Мария в спасителния план на Бога

Ако размислим за мястото, което Мария заема в спасителното дело на Бога и което и е отредил сам Бог, тогава погледът ни ще бъде привлечен от един характерен факт. Мария е допирната точка между Стария и Новия Завет. Мария е била еврейка. Тя е най-красивият цвят, поднесен от Стария Завет, едновременно с това надминаващ този завет. Избраният народ от Стария Завет е бил носител на обещанието, дадено тържествено и неотменимо от Яхве на родоначалника Авраам. В Мария се проявява за последен път в историята на Стария Завет обещанието на Спасителя. Когато дава своето „Да” на Арахангел Гавраил, Мария става по нов и велик начин носителка на обещанието. Тя става носителка на обещаното, Майка на Спасителя, Богородица. В Мария се изпълнява обещанието на Стария Завет и се подчертава в осъществяването на Новия завет.

Мария стои в началото на Новия Завет, така както Авраам стои в началото на Стария Завет. Този паралел между Авраам и Мария се прави рядко, изводите от него едва се вземат под внимание. Авраам става родоначалник на Стария Завет, понеже повярва на Бог, че всичко, което Бог му обеща, ще бъде изпълнено. Мария става майка на Новия Завет, защото повярва на Бог, каквото Той и обеща чрез Арахангел Гавраил. „Авраам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание” (Битие 15,6). „И блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното и от Господа” (Лк. 1,45). Ако евреите от Стария Завет почитаха Авраам като свой баща във вярата, то колко повече основание имаме ние да почитаме Мария като наша майка във вярата. Съзнанието за общия произход от Авраам изковава Стария Завет в единна норма, противостояща на всякакви тенденции за разпадане и различия. В Новия Завет почитта към Мария е тази, която образува духовната връзка на единството. Не сме ли свидетели как в последните 20 години в Църквата паралелно със спада на почитта към Мария се увеличиха споровете, позиционните битки и поляризациите?

Тук трябва да очакваме едно важно възражение: Не приписваме ли на Мария роля, която в действителност се пада на Христос? Не е ли Той главата на Църквата и с това фундамент и гарант на единството? Положително. Но как? Ако погледнем по-задълбочено, ще разберем, че тъкмо обявяването за Христос попада във водовъртежа на объркванията и споровете. Всяко направление си съставя своя картина за Христос: Тази на феминистката теология е различна от представата на освободителната теология, психологически вдъхновената „теология” мисли различно от харизматичната. Пукнатините, преминаващи през Църквата са дълбоки, те не се спират пред Христос.

По различен начин изглеждат нещата при тези, които почитат Мария. Сред тях съществува благотворно единство по отношение на това, за кого трябва да смятат Христос: Христос е Синът на вечния Отец и на Блажена Дева Мария. Тъкмо вярата в божестевността на Исус е предпоставката за почитта към Мария. Тъй като Мария е различна в сравнение с другите майки. Другите жени са майки, понеже (най-малкото) са пожелали да станат такива. Мария е майка, понеже синът и е поискал това. Майката е майка, понеже се решава да роди дете. Мария е майка, защото Бог е решил вместо нея. Земното майчинство се позовава на човешкото решение (или страст), майчинството на Мария се дължи на божествения избор. Майките даряват на децата си живот, майчинството е подарено на Мария. Инициативата не е тръгнала от майката, а от онзи, който е поискал да стане неин син. Майчинството на Мария свидетелства повече за Христос, отколкото за Мария. Да се почита Мария заради това, че е майка на Христос означава да се признае и обожава решението на вечния Логос, тъй както почитта към Авраам е означавала прослава на решението на Бог да избере Авраам. Почитта към Мария е плод на вярата в божествеността на Исус. Тя е особена форма на почитта към Христос. Точно заради това тя е гарант за единството в Христовата вяра. Ако се изостави вярата в божествеността на Исус, то Исус ще бъде само човек, в най-добрия случай съвършеният човек. В такъв случай той ще заеме онова място, което се е полагало дотогава на Мария. Тогава почитта към Мария би изглеждала като конкурентно начинание към Христос. Отричането на божествеността на Христос води логически до упрек в обожествяването на Мария към онези, които смятат Мария за това, за което отрицателите смятат Христос.

Почитта към Мария включва признаването на божествеността на Исус, който е избрал Мария за своя майка. Така, сам Христос е гарант на единството чрез Мария. Също както Мария е станала майка едва чрез Христос. Христос е причината за майчинството на Мария и поради това причина за нашата почит към нея. Тъй както Бог е причина за почитта към Авраам и духовното му бащинство: „и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена” (Битие 12,3); „защото ето отсега ще ме облажават всички родове” (Лк. 1,48). Единството на това облажаване е единството на Божия народ. В последните времена ще се появят много месии и, може би, ще заблуждават дори избраните (срвн. Мт. 24,24). Спорът обаче ще бъде между змея и жената. Решаващо ще бъде това да бъдеш сред тези, които принадлежат към потомството, към семето на жената. Защото те са, „които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исуса Христа” (Откр. 12,17)

Отец Енгелберт Ректенвалд FSSP

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар