Скапуларът

Скапуларът (от лат. scapularium ) представлява наметка от две правоъгълни парчета вълнен плат, в цвят, характерен за дрехата на ордена, които са съединени на раменете така, че едното парче се носи на гърдите, а другото на гърба върху монашеското расо. Скапуларът не се носи от практически съображения, а символизира „игото на Христос“. В повечето ордени скапуларът е част от расото. Носят го премонстрантци, бенедиктинци, цистерцинци, кармилити и доминиканци. От късното Средновековие нарамникът е част и от монашеската дреха на женските клонове на ордените.
За разлика от дългия нарамник, носен от монасите в ордените и стигащ до края на расото, има и така наречения къс нарамник, който носят лаиците от мирските ордени от трети ред.
Най-популярен е кармилският скапулар, наречен още „кафяв скапулар“, който Божията Майка поверила на 16 юли 1251 г. на Саймън Сток, кармилит, с обещанието, че този, който го носи ще бъде предпазен от тежък грях или ще отвърне навреме сърцето си от греха, както и за това, че този, когото смъртта завари облечен с нарамника, няма да попадне в пламъците на ада. Милиони хора след това обличали този нарамник.
Скапуларът се освещава и облича на лицето, което ще го носи, винаги от свещеник. Всеки, който е получил малкия нарамник от плат от свещеник, може да носи вместо него при голяма жега, влажност или алергия към вълна и скапуларния медальон, разрешен от папа Пий Х, в който на едната половина е изобразено Сърцето на Христос , а на другата Божията Майка, често с парче плат в ръката.
Кратката формула при предаването на нарамника гласи: „Приеми този нарамник като знак за особената ти връзка с Мария, майката на Исус, на която обещаваш, че ще и подражаваш. Този нарамник трябва да ти напомня за достойнството ти като християнин, за отдаването ти в служба на ближния и за подражанието на Мария. Носи го като знак на нейната закрила и като знак за принадлежността ти към семейството на Кармила с готовността да следваш Божията воля и да се принасяш в служба за изграждането на свят, отговарящ на Божия план за братство, равенство и мир.”
Папа Йоан ХХІІ обявил на 3 март 1322 г. в „Bulle Sabbatina“, че Божията Майка му е обещала за всеки, който
- носи скапулара
- спазва съответстващото на положението си целомъдрие
- всеки ден моли малките часове, посветени на Дева Мария
- пости в сряда, петък и събота
да бъде освободен от чистилището в първата събота след смъртта си.
Папа Пий Х официално признал съботната привилегия с декрет от 16 декември 1910 година също и за тези, които носят скапуларния медальон. Той разрешил облекчение и за всички, които живеят извън манастирите и не могат да спазват моленето на часослова, при обличането им със скапулара свещеникът да им възлага по-леки и възможни за изпълнение молитви през деня като Светата Броеница, Ангел Господен, Веруюто, без обаче да се забравя поста и практикуването му.
Освен кафявия нарамник са известни още белия, който носят тринитарианите от 1200 г., червеният нарамник на лазаристите (от 1847г.), символизиращ страстите Христови, черният нарамник на сервитите (от 1255 г.), символизиращ скърбите на Света Богородица, синият нарамник на театинците (от 1691 г.) , символизиращ Непорочното Зачатие, а също и нарамникът, състоящ се от пет цвята – кафяв, бял, червен, черен и син, като обикновено най-отгоре се носи белия нарамник. По този начин този, който носи скапулара в петте цвята получава благодатта от всички тях цялостно.
Съществува и е много популярен още и зеленият скапулар, посветен на Пренепорочното Сърце на Дева Мария, който не се носи по гореописания начин и който се радва на най-голямо разпространение. Той се състои от две слепени малки правоъгълни картончета, върху които са изобразени съответно Божията Майка и Пренепорочното Мариино Сърце. Между картончетата с изображенията се намира парче плат, символизиращо дрехата на Света Богородица като закрила при всяка нужда в живота и в смъртта. Зеленият цвят символизира пълното с надежда доверие към застъпничеството на Непорочната Дева Мария пред Божия трон. Този скапулар Света Дева Мария предала на 28 януари 1840 г. на сестра Жюстин от монашеската общност на дъщерите на милосърдната любов на Свети Викентий от Паула, намираща се на прочутата улица Рю дьо Бак в Париж, където Света Катерина Лабуре, от същия орден, през 1830 г. получила от Божията Майка Чудотворния Медальон. На 8 септември 1846 г. Божията Майка казала на сестра Жюстин: „Ако този скапулар се носи с вяра, той може да доведе до огромен брой обръщания.“ Одобрен от папа Пий ІХ през 1870 г., скапуларът се носи от много хора, които не са задължени да членуват в някой орден или братство. Той може да се носи и от нехристияни и да се разпространява и от лаици. Благодарение на него са изслушани много молитви, станали са велики обръщания, чудотворни излекувания на безнадеждно болни от рак и белодробни болести. Тези, които носят зеления скапулар всеки ден трябва да молят молитвата: „Пренепорочно Сърце Мариино, моли се за нас грешници сега и на смъртния ни час. Амин.” и към нея да измолват още три пъти „Радвай се” и три пъти „Слава на Отца…”.
Разпространени са още скапуларът на пламтящото Пресвято Сърце от 1876 година, белият скапулар на милосърдието на мерцедариите, белият скапулар на Пресвято Сърце Исусово – от 1900 година, белият скапулар на Божията Майка на добрия съвет на августинците от 1893 г., виолетово-жълтият скапулар на Св.Йосиф на капуцините, датиращ от 1893 г., на доминиканците, на пасионистите и на ордена на Свети Камило де Лелис.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар