ПОСЛАНИЕ НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЕНЕДИКТ ХVІ ЗА ЧЕСТВАНЕТО НА СВЕТОВНИЯ ДЕН НА МИРА – 01.01.2012

ВЪЗПИТАВАЙТЕ МЛАДИТЕ ХОРА В СПРАВЕДЛИВОСТ И МИР

1. Началото на тази нова година, която е Божи дар за човечеството, ме подтиква да отправя към всички вас това специално послание изпълнено с доверие и обич с пожелания за времето, което е пред нас да бъде белязано изцяло със справедливост и мир.
С каква нагласа ще посрещнем Новата година? В Псалм 129 ние откриваме един красив образ, псалмистът казва, че вярващият човек очаква Господ « повече, отколкото стражите зората » (стих 6), той я очаква със силна надежда, защото знае, че тя ще донесе светлина, милосърдие и спасение. Това очакване се ражда от опита на избрания народ, който признава, че Бог ни учи да гледаме на света такъв, какъвто е той в действителност и да не се оставяме да ни победят терзанията. Аз ви каня да подходите към 2012 година изпълнени с доверие. Вярно е, че през годината, която приключва се породиха доста разочарования от кризата, която засегна обществото, работещите и икономиката; една криза, чиито корени са преди всичко културни и антропологични. Изглежда сякаш един мрачен похлупак е дошъл да покрие нашето време и не ни позволява ясно да виждаме светлината на деня.
Дори в този мрак, сърцето на човека не престава да очаква зората, за която говори псалмиста. Това очакване е специално наситено и видимо при младите хора, ето защо моята мисъл е за тях, отчитайки приноса, който те могат и трябва да дадат за обществото. Аз бих искал да представя Посланието за 45 (XLV)-ия Световен Ден за Мира от образователна гледна точка: «Възпитавайте младите хора в справедливост и мир» убедени, че те могат с техния ентусиазъм и тяхната пламенност към един идеал да дадат нова надежда на света.
Моето послание е адресирано както към родители и семейства, така и към всички образователни и възпитателни структури, а също и към отговорниците в различни среди за религиозен, социален, политически, икономически и културен живот, но така също и към отговорниците за общуването. Да бъдем внимателни към света на младите, да знаем как да ги приемаме и да ги ценим, това не е само възможност, но и основен дълг за всяко общество, за изграждането на едно бъдеще за справедливост и мир.
Целта е да предадем на младите хора положителна оценка за ценностите в живота, пораждайки в тях желание да посветят живота си в служба на Доброто. Именно това е задачата, която ни ангажира лично.
Опасенията изразени от мнозина млади хора в последно време, в различни райони по света, показват тяхното желание да могат да гледат бъдещето с основателна надежда. В момента, аспектите, които изживяват естествено са многобройни: желанието да получат образование, което да ги подготви по – задълбочено, за да се изправят пред реалността, трудността да създадат семейство и да си намерят стабилна работа, способността дейно да участват в света на политиката, културата и икономиката, за да изградят едно общество с по-хуманен и солидарен облик.
Важно е тази закваска и устрема към един идеал, които те притежават да намерят подходящото внимание, което заслужават от страна на всички членове на обществото. Църквата гледа към младите хора с надежда; тя има доверие в тях и ги насърчава да търсят истината и да отстояват общото благо, за да имат отворени перспективи към света и очи способни да видят « новите неща» (Ис 42, 9; 48, 6)!

Отговорниците за обучението

2. Обучението е най-очарователното и най-трудното приключение в живота. Обучавам идва от латински език educere – и означава да направляваш друг освен себе си и да го въведеш в реалността, към една пълнота, която кара личността да израсне. Този процес се подхранва от срещата между двете свободи, тази на възрастния с тази на младия човек. Това изисква от една страна отговорността на ученика, който трябва да бъде отворен, за да се остави да го водят към познанието на действителността, а от друга тази на възпитателя, който трябва да бъде предразположен да се отдаде изцяло. Повече от всякога са нужни истински свидетели, а не само обикновени разпространители на информации и правила; свидетели, които умеят да виждат много по-далече от останалите, понеже техният живот обхваща много по-широки перспективи. Свидетелят е този, който изминава първи пътя, който предлага.
Кои са местата, където съзрява истинското възпитание в мир и справедливост? На първо място семейството, тъй като родителите са първите възпитатели. Семейството е зародишната клетка на обществото. « Именно в семейството децата се възпитават в човешки и християнски ценности, които позволяват едно конструктивно и мирно съжителство. И пак в семейството се възпитават в солидарност между поколенията, учат се да спазват правила, да прощават и да приемат другия» [1]. То е първата школа, където се възпитава в справедливост и мир.
Ние живеем в един свят, където семейството, а така също и самият живот, постоянно са под заплаха и често пъти дори са разбивани. Условията за труд, както и семейните отговорности много често се допълват със загрижеността за бъдещето, с ускорения ритъм на живота с миграциите в търсене на подходящи средства за съществуване– или просто за преживяване, и често приключват с това, че затрудняват възможността да осигурят на децата си едно от най-ценните блага: присъствието на родителите; това присъствие, което позволява едно задълбочено споделяне на пътя, за да предадат опита си и придобитото през годините, нещо което може да се предаде само благодарение на времето прекарано заедно. На родителите аз искам да кажа – да не губят кураж! С примера на своя живот те насърчават своите деца да поставят надеждата си преди всичко в Бог, и оттам именно ще бликнат истинските мир и справедливост.
Аз бих искал също така да се обърна към отговорниците в институциите, които имат възпитателна роля: с голямо чувство за отговорност да бдят достойнството на всяка личност да бъде уважавано и ценено при всички обстоятелства. Те да имат грижата, та всеки млад човек да може да открие своето собствено призвание, придружавайки го, за да може да дадат плодове даровете, с които Господ го е дарил. Те да дадат на семействата сигурността, че техните деца могат да имат образование, което не е в противоречие с техните религиозни принципи и със собствената им съвест.
Нека всяка възпитателна структура да може да бъде място за отваряне както към Възвишеното така и към другите; място за диалог, за сближаване и изслушване, където младият човек ще се чувства оценен според своя потенциал и вътрешното си богатство и ще се научи да цени наистина своите братя. Нека това място да може да го научи как да опита от радостта, която блика от факта, че живее ден след ден, в любов и разбирателство с ближния, и взема активно участие в изграждането на едно по-хуманно и братско общество.
Най-накрая се обръщам към политическите отговорници, за да ги помоля конкретно да подпомогнат семействата и образователните институции да изпълнят техния дълг и тяхното задължение да възпитават. Подходяща подкрепа за майчинство и бащинство не трябва никога да липсва. Да се действа така, че достъп на образование да не се отказва на никого, а семействата да могат да избират свободно образователните структури, които считат, че са по-подходящи за благото на техните деца. Да се ангажират да съберат семействата, които са разделени от нуждата, за да изкарват прехраната си. Да поднесат на младите хора един ясен образ на политиката, като истинска служба за благото на всички.
Освен това не мога да не припомня на света на медиите, че и те трябва да дадат своя възпитателен принос. В днешното общество средствата за масова комуникация имат специална роля: не само да информират, но те също формират съзнанието на техните потребители и така те могат да допринесат по достоен начин за възпитанието на младите хора. Важно е да запомните, че връзката между образованието и общуването е много тясна: възпитанието наистина се повлиява от средствата за масова комуникация, които могат да му влияят както положително така и отрицателно.
Младите хора също трябва да имат смелостта самите те да изживеят първо това, което искат от останалите, които ги заобикалят. Това е голяма отговорност, която ги касае: да имат силата да използват добре и съзнателно своята свобода. Те са също така отговорни за собственото си образование и възпитание в мир и справедливост !

Възпитавайте с истина и свобода

3. Свети Августин се питаше: « Quid enim fortius desiderat anima quam veritatem? – Какво иска човек по-силно от истината?–» [2] Човешкият облик на едно общество зависи до голяма степен от приноса на възпитанието, за да се поддържа живо това питане, което не може да се пренебрегне. В действителност възпитанието се отнася до цялостното формиране на личността, включително моралното и духовно измерение на битието, от гледна точка на крайната цел и благото на обществото, на което е член самата личност. Следователно, за да се възпитава с истина е необходимо преди всичко да се знае, коя е човешката личност и каква е нейната същност. Съзерцавайки реалността, която го заобикаля – псалмистът размишлява: « Кога гледам Твоите небеса- дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си: що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? » (Пс 8, 4-5). Ето основният въпрос, който трябва да се постави: Кой е човекът? Човекът е създание, което носи в сърцето си една неутолима жажда, жажда за истината– не за частичната, но за тази която е способна да обясни смисъла на живота – тъй като той е създаден по образ и подобие Божии. Тогава да признаем с благодарност, че животът е безценен дар, врата за откриване на дълбокото лично достойнство и неприкосновеността на всяка личност. Ето защо ранното възпитание се състои във факта да научим как да познават в лицето на човека –образа на Твореца, и следователно да имаме дълбоко уважение към всяко човешко създание и да помагаме на другите да водят живот съобразен с това високо достойнство. Никога не трябва да забравяме, че « истинското развитие на човека касае цялата идентичност на личността във всяко нейно измерение» [3], включително и трансцедентното измерение, а личността не може да бъде принесена в жертва, за да се сдобием със специално благо, независимо дали то е икономическо или социално, или пък индивидуално или колективно.
Именно само чрез своята връзка с Бог, човек разбира смисъла на своята собствена свобода. И това е задачата на възпитанието да формира истинска свобода, която не е липсата на връзки или царуването на свободна воля, тя не е абсолютното „АЗ”. Човекът, който се мисли за абсолютен, че не зависи от никого и от нищо и който мисли, че може да направи всичко, каквото поиска – в крайна сметка противопоставя истината на своето собствено съществуване и изгубва собствената си свобода. Напротив човекът е релационно същество, което живее във връзка с останалите и най-вече с Бог. Истинската свобода не може никога да се постигне, когато се отдалечаваш от Бог.
Свободата е безценна, но деликатна; тя може да бъде зле разбрана, както и зле използвана. «Днес препятствието, което изключително застрашава делото на възпитанието е масовото присъствие на релативизма в нашето общество и нашата култура, този релативизъм, който не признава нищо като окончателно и поставя като крайна мярка своето собствено аз и своите желания, а под прикритието на свободата се превръща в затвор за всеки, като разделя хората един от друг, довежда всеки до там да се затвори в своето собствено „Аз”. В един такъв хоризонт на релативизма, истинско възпитание впрочем не е възможно: всъщност без светлината на истината всяка личност е обречена, в един или в друг момент да се осъмни в добротата на своя живот дори и в отношенията, които го изграждат, както и в стойността на своя ангажимент, за да направи нещо заедно с останалите » [4].
За да упражни своята свобода, човекът трябва да премине през хоризонта на релативизма и да познае както истината за себе си така и истината за добро и зло. В дълбините на своето съзнание човекът открива един закон, който не е създаден за самия него, но на когото той трябва да се подчини и освен това, чийто глас го зове да обича, да върши добро и да избягва злото, да поема отговорност както за извършеното добро така и за причиненото зло[5]. За това упражняването на свободата е дълбоко свързано с природния морален закон, който по своята същност е универсален. Той изразява достойнството на всяка личност, като поставя принципите на неговите основни права и задължения, и следователно е последното изискване хората да живеят заедно, справедливо и мирно по между си.
Правилното използване на свободата е основното за насърчаване на справедливостта и мира, които изискват както уважение към самия себе си, така и към другия, дори и да е далеч от неговия начин на живот. От това поведение произлизат елементите, без които справедливостта и мира биха останали само думи лишени от съдържание: взаимното доверие, способността за изграждане на конструктивен диалог, възможността за прошка – която толкова пъти много би ни се искало да получим, но която ни е толкова трудно да дадем – взаимната обич, съчувствието към по-слабите, както и готовността за саможертва.

Възпитаване в справедливост

4. В нашия свят, където стойността на личността, на нейното достойнство и права- отвъд декларациите за намерения – е сериозно заплашена от широко разпространената тенденция да се прибягва изключително до критериите за използването, изгодата и имането, важно е да не се накърнява концепцията за справедливост и нейните трансцедентни корени. Справедливостта действително не е обикновена човешка конвенция, понеже това което е справедливо не е определено първоначално от позитивното право, но от дълбоката същност на човешкото създание. Това е цялостната визия за човека, която позволява да не изпадне в противоречия със справедливостта и да се отвори пак благодарение на нея към хоризонта на солидарността и любовта. [6].
Ние не можем да игнорираме факта, че някои движения в съвременната култура, подкрепени от икономически рационалистични и индивидуалистични принципи я отдалечават от концепцията за справедливостта и от нейните трансцедентни корени, отделяйки я от милосърдната любов и солидарността: « градът на човека не е изграден само от отношения на права и задължения, но още повече и преди всичко от отношения на безвъзмездност, милосърдие и общение. Милосърдната любов винаги отразява Божията любов, включително и в човешките отношения. Тя придава една“[7] теологична и спасяваща стойност на всеки ангажимент за справедливост в света». [7]
« Блажени, гладните и жадните за справедливост, защото те ще се наситят» (Мт 5, 6). Те ще се заситят, понеже са гладни и жадни за справедливи отношения с Бог, с техните братя и сестри и с цялото сътворение.

Възпитавайте с мир

5. « Мирът не е само липса на война и той не се ограничава само с това да осигури равновесие на противоположните сили. Мирът не може да се постигне на земята без да се съхранят благата на хората и свободното общуване между човешките създания, без да се зачита достойнството на отделните личности и на народите, както и без усърдното практикуване на братството.» [8]. Мирът е плод на справедливостта и отражение на милосърдната любов. Мирът е преди всичко един Божи дар. Ние християните, вярваме че Христос е нашият истински мир: в Него и върху Кръста, Бог помири света със Себе Си и разруши преградите, които ни разделяха едни от други (виж Еф 2, 14-18); в Него има едно единствено семейство помирено в любовта.
Въпреки това, мирът не е само дар за приемане, но също така и дело за изграждане. За да бъдем наистина миротворци ние трябва да се научим на състрадание, солидарност, сътрудничество, братство, да бъдем дейни и бдителни в лоното на общността да бдим над осъзнаването на националните и международни въпроси, както и над важността в търсене на адекватни решения за преразпределяне на богатствата, за насърчаване на израстването, за сътрудничеството за развитие и за разрешаване на конфликтите. «Блажени, миротворците, тъй като ще се нарекат синове Божии.», заяви Исус в речта си на планината (Мт 5, 9).
Мирът за всички ражда справедливост за всеки. Никой не може да избегне тази важна задача за насърчаване на справедливостта, според собствените си правомощия и според собствените си отговорности. Призовавам най-вече младите хора, които поддържат винаги живо напрежението при отстояване на идеалите, да се заредят с търпение и да са упорити в търсенето на справедливостта и мира, във възпитаването на усета за кое е истинско и справедливо, дори ако това изисква и жертви – да се изправят срещу течението.

Вдигнете очи към Бог

6. Изправени пред трудното предизвикателство по пътя на справедливостта и мира, ние можем да се изкушим да се запитаме като Псалмистът: «Повдигам очи към планините: откъде ли ще ми дойде помощ ? » (Пс 120, 1).
Искам смело да заявя на всички и най-вече на младите хора: «Не идеологиите ще спасят света, а само факта, че се обърнем към живия Бог, гарант на това, което е наистина добро и истинско … [фактът да] се обърнем безрезервно към Бог, който е мярка за това, което е справедливо (праведно) и което е същевременно вечната любов. Какво би могло да ни спаси освен Любовта? » [9] Любовта се радва на истината, тя е силата, която дава способност да се ангажираш за истината, справедливостта и мира, тъй като Любовта извинява всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и понася всичко. (виж 1 Кор. 13, 1-13).
Скъпи младежи, вие сте безценен дар за обществото. Като сте изправени пред затруднения не се оставяйте да се обезсърчите както и не се задоволявайте с половинчати решения, които често се явяват като най-лесния път вместо да решите самите проблеми. Не се страхувайте да се ангажирате, да положите усилия и да направите жертва, да изберете пътища, които изискват вярност и постоянство, смирение и всеотдайност. Изживейте с доверие вашата младост и съкровените си желания за щастие, истина, красота и истинска любов, които вие изпитвате! Изживейте интензивно този период от живота си, толкова богат и изпълнен с ентусиазъм.
Знайте, че вие самите сте вдъхновяващ пример за подрастващите. Колкото повече полагате усилия да победите несправедливостта и корупцията, толкова повече ще желаете едно по-добро бъдеще и вие ще се ангажирате да го изградите, тогава вие наистина ще го направите. Осъзнайте вашите възможности и не се концентрирайте само върху самите себе си, но умейте да работите за едно по-светло бъдеще за всички. Вие никога не сте сами. Църквата има доверие във вас, тя ви следва, тя ви насърчава и желае да ви даде това, което й е най-скъпо: възможността да вдигнете очи към Бог, да срещнете Исус Христос, Този който е справедливостта и мира.
За всички вас, мъже и жени, които носите каузата на мира в сърцата си! Мирът не е вече придобито благо, но една цел, към която всички и всеки един от нас трябва да се стреми. Да погледнем бъдещето с по-голяма надежда, да се окуражаваме едни други в нашия път, да работим, за да придадем на нашия свят един по-хуманен и братски облик, и да се почувстваме единни в отговорността към младите поколения, както към настоящото така и към бъдещите, и най-вече да ги възпитаме да бъдат хора миролюбиви и миротворци. Именно с цел да осъзнаете всичко това аз ви поверявам тези размишления и ви отправям моя призив: да обединим нашите духовни, морални и материални сили, за « да възпитаме младите хора в справедливост и мир».

Ватикана, 8 декември 2011 година.

BENEDICTUS PP XVI
________________________________________
[1] BENOÎT XVI, Discours aux administrateurs de la Région du Latium, de la ville et de la province de Rome (14 janvier 2011): L’Osservatore Romano français n. 3.171 (10 février 2011), p. 13.
[2] Commentaire à l’Évangile selon Saint Jean, 26, 5.
[3] BENOÎT XVI, Lett. enc. Caritas in veritate (29 juin 2009), n. 11: AAS 101 (2009), p. 648; La Documentation Catholique 2429 (2009), p. 757; cf. PAUL VI, Lett. enc. Populorum progressio (26 mars 1967), n. 14: AAS 59 (1967), p. 264. La Documentation Catholique 1492 (1967), p. 679.
[4] BENOÎT XVI, Discours à l’ouverture du Congrès ecclésial diocésain dans la Basilique Saint-Jean-de-Latran (6 juin 2005): AAS 97 (2005), p. 816; L’Osservatore Romano français n. 2.885 (14 juin 2005), pp. 3-4.
[5] Cf. CONCILE OECUMÉNIQUE VATICAN II, Constitution pastorale sur l’Église dans le monde de ce temps Gaudium et spes, n. 16.
[6] Cf. BENOÎT XVI, Discours au Reichtag (Berlin, 22 septembre 2011): L’Osservatore Romano français n. 3.203 (29 septembre 2011), pp. 4-5.
[7] BENOÎT XVI, Lett. enc. Caritas in veritate, n. 6: AAS 101 (2009), pp. 644-645; La Documentation Catholique 2429 (2009), p. 755.
[8] Catéchisme de l’Église catholique, n. 2304.
[9] BENOÎT XVI, Homélie lors de la veillée de prière au Marienfeld (Cologne, 20 août 2005): AAS 97 (2005), pp. 885-886; L’Osservatore Romano français n. 2.895 (23 août 2005), p. 11.

© Copyright 2011 – Libreria Editrice Vaticana

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар