Блажени отец Титус Брандсма, кармилит

Холандският отец-кармилит Титус Брандсма (рождено име Анно Шурд) е роден на 23 февруари 1881 г. в Oegeklooster, Фризия, Нидерландия. През 1899 г. постъпил в Ордена на кармилитите. След ръкополагането му за свещеник на 17 юни 1905 г. продължил следването си в Рим. След завръщането си в Холандия бил назначен за професор в наскоро основания католически университет „Неймеген“, а през 1932/33 – за ректор. Преподавал философия и история на мистиката. Освен това бил деен журналист в различни католически вестници и списания и съветник на католическите училища и на епископската конференция на Нидерландия. Много плодотворна била и работата му за ордена. Много отзивчив към хората, той помагал на изпадналите в беда. На 10 май 1940 г. Нидерландия била окупирана от хитлеристите. Отец Брандсма не се поколебал да говори и да пише смело срещу националсоциализма и преследването на евреите. Борбата му за независимост на свободната католическа преса довела до арестуването му на 19 януари 1942 година. В затвора в Шевенинген той се молел и написал стихотворение, проникнато от радост и гореща любов към Бог и готовност да страда за него. Скоро това се осъществило в концентрационния лагер Амерсфоорт.
Там отец Титус Брандсма бил изтезаван, но въпреки това бил на разположение на другите арестувани като духовен наставник и проповедник до предела на силите си. На 19 юни 1942 г. бил преместен в концлагера Дахау. Вече твърде отслабнал физически, той трябвало да изпълнява тежката работа на полето. Също като другите концлагеристи, и той бил измъчван от глада и малтретиран. От ненавист към вярата веднъж бил бичуван за подигравка като Исус Христос. Понасял всичко спокойно и с вътрешен мир. Бил съединен в страданието с любовта на Бога. Така се превърнал в пример за подражание на своите другари. Но здравословното му състояние бързо се влошавало. В края на юли 1942 г., съвсем грохнал, трябвало да отиде в затворническата болница. Там бил подложен на псевдомедицински експерименти. На 26 юли 1942 г., около 13.50 ч. бил умъртвен със смъртоносна инжекция.
Неговият убиец дал показания в процеса за беатификация, че не можел да забрави доброто лице на отеца, който изпитвал съчувствие към своя убиец. Отец Титус Брандсма е първият свещеник от концлагера Дахау, обявен за блажен на 03.11.1985 г., в Рим от Папа Йоан-Павел ІІ.

Той е покровител на журналистите и на немската провинция на Кармилитански орден.

Блажени отец Титус Брандсма, моли се за нас!

ЦИТАТИ:

„Навсякъде може да бъдеш щастлив, само името нищо не казва. Духът е този, който оживява, духът на Кармила ме привлече.“

„Бог направи за мен всичко, каквото можа; сега е мой ред да направя всичко, което е по силите ми за него.“

„Молитвата е живот, а не оазис в пустинята на живота.“

„Всички наши дейности трябва да носят печата на любовта, на страстната любов към Христос.“

„Любовта ни трябва да е пословична. Не бива да допускаме някой да ни превъзхожда в любовта. Присъствието ни някъде трябва да означава за другите радост, празник, утеха.“

„Не сме призовани да вършим величествени, впечатляващи и оживено обсъждани неща в обществения живот. Това би било против простотата, както ние (кармилитите) искаме да я практикуваме. Но наше задължение е да вършим обикновените неща по чудесен начин. Това означава: с чисто намерение и влагайки цялата си личност. Ние не настояваме да стоим най-отпред и да бъдем аплодирани заради постиженията, за които светските люде имат високо мнение. Искаме да правим впечатление със семплостта и искреността си.“

„Сред многото въпроси, които си задавам, никой не ме вълнува по-силно от загадката, че развиващият се човек, самоуверен и горд от прогреса си, с такава голяма численост се отвръща от Бога. Непонятно е, че в нашето време на толкова голям напредък в много области се сблъскваме с ширещото се като епидемия лишаване от чест и отричане на Бога. Как може Божият образ така да бъде затъмнен, че толкова много хора да не бъдат докосвани от него? Само в тях ли е грешката? Или сега е и наше задължение отново да му дадем да засияе в по-ярка светлина над света и можем ли да се надавяме, че изучаването на концепцията за Бог поне ще смекчи тази най-голяма от всички нужда?“

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Вж. всичко

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар