(9) Вечният живот в нас

Продължение

Вижте този образ! Големите проповедници винаги носели разпятието със себе си и го показвали на народа, когато проповядвали. Това е много важно. Писанието казва „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“ (Ив 19, 37). Това означава, че в тази керигма трябва да погледнете към този, когото сте проболи. Тук е Христос, Пантократор. Тук е възкръсналият Христос! Какво трябва да погледнем? Трябва да гледаме отпечатъка на божествената същност. Същността, субстанцията на Бог, е образът на един разпнат върху кръста човек, който е пожертвал живота си за теб! Бог е любов към грешника! За да те обича, Бог не се нуждае от това да си добър, да напуснеш любимата си. Бог отдаде живота си за нас, още когато бяхме лоши (срвн. Рим 5, ) и поиска да пожертва смъртта си като откуп за нашите грехове. Повтарям това, което се разказва за св. Йероним. Той бил от Далмация и имал избухлив характер. В края на живота си решил да живее в пещера. Когато видял, че трябва да се яви пред Божия съд, се заудрял с камък в гърдите и завикал: „Грешник, грешник! Бий ме, защото съм грешник!“Разказва се, че веднъж му се явил Христос и му казал: „Йерониме, какво ще ми дадеш?“ А той отговорил: „Господи, какво трябва да ти дам? Давам ти моята любов.“ Христос мълчал. После отново го попитал: „Йерониме, какво ще ми дадеш?“ „Моето постене, моите жертви. За теб ще прекарвам ден и нощ, за да изследвам Писанието и да оплаквам греховете си.“ А Христос пак го попитал: „Йерониме, какво ще ми дадеш?“ Йероним изобщо нищо не разбирал. Накрая Христос му казал: „Йерониме, дай ми греховете си!“
Чуйте добре това: „Дай ми греховете си!“ „Греховете ми, ли Господи?“ „Аз бях прелюбодеец, сладострастник, ако искаш да знаеш греховете на младостта ми… Моите грехове обезобразяват Твоя лик, те Те увенчават с тръни, бичуват Те. Моето сладострастие Те бичува. Кражбите, които извърших Те разсъблякоха. „Дай ми греховете си!“ – повтаря ти Христос. „Ще ги взема, ще ги нося, нищо че греховете ти ме разпъват на кръста, защото аз съм любовта!
Твоите грехове са разрухата за любовта, но искам да ти кажа, че те обичам толкова много, толкова много, толкова много, че съм готов да отида за теб в затвора, да изстрадам за теб мъченията и да ти подаря гратис не само прошката, но и един нов живот: вечния живот.“ Вижте какъв е Бог!
Когато са ви кръщавали, свещеникът е питал кръстника ви: „Какво искаш от святата Църква на Бога?“А твоят кръстник е отговорил: „Вярата.“ Свещеникът пита: „А какво ще ти даде вярата?“ Кръстникът ти отговаря: „Вечния живот.“ Но какво е вечният живот? Вечният живот не е само блаженство безкрай след смъртта. Вечният живот го имаш или не и то още сега.
Свети Иван казва: „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец; и знаете, че никой човекоубиец няма вечен живот, който да пребъдва в него“ (1Ив 3, 15). Това означава, че християните имат вътре в себе си, сега, вечния живот. Утре може да го загубя, ако избера да върша не Божията воля и реша да греша и това е. Господ ме оставя на свобода и кръщението ми остава в мен като мъртво. Бог показа същността си. И каква е тя? Да те обича!

Превод: catholic-news.bg

(Следва)

Знаци на вярата: любовта към врага и пълното единство (1)
Да отворим уши (2)
Възвестяване на спасението (3)
Възвестяване на спасението (4)
Първи ангел и първи диалог. Жената и змията (5)
Да жертваш всичко за себе си (6)
Втори ангел и втори диалог. Благовещението на Света Дева Мария (7)
Вечният живот в нас (8)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар