка. Те търсят с думи или дела, явно или скрито, да омаловажават почитта и любовта към Мария, като използват понякога красив претекст. Бедните! Бог Отец не е заповядал на Мария да си направи жилище у тях.

4.Майката на Исус е Майка и на мистичния Му живот
(31) Бог Син желае да се ражда всеки ден от своята любима Майка и същевременно да приема плът в своите членове. Затова И казва: „В Израел е твоето наследство.” Сякаш е искал да каже: Бог моят Отец Ми е дал за наследство всички народи на земята, всички хора, добрите и лошите, божиите чеда и децата на света. Едните ще управлявам със златен скиптър, а другите – с железен; на едните ще бъда баща и ще ги защитавам, за другите ще съм справедлив отмъстител, но за всички ще съм справделив съдия. А ти, любима Моя майко, ти трябва да получиш за наследство и притежание само избраните, които са олицетворение на Израел. Като тяхна добра майка ти ще трябва да ги раждаш и възпитаваш; като тяхна царица ще трябва да ги водиш, да ги управляваш и да ги пазиш.

(32) „Човек след човек се ражда в нея” казва Светият Дух. Според тълкуванието на много отци на Църквата първият човек, роден от Мария е богочовекът Исус Христос; вторият е обикновеният човек, осиновеното дете на Бог и на Мария. Щом Исус Христос, главата на мистичното тяло, е роден от Нея, тогава и всички избрани трябва по необходимост да са родени от Нея като членове на това тяло. Една майка не ражда главата без членовете, а също и членовет без главата; в противен случай това би било уродство на природата. Също така и по реда на благодатта главата и членовет трябва да бъдат родени от една и съща майка. И ако някой член от мистичното тяло на Исус Христос произхожда от друга майка, а не от Мария, която е родила главата, то тогава този член не е избраник, не е член на Исус Христос, а е изчадие в реда на благодатта.

5. Мария носи Христос в душите

(33) Исус е дете на Мария сега и винаги. Небето и земята И повтарят всеки ден стотици хиляди пъти: „И благословен е плодът на Твоята утроба, Исус”. Затова сигурно Исус Христос е и за всеки един човек, който Го притежава, дете и дело на Мария, както и за целия свят. Ако някой вярващ носи в сърцето си Исус, той може смело да признае: „Дълбока благодарност на Мария! Тя е направила така, за да имам това, което притежавам и без нея нямаше да имам нищо.” Щом още Свети Павел е казал: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос”, можем с пълно право да оставим Мария да каже: Всеки ден търпя родилни болки заради децата на Бога, докато моят Син Исус Христос се изобрази в тях в пълнотата Си”. Смелият полет на мисълта на Св.Августин отива още по-далеч, отколкото достига моята. Той обяснява всъщност, че всички избраници в този свят са скрити в утробата на Светата Дева, за да станат същите като Божия Син; тази добра Майка ги пази, храни ги, държи ги там и се грижи за израстването им, като ги ражда след смъртта им за вечната слава. Защото това е всъщност денят на тяхното рождение, както Църквата нарича смъртта на праведниците. Каква тайна на благодатта е това, неизвестна за хората от света и малко позната за децата на Бога.
6.Мария създава светците
(34) Бог Свети Дух иска да оформя своите избраници в Мария и посредством Мария. Затова и говори: „Трябва да пуснеш корени в избраниците ми; ти, Моя любима годенице, трябва да пуснеш корените на всички твои добродетели у тези, които съм избрал, за да расте в тях добродетел след добродетел и благодат след благодат. Това ми се понрави у теб, когато живееше на земята и проявяваше високите си добродетели, за да да те намирам и занапред на земята, без да преставаш да бъдеш на небето. Затова продължавай да живееш в моите избраници, за да съзирам с удовлетворение в тях корените на твоята непреклонна вяра, на дълбокото ти смирение, на отричането ти от всичко, на възвисената ти молитва, на пламенната ти любов към Бога, на твърдата ти надежда и на всички твои добродетели. Ти си все още Моя годеница, вярна, чиста и плодоносна както някога, така и сега. Твоята вяра трябва да ми дарява верни, твоята чистота – девици, твоето плодородие – избраници и отпечатъци на Бога.”

(35) Когато Мария се е вкоренила в някоя душа, тогава тя върши в нея чудеса на благодатта, както само тя може. Самата тя е плодородната девица, която нито е намирала някога, нито ще намери занапред равна на себе си по чистота и плодовитост.
Заедно със Светия Дух Мария е родила Богочовека, най-великото, което някога е съществувало и което може да съществува. Тя ще действа и във великите дела на последното време. Нейно запазено право са създаването и възпитанието на големите светци, които ще се появят, когато приближи краят на света. Защото само тази изключителна и чудесна Девица може заедно със Светия Дух да извършва изключителни и необичайни неща.

(36) Когато Светият Дух, нейният годеник, открие Мария в някоя душа, тогава Той бърза към нея, заселва се изцяло в нея и споделя с нея Своята пълнота и то точно дотолкова, доколкото тази душа е приела в себе си Неговата годеница. Една от основните причини, поради която днес Свети Дух не извършва някакви очебийни чудеса в душите е фактът, че ги вижда много малко съединени с Неговата вярна, неразделна годеница. Казвам: неразделна годеница на Свети Дух; защото откакто Той се сгоди с Мария като любовта на Отца и Сина, за да роди Исус Христос, главата на избраните, а след това Исус Христос в избраните, оттогава Той никога не я е отблъсквал, понеже тя остана постоянно вярна и плодоносна.
ИЗВОДИТЕ
1.Първи извод
Мария е царицата на сърцата
(37) От казаното дотук следва:
Мария е получила от Бог голяма мощ над душите на Божиите чеда. Ако не беше така, Тя нямаше да намери у тях своето жилище по заповед на Бог Отец. Нямаше да може да ги оформя, да ги храни и да ги ражда като майка за вечния живот. Нямаше да ги има като наследство и дял, за да ги ражда в Исус Христос и да ражда Христос в тях. Нямаше да може да пусне в сърцата им корените на добродетелите си, нито да бъде неразделна съратница на Светия Дух при цялото това дело. Тя нямаше да може да извърши всичко това, ако Бог не И бе дал посредством една извънредна благодат правото и силата да господства над душите. Така както Бог И бе дал властта над Неговия единороден и единосъщ Син, така И беше предал и властта върху осиновените Си деца и то не само върху техните тела – това не би било нищо особено – но и върху душите им.

(38) Чрез благодатта Мария стана царица на небето и земята, както Исус стана нейн цар като Бог и Спасител. Както царството на Исус Христос според Словото „е у вас”, особено в сърцата, вътре в човека, така и царството на Мария е предимно във вътрешността на човека, т.е. в душата му. Защото Тя ще бъде прославена в душите заедно със Сина си повече, отколкото в цялото видимо творение, ако Я назоваваме като светците „Царица на сърцата”.
2.Втори извод
Ние се нуждаем от Мария непременно за достигане на крайната ни цел
(39) Всъщност Бог не се е нуждаел непременно от Мария. Тази била обаче изричната Му воля, това да стане неизбежно. Щом Бог е изискал помощта на Мария, тогава Тя още повече е необходима на хората за постигане на крайната им цел. Затова не бива просто да съпоставяме почитта към Мария с почитта към светците. Тя ни е много по-необходима и това в никакъв случай не е предоставено на избор по нашето желание.
(40) Ученият и набожен Суарес от Обществото на Исус, мъдрият и благочестив Юстус Липсиус, доктор от Льовен , и много други са доказали ясно, че почитането на Мария е необходима за спасението. Те се позовават на схващането на отците на Църквата, като това на Св.Августин, Св.Ефрем от Едеса, дякон, Св.Кирил Йерусалимски, Св.Германий от Константинопол, Св.Йоан Дамаскин, Св.Анселм, Св. Бернар, Св.Бернардин, Св.Тома, Св.Бонавентура и много други. Те са доказали също, че сигурен знак за това, че някой не е дете на Бога, е липсата на благоговение и любов към Блажената Дева. Това признават също и Йоан Йоколампад и други лъжеучители. От друга страна обаче истинската и съвършена любов и отдаденост към Дева Мария са сигурен знак за избраничество.

(41) Примерите и мъдростите от Стария и Новия Завет го доказват, разбирането и постъпките на светците го потвърждават, разумът и опитът учат на него и го сочат; дори самият дявол и злите духове е трябвало често да го признават неохотно под напора на истината. От многото текстове на отци и учители на Църквата, които съм събрал, за да докажа истината, искам да посоча накратко само един цитат от Св.Йоан Дамаскин: „Любовта към Теб, о Мария, е оръжие за спасението, дадено от Бог на онези, които Той иска да спаси.”
Бих могъл да посоча за пример някои случаи. В животоописанието на Св.Франциск е разказано как веднъж в екстаз той видял голяма стълба, водеща в небето. На най-горното стъпало стояла Божията Майка, което означавало за него, че трябва да се изкачи при Нея, за да отиде в небето. Житието на Св.Йоан Дамаскин съобщава, че веднъж при изгонването на дявола Светата Дева заповядала на демоните да признаят открито мощта на почитта към Мария.
(42) Бих могъл да посоча като доказателство няколко случая. В животоописанието на Св.Франциск се разказва, че в състояние на екстаз той видял огромна стълба, водеща към небето. На най-горното стъпало стояла Света Богородица. Било му показано, че трябва да се изкачи горе при нея, за да влезе в небето. В животоописанието на Св.Доминик се казва, че веднъж, при изгонването на зли духове, Светата Дева им заповядала да признаят открито мощта на Марииното почитане.
3.Трети извод

Още по-необходима е почитта към Мария за постигане на съвършенството

(43) Щом като почитта към Мария е необходима на всички хора за достигане на вечното им спасение, тогава тази почит е още по- необходима за онези, които са призвани към по-висше съвършенство. Не вярвам някой, който не е тясно свързан с Мария и не се чувства зависим от Нейната помощ, да достигне до дълбоко съединение със Спасителя и до пълно покорство спрямо Светия Дух.

(44) Само Мария е намерила благодат без посредничеството на друго творение. Оттогава всички останали са намерили милост пред Бога само чрез Нея и всички, които идват ще я намерят само чрез Нея. Още когато Архангел Гавраил Я поздрави, Тя беше пълна с благодат; а когато Свети Дух Я осени по такъв неописуем начин, тогава Тя получи пълнотата на благодатта. И от ден на ден, миг след миг Мария увеличи удвоеното изобилие на благодат така, че достигна до нейния безкраен и неразбираем връх. По този начин Всевишният Я издигна в единствена управителка на Неговите съкровища, в единствена дарителка на благодатите Му. Тя облагородява, въздига и обдарява когото поиска; по свое усмотрение Тя води душите по тесния път към небето и им дава въпреки всичко да преминат през тясната врата на живота. Тя дава трон, скиптър и корона на когото пожелае.
Навсякъде и винаги Исус е плодът на Мария; а Мария е навсякъде истинското дърво, носещо плода на живота и истинската майка, раждаща този плод.
1.Мария води душите към съвършенството
(45)Само Мария е получила от Бог ключовете за съкровищницата на божествената любов и заедно с това властта да върви по най-възвишените и тайнствени пътища на съвършенството и да води и други по тях. Само Мария осигурява на бедните деца на невярната Ева влизането в земния рай; там те могат да се отдадат на радостта с Бога и намират в него сигурно убежище от своите врагове. Без да се боят от смъртта, те се хранят блажено с плодовете на дървото на живота и с плодовете на познанието на доброто и злото; и пият с големи глътки от небесните води на онзи красив извор, бликащ там в изобилие. Или още по-добре: тъй като Мария сама е този земен рай, тази девствена и обетована земя, от която грешниците Адам и Ева са били изгонени, тя допуска при себе си само онези, които избира, за да направи то тях светци.
(46) Свети Бернар тълкува думите от псалма, че „най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти” (Пс 44, 13) в смисъла, че най-големите светци, най-богатите на благодати и добродетели души, най-последователно призовават Божията майка. Те ще я имат непрекъснато пред погледа си като пример, на който подражават, и като могъща помощница, която се застъпва за тях.

2. Мария води душите към победата

(47) Току-що казах, че това ще се случва особено в края на света; но то вече се заражда, защото Господ и Неговата Майка ще създадат големи светци, които ще превъзхождат по съвършенство повечето от останалите светци, така както ливанските кедри се извисяват над малките храсти.

(48) Тези големи души, изпълнени с благодат и плам трябва да бъдат избрани, за да излязат насреща на враговете на Бога, които връхлитат от всички страни, кипящи от гняв. Те ще бъдат особено отдадени на Божията Майка, ще бъдат озарени от Нейната светлина, хранени от Нейната любов, водени от Нейния дух, подкрепяни от Нейната ръка и пазени под Нейната закрила; така те ще се борят с едната ръка, а с другата ще изграждат. С едната ръка ще оборват, ще попобеждават и унищожават фалшификациите на истинското учение, страшните разцепления, превръщането на материалните блага в кумири и липсата на любов у грешниците. С другата ръка ще изграждат храма на истинския Соломон и мистичния Божи град, т.е. царството на Преблажената Дева, наричана от отците на Църквата храм на Соломон и град на Бога. Със слово и с пример те ще водят целия свят към истинската почит към Мария. С това ще си навлекат много врагове, но ще извоюват също много победи и много слава за Бога. Бог е открил това на Св.Викентий Ферер, голям апостол на своето столетие, който го е описал в произведенията си.
4.Четвърти извод
Почитта към Мария ще бъде особено необходима в последните времена
(49) С Мария е започнало спасението на света, с Мария и ще завърши.
При първото идване на Исус Христос Мария почти не се е показала, за да не би прекалено силната и сантиментална привързаност към Нея да отдалечи от истината хората, които тогава били съвсем слабо информирани и просветени за личността на Нейния Син. Защото, ако още тогава биха я познали, то щеше да стане сигурно поради чудния и чар, с който Всевишният сам я е надарил.Такава опаснот действтелно имало; Дионисий Ареопагит потвърждава, че при вида И би Я помислил за богиня заради тайнственото И очарование и несравнимата И красота, ако не била вярата, в която бил добре обучен.
При второто идване на Исус Христос обаче Мария трябва да бъде разпозната и представена от Свети Дух, та чрез Нея хората да познаят и да обичат също Исус Христос и да Му служат. Защото причините, накарали Свети Дух да скрие напълно Своята годеница през земния И живот и да я представя откакто се проповядва Евангелието съвсем малко, няма да важат тогава.
1.Чрез Мария ще дойде царството на Христос
(50) Следователно Бог иска да представи Мария, шедьовъра на Своите ръце, в последните времена и то поради следните причини:
1.Тя се е скрила от света и се е унизила дълбоко; и Бог И е дал, та Неговите апостоли и евангелисти почти да не издадат нищо от Нейното величие.
2.Тъй като Мария е била на земята Божи шедьовър на благодатта, а в небето е шедьовър чрез славата, Бог иска да бъда славен и възхваляван от всички живи същества на земята за това.
3.Тя е зората, предхождаща и откриваща слънцето на справедливостта, Исус Христос. Следователно трябва да отправяме погледа си към Нея, за да опознаем по-добре и Исус Христос.
4.Тъй като Тя е пътят, по който Исус Христос дойде за първи път при нас, и при Второто Му идване Тя ще бъде пак пътят, но по друг начин.
5.Мария е сигурният, правият и безупречен път, по който да вървим към Исус Христос и да го намерим напълно. Душите, призвани към голяма святост, трябва да намерят поради това Христос чрез Нея. Който намери Мария, той намира живота, т.е. Исус Христос, Който е пътят, истината и животът. Но няма да можем да намерим Мария, ако не Я търсим; а няма да може да я търсим, ако не Я познаваме. Затова трябва да опознаем Мария по-добре отколкото досега, за да опознаем по-задълбочено и да прославим повече Света Троица.
6.През последните времена повече от всякога ще се проявява милосърдието , мощта и благодатта на Мария. Тя ще връща с милосърдието си бедните грешници и заблудени у дома и ще ги приема; те ще се обръщат и ще се завръщат в Католическата Църква. Мария ще покаже мощта си спрямо всички врагове на Бога, които се надигат със страшна съпротива и искат да изкушат и да провалят с обещания и заплахи всички, които им се противопоставят. Но Мариината благодат ще насърчава и окуражава верните слуги и храбрите войни на Исус Христос.
7.Накрая, Мария ще бъде страшна като строена бойна армия за дявола и за злите духове, именно в последните времена; понеже дяволът знае, че постоянно разполага с малко време, за да поквари душите. Затова той удвоява всеки ден усилията си и атаките си; не след дълго той ще подстрекателства ужасни преследвания и ще поставя страшни капани на верните служители и на истинските деца на Мария, които по- мъчно може да надвие в сравнение с останалите.

2.Решителната битка на последните времена
(51) Точно за тези последни жестоки преследвания, които ще се увеличават от ден на ден до идването на Антихриста, се отнася онова познато предсказание на Бога и онова проклятие, отпратено от Него срещу змията в земния Рай. Да го обясним по-подробно в чест на Божията Майка, за спасението на Нейните деца и за посрамване на дявола.
„И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата” (Бит 3, 15)

(52) Само един единствен път Бог е създал и поставил вражда. Но тя е непримирима, ще трае до края и ще расте. Това е враждата между Мария, Неговата свята Майка, и дявола, между децата и слугите на Святата Дева и децата и привържениците на дявола; затова Мария е най-страшният враг, който Бог е противопоставил на дявола. Още в земния рай, където Тя съществувала първоначално само в спасителния Му план, Бог И дал такава омраза към онзи проклет Негов враг, такова старание да разбулва злината на старата змия, такава сила да побеждава онзи горд безбожник, да го смазва и унищожава, че сатаната се бои от Нея не само повече, отколкото от всички ангели и хора, но в известен смисъл и повече отколкото от самия Бог. Това не означава, че гневът, омразата и мощта на Бога не са много по-големи от тези на Светата Дева, защото съвършенството на Мария е ограничено. Но от една страна сатана е горд и страда безкрайно поради причината да бъде победен и наказан от една малка, смирена слугиня, чието послушание го унижава по-дълбоко и от Божията мощ. От друга страна Бог е дал на Мария такава власт над дяволите, че те се боят дори от една дума, изречена от Нейните уста в полза на някоя душа повече, отколкото от застъпничеството на всички светци. И както често дяволите са признавали против волята си чрез устата на обсебените, те се страхуват от заплахата на Мария повече от всякакви други мъки.

(53) Това, което Луцифер е загубил поради гордостта си, Мария е спечелила със смирението си; което Ева е предала на проклятието и развалата заради непослушанието си, Мария е спасила. Ева послушала змията и така и предала всичките си деца и повлякла себе си и тях към покварата. Мария показала съвършена преданост към Бога и с това спасила себе си и всички свои деца и слуги и ги посветила на Бога.

3.Децата на Мария и децата на сатаната
(54) Бог е поставил вражда не само между Мария и демона, но и между децата на Светата Дева и децата на сатаната. Бог е поставил между истинските деца и слуги на Мария от една страна и децата и робите на дявола от друга страна тайна вражда и антипатия, тайна омраза; те не се обичат едни други, не намират вътрешна връзка едни към други. Децата на Ваал, робите на сатаната, приятелите на този свят ( защото всичко това е едно и също) винаги са преследвали онези, които са принадлежали на Божията Майка и ще ги преследват и в бъдеще повече отвсякога, така както Каин e преследвал брат си Авел, а Исав – своя брат Яков. Но смирената слугиня Мария винаги ще удържа победа над онзи горделив дух и то такава поразителна победа, че ще смаже главата му, там ъкдето е неговата гордост. Тя постоянно ще разкрива змийската му злоба; ще унищожава пъклените му планове, ще зачерква дяволските му решения и ще пази до края на времената верните си слуги от страшните му нокти.
Но властта на Мария над всички дяволи ще се открие особено в последните времена, когато сатаната ще я жили в петата, т.е. смирените слуги и бедни деца, които Мария ще повика на борба с него. Светът ще ги счита за незначителни и бедни, както са нищожни петите пред очите на всички; и като петите, за разлика от останалите части на тялото, те ще бъдат тъпкани и преследвани. Но в замяна на това, ще бъдат богати на Божии благодати, които Мария ще им дава в изобилие. В очите на Бог те ще бъдат големи и ще се отличават със святост, ще превъзхождат всички останали създания с духовното си усърдие. Божията помощ ще ги покровителства толкова много, че те ще смажат дяволската глава със смирението на петите и в съюз с Мария и ще доведат историята на Исус Христос до победа.
4.Апостолите на последните времена: синове и деца на Мария
(55) Апостолите на последните времена: синовете и дъщерите на Мария
И така виждаме, че Бог иска да знае, че Неговата свята Майка е по-добре познавана, повече обичана и почитана отколкото досега. Без съмнение това ще стане, когато Божиите деца с благодат и просветеление от Светия Дух се посветят на духовното и задълбочено упражняване на благоговението, което искам да ви открия. Тогава ще разберете тази красива морска звезда толкова ясно, колкото е възможно от вярата. Ще я следвате, когато ви води и ще достигнете пристанището невредими въпреки бурите и пиратите. Ще познаете величието на тази владетелка и ще се посветите изцяло в служба на нея; като нейни поданици ще и се отдадете напълно от любов. Ще изпитате майчинска и нежност и добрина и ще я обичате нежно като нейни любими деца. Ще узнаете за изобилието на милостта и и ще разберете колко много се нуждаете от помощта и. И за всяко нещо ще се обръщате към нея като към обичана застъпница и посредница при Исус Христос. Ще ви стане ясно, че Мария е най-лесният, най-краткият и най-съвършен път към Исус Христос и така ще и се отдадете с тялото и душата си, за да принадлежите същевременно безрезервно и на Исус Христос.

Тяхното действие
Тяхното действие
(56) Но какви ще бъдат тези деца и слуги на Мария? Стопяващ огън; слуги на Господа, запалващи навдсякъде пожара на Божията любов; остри стрели в ръката на могъщата Дева, с които тя пробожда враговете им.
Те ще бъдат синове Левиеви, напълно очистени в огъня на голяма мъка, вътрешно съединени с Бог. Със златото на любовта в сърцето, с тамяна на молитвата в духа и с мирото на умъртвлението в любовта те ще бъдат благовонието на Исус Христос навсякъде за бедните и малките, а за големите, богати и надменни хора от света – мирисът на смъртта.

(57) Те ще бъдат гръмотевични облаци, плаващи във въздуха при най-лекото дихание на Светия Дух. Нищо няма да ги спира, нищо няма да ги разстрои или разклати. От тези облаци ще вали дъждът на Божието Слово и на вечния живот. Те ще гърмят срещу греха, ще тътнат срещу света, ще запращат мълниите си по дявола и неговите привърженици. Ще срещат и пробождат с двуострия меч на Божието Слово всички, при които ги изпраща Всемогъщият, било за живот, било за смърт.

(58) Те ще бъдат истинските апостоли на последните времена, на които Господ на легионите ще даде слово и сила да вършат чудеса и да вземат славна плячка от враговете си. Необременени със светски грижи, те ще летят със сребърните криле на гълъб, накъдето ги повика Светият Дух и няма да гледат нищо друго освен славата на Бога и спасението на душите. Където и да проповядват, те ще оставят златото на онази любов, която е изпълнението на целия закон.

(59) Знаем най-накрая, че те ще бъдат истински ученици на Исус Христос, които вървят по стъпките на неговата бедност, неговото смирение, неговото пренебрежение към света и неговата любов. В чистата истина те ще показват тесния път към Бога, според Светото Евангелие, а не според принципите на света, без страх от човека, без да предпочитат никого. Никой смъртен, колкото и могъщ да е, не ще може да им влияе, никого няма да пощадят, от никого няма да се побоят. Двуострият меч на Божието Слово ще бъде в устата им; те носят на раменете си напоеното с кръв кръстно знаме, в десницата си – Разпятието, в лявата ръка – Броеницата, в сърцето – светите имена на на Исус и Мария, а в цялото си поведение простотата и умъртвлението на Исус Христос.
Това са великите мъже, които ще дойдат; Мария ще ги учи по заповед на Всевишния, за да разпространяват царството му сред невярващите и безбожниците. Но кога и как ще се случи това? Само Бог знае: ние не можем да направим нищо друго освен да мълчим, да се молим, да чакаме и да казваме с псалмиста: На Бога се уповавам.

Продължение: Втора глава

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар