Гладът на Майка Тереза за Бог: Любов в късчета хляб

Когато Майка Тереза най-накрая получила благословията на архиепископа и започнала делото си на 17 август 1948 г. в гетото, Евхаристията продължила да бъде изворът за нейната сила.
„Когато Господ е сред нас – с Литургията всеки ден и със Светото Причастие, не се страхувам за моите сестри и за себе си“, пише тя на архиепископ Перие. „Той ще се погрижи за нас. Но не мога да бъда без Него – безпомощна съм.“
За Майка Тереза Евхаристията бе жив знак за Божията любов и грижа за нея.
„Когато Исус дошъл на света, той го обикнал толкова, че дал живота си за него. Той пожелал да утоли глада ни за Бог. И какво направил? Направил сам себе си хляб на живота. Станал малък, уязвим и беззащитен за нас. Късчетата хляб могат да бъдат толкова малки, че дори и едно бебе може да ги сдъвче, дори и умиращият може да яде от тях.“
Любовта, която Бог показал на света в Исус – в неговата саможертва на кръста и в това непрекъснато да раздава сам себе си в Евхаристията – станала мярка за любов, която ние всички, както тя вярваше, трябва да имаме. „Както Исус допуснал да бъде разчупван, да се раздава като храна, така и ние трябва да се разчупваме, да се жертваме за нашия ближен.“ В тези ранни евхаристични „явления“ Исус наредил на Майка Тереза да го заведе при най-бедните от бедните. И като носела Христос при бедните, тя си пожелала да можем да открием „Христос в ужасното облекло на бедните“.
В бедните, учеше ни тя, ние срещаме Исус – не знак за Исус, не символ на Исус, а самият Исус, лице в лице, изпитващ глад за нашата любов, жадуващ за добротата ни, чакащ, за да бъде облечен със състраданието ни: „Затворниците, нежланите, необичаните, алкохолиците, умиращите бедни, болните от проказа – всички те, които са бреме за човешкото общество, които са загубили цялата си надежда и вяра в живота, които са забравили да се усмихват, които са загубили чувството за топлото ръкостискане от любов и приятелство – всички те търсят утеха при нас. Когато им обръщаме гръб, обръщаме гръб на Христос и в часа на смъртта ни ще бъдем съдени дали сме разпознали Христос в тях и какво сме направили за тях.“
Грижейки се за бедните сякаш те бяха самият Христос, тя ни четеше само Библията и повтаряше старата католическа мъдрост. Всичко, което тя казваше можем да намерим в края на ХХV глава на Евангелието от Матей. Майка Тереза приемаше сериозно думите на Исус за вярата, че той ще остане с нас до края на времената, че ще дойде при нас под вида на хляба и виното, които жертваме на олтара и че когато погледнем в очите на гладните, на бездомните и на нежеланите, ще открием неговия поглед.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар