Среща със страданието

СРЕЩА СЪС СТРАДАНИЕТО

Страданието съществува под различни форми: болест на тялото, подтиснатост на душата… Човекът е бил сътворен за щастие, Бог не е създал страданието. То е дошло в света посредством греха.
Всеки трябва да носи своя кръст, който е повече или по-малко тежък. Има мъки за всички. И най-щастливите тук на земята са нещастни.

Изпитанието е изпробване на нашата вяра, то измерва нашите сили и вяра. Да бъде поставен някой на изпитание – това означава да се изпита неговата стойност, като му се даде възможността да покаже това, на което е способен. Изпитанието не е самоцел, то е проверка преди едно голямо осъществяване.

За нас, християните, болката е преди всичко едно спасително посещение от Бога, който иска да изпита нашата истинска стойност. Това е лекарство за греховете ни, което ни приобщава към делото на изкуплението на душите.

„Блажени, които плачат, които страдат, защото те ще бъдат утешени“ (Мт 5, 5) – ни казва Исус и продължава: „А ученикът не е по-голям от Учителя си…“ (Лк 6, 40). „Ако някой иска да е Мой ученик, нека се откаже от себе си, да вземе кръста и да ме следва“ (Мт 16, 24). Свети Павел прибавя: „Бог няма да позволи да бъдете изпитани над силите си… Страданията на настоящия живот нямат съответствие със славата, която трябва да се прояви в нас“. (Рим 8, 18).

ДА СЕ СТРАДА КАТО СЕ ОБИЧА – ТОВА Е НАЙ-ЧИСТОТО ЩАСТИЕ

Да се страда от любов, като се угажда на Бога. Страданието е средство, чрез което се доказва любовта към Исуса. Който обича много, страда много. Който не е страдал, не познава страданието. Страданието е накарало блудния син да се завърне в бащината си къща. То много често е причина за завръщане към Бога на душите, които са се отдалечили от Него. Как да не благославяме страданието, което е едно горчиво лекарство.

Страданието не е зло. Ако то беше зло, Бог не би го пращал на най-добрите си приятели. Лош знак е, когато всичко върви добре тук, на земята. Страданието е неоценимо съкровище. То е ценната монета, която изкупва душите. Всяко най-малко страдание отива в полза на ближния ви. Това е догматическото учение за общението на светците. Болката ви е инструмент за работа. Можете да спасите света повече, като сте приковани на легло, отколкото като заминете за далечни мисии. Страданието от само себе си няма стойност, но посредством любовта то става по-скъпоценно от златото. Най-важното е да се обича. Когато любовта се смесва със страданието, тя отнема от него всяка горчивина, защото, който обича, не страда, а дори и да страда, обича страданието си.

В момента на страданието нашият живот е най-плодотворен. В моменти на противоречия, страдания, ако човек успее да каже: „Да бъде благословен Бог“, това струва повече от хиляди дела на благодарност. Животът ви не е безполезен; с вашите кръстове купувате Рая, съборате богатство за небето, и сътрудничите на Исус в Неговото дело за икуплението на душите.

В момент на страдание човек изпитва нужда да се обърне към Бога. Няма по-хубаво училище от това на страданието. То ни води до сериозни разсъждения, до едно правилно ценене на нещата. Една програма за добродетелност, практикувана през време на страдание, струва повече, отколкото хиляди други във време на мир и радост.

Страданието не е проклятие, то е благословение, знак на предпочитание, белег на уважение. То е дар, който Бог прави на своите избрани приятели. Той изпитва верността им и им помага да придобият нови заслуги.

Страданието не е Божие наказание. Когато Бог ви изпраща изпитания, по този начин ви помага да изкупвате греховете си, а също така това е добър знак, че вашето спасение е възможно все още. Бог Отец изпрати страдание и на Своя Единствен Син. Страданието следователно е най-големият подарък, който Бог прави на този, когото обича.

Здравето е Божи дар и голямо благо. Може да просим в молитвата избавление от нашите мъки, но винаги с пълно подчинение на Божията воля. Премайте кръста, който Бог ви праща. Той е направен по мярка, според ръста ви. Това, което Бог иска, е най-доброто. Това е царственият път на кръста, който води в Рая.

Не пилейте страданията си. Колко човешки страдания не са използвани! Колко грешници биха могли да се спасят! Светът се нуждае от вас. Трябва човек да знае да страда. По-добре да се изкупват греховете в този свят, отколкото в другия. Оставете се да бъдете оформяни от Божествения Художник и Скулптор. Ако не можете да сторите на ближния си някаква външна утеха, назидавайте го с вашето търпение, усмихвайте му се, благодарете му за най-малките услуги.

Бог вижда по-добре от нас това, което е добро за нас, Той ни изпраща изпитанието, което ни трябва. Ние трябва да Му докажем любовта си… По-добре е човек да прекара труден живот, изпълнен със страдания, но да отиде в Небето, отколкото да живее щастлив живот, без да отиде в Рая.

ИНТИМЕН РАЗГОВОР

Когато страдам, ставам ли по-добър?
Убедени ли сте, че каквото и да стана, Бог не престава да ви обича? Можете ли искрено да потвърдите, че това, което Бог иска, винаги е най-доброто за вас? Благодарите ли на Бога за страданията? Приемате ли с търпение и любов вашия кръст? Според вас от кои сте – от тези, които знаят да страдат, без да се оплакват, или от другите? Приемали ли сте щедро раздялата, която Бог ви е наложил? Не завиждате ли на щастието на другите?

Състрадателен ли съм към страдащите?
Отделяйте от ценното си време за болните, проявявайте разбиране към тяхното страдание, изпълвайте самотата им с някоя добра дума или усмивка.
Вие, болни, отбягвайте да се оплаквате от страданието си, отправяйте вашия поглед често към Разпнатия, целувайте с почит свещените рани на Господа-Спасителя, правете кръстния знак. Не роптайте против Божия Промисъл. Присъединявайте страданията си към тези на Спасителя Исус Христос.

Скъпи Исусе, приеми всички кръстове и противоречия, които Бог Отец ми е предназначил. Приемам кръста си и разбирам, че животът не е наслаждение, а изпитание: Твоята воля е моя!
Всички вие, които носите в тялото си, в душата си, в сърцето си кървави рани, идете при Исуса, Той ще ви облекчи мъките. Бог е ваш Отец, Той не иска нещастието ви, нито ще ви изостави. Ако ви изпитва, ако ви дава горчиви лекарства, то е, за да ви изцери и да увеличи стойността на вашите страдания.

По примера на Исус по време на страданието Му в Гетсиманската градина да казваме често: „Да бъде Твоята воля, Боже мой, а не моята“.

Отец Роман Масол

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар