Кардинал Йозеф Беран – преследван от два режима

Чешкият кардинал Йозеф Беран е роден на 29 декември 1888 г. в Пилзен. След зрелостните изпити избира да учи за свещеник и заминава да следва в Рим. През 1932 г. става професор по пасторална теология и скоро след това заема мястото на ректор на свещеническата семинария в Прага.
През 1942 г. след атентата срещу Райнхард Хайдрих, обергрупенфюрер от СС и заместник на имперския протекторат, Беран е арестуван.
Имало няколко причини за това. От една страна Беран бил много обичан от вярващите и литургиите, които той служел били много посещавани. Това не се харесвало на Гестапо, поради което бил разпитван много пъти, преди да бъде арестуван. Друга причина била една литургия, която той отслужил специално за затворените в концентрационните лагери. Бивш чехословашки офицер, който бил освободен от един концлагер, помолил Беран за това. Той се съгласил и организирал литургията като мълчалив протест срещу нацистката окупация. Накрая добавил и молитвата „Отче наш“ за чешкия народ. Тъй като в църквата имало и много агенти, тайната полиция Гестапо била веднага уведомена. Третата причина за арестуването му бил отказът на Беран семинарията да бъде отстъпена на нацистите. Веднага след неговото арестуване сградата била конфискувана и използвана като поща.
Първоначално Беран бил държан в пражкия затвор Панкрац. В него той видял бруталността на нацистите. Всеки ден екзекутирали затворници. По-късно той си спомня, че това го накарало да прекара много нощи, плачейки. След това бил изпратен в концлагера Терезин, а после в Дахау, където след 1940 г. нацистите започнали да затварят свещеници от различни националности.
След войната Беран се завърнал в родината. Разказите за неговата твърдост и непоколебимост бързо се разнесли из цялата страна. През 1946 г. той бил избран за 33-ия архиепископ на Прага. Цялото население приело новината с възторг. Ръкополагането му за епископ в пражката катедарала „Свети Вит“ било всенароден празник, в който освен хилядите граждани участвали и най-висшите политици. Беран обаче усещал, че бъдещето няма да бъде розово. По-късно в разговор той казал, че при ръкополагането си за епископ си спомнил за тези думи от Евангелието: „Днес викат `Осанна`, а утре: `Разпни го`!“
Само няколко години по-късно се стигнало до конфликт с новите комунистически властници. След като завзели властта през февруари 1948 г., за всички, които стоели на пътя им, настъпили тежки времена. Комунистите искали да подкопаят Църквата отвътре и да настроят вярващите срещу нейните ръководители.
Новият режим предприел курс на репресии спрямо Католическата църква. Католическите публикации били забранени, католическите издателства – конфискувани, католическите училища били затворени. През пролетта на 1949 г. започнало провеждането на така наречената „католическа акция“, чиято цел била създаването на нова национална и преди всичко подчинена на държавата Църква, откъсната от Рим. Ватикана била обявена за враг, нунцият бил изгонен от Прага. Поради изострянето на ситуацията Светият престол дал на епископите в Чехословакия пълномощия тайно да ръкополагат епископи (Каетан Матоушек, Франтишек Томашек, Ладислав Хлад, Карел Отченашек). По този начин започнала подготовката на ъндърграунд-църква. Тези ръкоположения не били признавани от чехословашката държава. През октомври 1949 г. режимът създал държавна църква, чрез която следял и управлявал целия църковен живот. Започнали целенасочени атаки срещу официалните църковни сановници и оклеветяването им. Първи в списъка бил архиепископ Йозеф Беран. Епископската конференция реагирала на акцията с пастирско писмо, което трябвало да бъде прочетено на празника Тяло Христово, 19 юни 1949 г., във всички църкви. Това писмо обявило „католическата акция“ за нелигитимна и вярващите били призовани да не се съгласяват с нея. Но на някои места прочитането на писмото било осуетено, тъй като държавната полиция заплашвала свещениците с насилие и арест. Йозеф Беран бил готов, разбира се, да прочете писмото на водената от него литургия в „Св. Вит“ и да направи лично изявление във вързка със ситуацията. Веднага след тази литургия той бил арестуван. Прекарал следващите четиринадесет години интерниран, под надзора на държавата, първо в архиепископския дворец в Прага, а след това на различни места в Чехословакия.
В началото на петдесетте години комунистическият режим организирал политически процеси срещу много духовници – игумени на манастири, монаси и свещеници били обвинявани в шпионаж и дейност за Ватикана и след дълъг престой в следствения арест били осъждани на дълги години затвор и принудителен труд. Премонстрантският манастирът Желив бил превърнат в лагер за свещеници, които били принуждавани да работят на кариерата.
Такъв процес бил замислен и срещу Йозеф Беран, но той не успял да се състои. Историците сочат като причина факта, че режимът бил изненадан от международните протести срещу екзекутирането на Милада Хоракова, забележителен политик и обществен деятел. Те не посмели да инсценират още един подобен процес. Беран имал много добра репутация в чужбина. Тогава комунистите предприели друго. Без всякакъв съдебен процес, те го изолирали в резиденцията му, не му позволявали да излиза, нито пък разрешавали на някой да го посещава. Следели корсепонденцията му и телефонните му разговори.
През март 1951 г. архиепископ Беран бил откаран в село Розелов, южно от Прага. Условията там приличали на тези в затвор, нямал право на посещения. Не бил принуждаван само да работи. Беран нямал с кого да разговаря, през цялото време бил сам. Обвинение не било повдигнато. Не веднъж бил принуждаван да стане сътрудник на властта. Целта на комунистите била да го унищожат психически, за да не бъде повече в състояние да оказва влияние върху обществеността.
Беран бил толкова непоколебим, че тези планове на комунистическите властници се осуетили. След години той признал, че прекарал това време в молитва. Молел се за себе си, за народа си, но също и за своите потисници. По този начин постигнал сигурност и мир вътре в себе си. Това продължило до 1965 г., когато Папа Павел VІ го номинирал за кардинал.
Това станало повод за диалог между Ватикана и комунистическа Чехословакия – Беран трябвало да отиде в Рим за церемонията. Преговорите дали следния резултат – той можел да отпътува за Рим, но без всякаква възможност да се завърне обратно в родината си. Сам Беран обмислил основно това решение. В крайна сметка се съгласил, тъй като смятал, че за Църквата това ще бъде най-доброто. Защото с излизането му от страната се отваряла възможност да бъде назначен негов наследник. Което означавало, че пражкото архиепископство можело най-накрая да има редовен пастир. Този наследник станал Франтишек Томашек, една важна фигура в съпротивата срещу комунизма.
Пристигането на Беран в Рим било следено с голям интерес от медиите. След това той предприел много пътувания в целия свят. През април 1965 г. псетил Дахау, където се срещнал с бивши концлагеристи. Но най-важната му изява била през септември 1965 г.: На Втория Ватикански Събор той изнесъл реч за свободата на съвестта. Изказал се също и за нов поглед върху реформатора Ян Хус, изгорен през Средновековието като еретик на кладата. Тази реч била оценена много високо и повлияла атмосферата на целия Събор.
Йозеф Беран починал на 17 май 1969 г. Комунистите не позволили да бъде погребан в Чехословакия. Те се опасявали от него и след смъртта му. Ето защо Папа Павел VІ разрешил да бъде погребан в криптата на базиликата „Св. Петър“, чест, която се оказва обикновено само на папи.

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар