Евхаристията – под „един вид” или под „два вида”


Между Католическата и Православните църкви възникнали спорове и във връзка с разногласията им в литургичната практика, и преди всичко – в извършването на Евхаристията и приемането на Светите Тайни.
Католиците-миряни от латински обряд обикновено се причастяват с Тялото и Кръвта Христови „под един вид”, т.е. с преосъществен хляб; православните пък – „под два вида”, т.е. с преосъществени хляб и вино. В резултат на това мнозинството православни богослови, като се позовават на думите на Спасителя „ако не ядете от плътта на Сина Човечески и не пиете от Неговата Кръв, няма да имате живот” (Ив 6 ,53), обявяват католическото причастяване за нарушение на волята на Спасителя и лишено от пълнотата на благодатта. Откъде са дошли тези различия в осъществяването на тайнството Евхаристия и как католическите богослови обясняват своята позиция?
Наистина, в първите векове на християнството Евхаристията се осъществявала предимно под два вида. Въпреки всичко, това не се смятало за необходимо, за да има пълнота причастяването: на болните и затворниците например Светите Дарове били носени само под вид на хляб. Християните, които живеели в отдалечени от църквите места, получавали разрешение да носят в дома си от Светото Причастие: Св. Василий Велики съобщава за отшелници, които се запасявали с хляб за причастие за цяла година пребиваване в пустинята. Такава една практика била напълно естествена предвид битовите трудности, характерни за съхраняването на виното. Но дори в храмовите богослужения през първите векове, и на Изток, и на Запад, по свидетелството на историци, на миряните било позволявано по избор да се причастяват под един или под два вида. С времето обаче на Запад все повече се затвърдила традицията миряните да се причастяват под един вид. Католическите историци обясняват този факт с няколко причини: опасността от разливане на Светата Кръв по земята, физическата невъзможност за някои хора да употребяват вино, както и липсата на вино, например у мисионерите в далечните страни – т.е. изцяло по рационални съображения. За богословските основи на причастяването под вид на хляб послужило учението за това, че Спасителят присъства в цялата Своя пълнота във всеки от видовете причастяване – така се предполагало, че пълнотата на тайнството се запазвала. Заедно с това, осъществяващият Тайнството свещеник продължил да се причастява под два вида, което естествено поставило свещениците над миряните и повишило сакралния авторитет на Църквата. Едва ли това е било случайно, като впоследствие реформаторите остро критикували установилата се в Католическата Църква традиция. Трябва обаче да се отбележи, че причастяването под един вид не толкова леко и бързо се утвърждавало на Запад. Така например през V век римските Папи Лъв Велики и Геласий забранили причастяването под един вид. Съществуват различни обяснения за тази забрана. Според едно от тях, забраната била предизвикана от появата на еретици, които обявили виното за творение на дявола и отричали Светото Причастие под вид на вино. При причастяването под един вид на тях нямало да им бъде трудно да се скрият сред другите християни; за да изкара на светло еретиците Рим решил да наложи причастието под два вида. Според версията на православните богослови пък двамата Папи се опитали да се върнат към древните църковни традиции. Трудно е да се отсъди кое от обясненията съответсва на действителността, макар впоследствие забраната да не била спазвана.
Дълго време на Запад и двете форми на причастяване съществували паралелно, като чак през Х-ХІ век причастяването за миряните под един вид било узаконено окончателно в латинските храмове, макар участващите в другите обреди на причастяване под два вида да не били порицавани.
На Изток древната практика за причастяване под два вида се запазила до наши дни и в този смисъл православните богослови имат пълното право да говорят за вярност към древните традиции (като не забравяме, че практиката на причастяване под един вид в древната Църквата също имала място, макар и ограничено). В същото време обаче и при православните причастяването невинаги се извършва във формата на питие. Например болните биват причастявани под един вид – на хляб, макар и потопен предварително в Светата Кръв под вид на вино, а след това изсъхнал. Богословската аргументация за това носи толкова тънък и умозрителен характер, че няма смисъл тук изобщо да я споменаваме.
Въобще относно богословското съдържание на Евхаристията, в това число и по отношение формата на причастяване, в продължение на много векове се водели крайно сложни спорове. В хода на тези полемики католиците не просто доказвали пълнотата от вкусването на Тялото Христово при причастяване под един вид – хляб или вино, а православните – само под два вида, но били решавани и много други въпроси (в това число и вътрешни спорове, предимно при католиците) – необходимостта от причастяване на духовенството под два вида, допустимостта на „едновременно причастие под два вида” – когато частите на Светия Хляб се намират в чашата със Светото Вино (православния обряд) или когато Хостията се потапя в чашата със Светото Вино и се връчва на причастника (католическия обряд). Полемиката приемала и крайно ожесточен характер – през 1415 г. Католическата Църква анатемосала Ян Хус задето осъдил причастяването под един вид, а Тридентският Събор през 1563 г. анатемосал всички критици на латинския обряд на причастяване. В Кодекса на каноническото право от 1917 г. се потвърждава задължителното причастяване на миряните под един вид. Все пак оттогава официалната позиция на Католическата Църква леко се е променила: макар в решенията на ІІ Ватикански Събор да се потвърждава неотменимостта на решенията на Тридентския Събор, заедно с това се допуска възможност миряните да се причастяват под два вида по преценка на епископите в случаите, специално допустими от Апостолическия Престол – например непосредствено след кръщение, преди подстрижение в монашество и т.н. Все пак, сред католическите богослови немалко са призивите към още по-сериозни промени, към връщане към традицията на ранната Църква.
На практика причастяването под два вида при католиците получава все по-широко разпространение, предимно в общностите с икуменическа насоченост. Официалната позиция на Православната Църква, отстояваща недопустимостта на причастяване под един вид, продължава да бъде твърда както и преди, което в значителна степен препятства диалога между Църквите.

Откъс от книгата на Ю. Табак: „Православие и католицизъм. Основни догматически и обредни различия”
Превод: Католически новини

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар