Литургичните одежди и тяхната символика

Ако участваме всеки ден в Светата Литургия можем да забележим нещо особено. Например, рано сутрин в храма идват съвсем малко хора; в неделните дни слушаме добре подготвена проповед; по празници олтарът е украсен с прекрасни цветя; по време на тържества хорът пее красиви старинни песнопения. Всичко това е външната страна на Литургията.
Не е трудно да се забележи и това, че от време на време се сменя цветът на литургичните одежди на свещениците и на напрестолните покривки. Историята по използването на един или друг цвят е свързана с развитието на техниката по украсяване на тъкани. Най-голям успех в тази област постигнали венецианците. От състава на цвета и промеждутъка време, необходим за оцветяване на материала, зависела стойността на готовото изделие. Дълго време най-ценният оцветител бил черният, затова с черни дрехи били обличани само римските папи. Използвала се и една друга разновидност на оцветителя – кармин (червен или червено-виолетов цвят). През ІХ-Х век започнали да се използват и други оцветители. През ХІІІ век Папа Инокентий ІІІ (1198-1216) утвърдил Канон за литургичните цветове, който, макар и след незначителни промени, действа и до ден днешен.
Ето и общите правила:
По време на пасхалните и коледните тържества, в рамките на Литургиите или Литургията на часовете облеклото на свещеника е бяло. Белият цвят се използва също и в дни на тържества, свързани с Господ Исус Христос (освен дните на възпоменаване на Неговите Страдания), на празници и възпоменания на Пресвета Дева Мария, светите ангели и архангели, светците, непретърпели мъченическа кончина, на тържествата Всички светци (1 ноември), Рождение на Св. Йоан Кръстител (24 юни), също и на празниците Престол на Св. Петър (22 февруари), Обръщането на Св. Павел (25 януари) и деня на памет на Св. Йоан апостол и евангелист (27 декември).
Одежди в червен цвят се използват на Връбница, през Великата седмица, във възпоменателните дни на апостолити и други свети мъченици.
Виолетовият цвят се използва през времето на Адвента и на Великия пост, както и при заупокойни Литургии и Литургии на часовете, четени за починали. Зеленият цвят остава за Обикновеното време на литургичната година. Това са основните литургични цветове.
След ІІ Ватикански събор било признато незадължителното използване на черен и розов цвят. Още повече, че в някои енории свещениците продължават да обличат черни одежди по време на опела за починали и при заупокойни Литургии. Розовият цвят пък може да се използва в деня на ІІІ Неделя на Адвента (известна на латински като Gaudete – радвайте се) и в деня на ІV Великопостна неделя (известна на латински като Laetare – развеселете се).
В дните на най-големи тържества свещеникът може да отслужва Литургията в още по-богати одежди, дори и цветовете им да не съответстват на каноничното предписание за деня. Така, по време на освещаването на катедралата в Москва, състояло се на ІІІ Адвентна неделя, всички свещеници бяха облечени в дрехи с орнаменти от златист цвят.
Всеки литургичен цвят си има свое собствено символично значение. Белият цвят означава радост и тържество на сърцето. По Мойсеевия закон в храма всички платове трябвало да бъдат бели (Изх 26, 1; 27, 9). В книгата Откровение на Свети Йоан Апостол белият цвят е символ на съвършена чистота и красота (Откр 7, 13; 15, 6; 19, 11; 19, 14). Дрехата, която носели новопокръстените, също била бяла. Сваляли я чак на осмия ден след кръщението, в т.нар. Бяла неделя. Белите рокли на момиченцата, пристъпващи към Първо причастие, или на венчаващата се жена по време на венчавка, също символизират невинност и чистота.
Историята на символичното значение на червения цвят е много проста. Така например, в древен Египет той символизирал всичко, свързано с демони и зли духове, както и низши пориви и влечения (ненавист, жестокост, разврат). Въпреки всичко обаче, в Светото Писание червеният цвят символизира безграничната любов на Бога: кървавият цвят на греха може да бъде умит само с Кръвта на Агнеца (Откр 7, 14). В Литургията червеният цвят символириза кръвта, бората, мъченичеството, както и огнените езици, които слезли върху апостолите и Пресвета Богородица в деня на Петдесятница (Деян 2, 3).
Зеленият цвят е символ на надеждата, възраждането, младостта и справедливостта. Виолетовият символизира разкаянието и смирението.
В заключение, бих искал да отбележа, че обличането в различни цветове се използва като външно помощно средство по-точно да се отрази характера на тайните на вярата или събитията, които в този или друг ден се възпоменават, както и за това да напомнят за идеята на постепенното движение на християнския живот през цялата литургична година.

Отец Яцен Шчепаник OFMConv

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар