Евхаристичното чудо в Буенос Айрес – (3)

(Продължение)

През 2002 г. изпратихме проба на професор Джон Уолкър от университета в Сидни, Австралия. Той пътотвърди, че пробите съдържат мускулни клетки с функциониращи бели кръвни телца, а всеки знае, че белите кръвни телца извън тялото ни се разпадат след 15 минути, а в случая вече бяха изминали шест години. През септември 2003 г. отново потърсих професор Роберт Лоурънс, който потвърди пред мен, че с оглед на новите картини е допустимо да се заключи, че пробите са от възпалено сърце. Така че въз основа на изследванията можеше да се докаже, че тъканта е от възпалено сърце. Това означаваше, че лицето, на което е принадлежало това сърце, е страдало много.
За да разсеем съмненията си, на 2 март 2004 г. се консултирахме с един от най-големите експерти по съдебна кардиология, професор Фредерик Цугибе от университета Колумбия, Ню Йорк. Професорът обаче не знаеше, че пробата, която му бях занесъл е от осветена хостия.
„Пробата, която ми донесохте“, каза професор Цугибе, „е взета от сърдечен мускул, от миокарда, и по-точно, от левия вентрикул.“ Той ми каза, че пациентът е страдал много. След което аз го попитах: „Доктор Цугибе, защо е страдал толкова много пациентът ми?“ Той ми отговори: „Понеже пациентът ви е имал тромби, което означава, че известно време не е могъл да диша, не е получавал кислород, страдал е много, защото дишането му е било затруднено и много болезнено. Възможно е да е получил удар в областта на гърдите. Освен това сърдечната дейност в момента, в който сте донесли пробата, е била динамична и жизнена. „Защо?“, попитах го. „Защото намерихме функциониращи бели кръвни телца, а те се транспортират само от кръвта. А щом има бели кръвни телца, означава, че в момента, в който ми бе донесена, пробата е пулсирала.“ След това професорът поиска да знае от кого е взета тази проба, и когато му казахме, че става въпрос за осветена хостия, той извика: „Не мога да повярвам.“ Беше дълбоко впечатлен. Самият той бе описал в книга случай на пациент със същите наранявания като при пробата, която бе получил. Миокардът е мускул, който поддържа сърцето ни и целият ни организъм живи. Правилно един богослов ми обърна внимание, че фактът, че се касае за миокарда, със сигурност не е случаен, а има символично значение.С това чудо Господ е искал да ни покаже миокарда си, мускула, който поддържа сърцето живо, което прави Евхаристията за цялата Църква. А защо левият вентрикул? Защото от него излиза пречистената кръв, а Исус е този, който очиства Църквата от греховете й. „Доктор Кастаньон Гомес“, каза още веднъж професор Цугибе, „когато сте ми донесли пробата, сърцето е било още живо!“ Докладът му бе изпратен на 26 март 2005 г., пет години и половина след започването на изследванията и резултатът гласеше: „Касае се за тъкан от сърце, което показва дегенеративни изминения на миокарда, дължащи се на възпалени клетки. Тъканта е от левия вентрикул. На 17 март 2006 г. занесох резултатите на кардинал Хорхе Марио Берголио.

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар