Св. Максимилиян Мария Колбе: „Той не умря, а отдаде живота си“

Проповед на Папа Йоан-Павел ІІ
по време на тържествената Света Литургия
за обявяването на Максимилиян Колбе за светец
(10 октомври 1982 г.)

„Не съществува по-голяма любов от тази, да дадеш живота си за своите приятели“ (Ив 15, 13)
От днес Църквата желае да нарича „светец“ един човек, успял да изпълни по абсолютно буквален начин тези думи на Спасителя.
Ето че, действително, към края на юли 1941 г., когато по заповед на коменданта на лагера бяха поставени в редица затворниците, определени да умрат от гладна смърт, този човек, Максимилиян Мария Колбе, се яви спонтанно пред коменданта и му каза, че е готов да отиде на смърт вместо един от тях. Тогава неговото желание бе прието. На 14 август същата година, след повече от две седмици страдания, причинени от глада, най-после, с една смъртоносна инжекция, бе отнет живота му.
Всичко това стана в концентрационния лагер Аушвиц, където през последната война бяха унищожени над четири милиона души, между които и Божията слугиня, сестра Едит Щайн, кармелитката сестра Тереза Бенедикта от Кръста. Процесът за провъзгласяването й за „блажена“ вече започна при компетентната Конгрегация. Непокорството към Бога, Създател на живота, който каза „Не убивай“, причини в това място огромната хекатомба на толкова невинни хора. И така едновременно нашата епоха беше белязана отвратително от изтреблението на невинни хора.
Отец Максимилиян Колбе, бидейки затворник в концентрационния лагер, защити в това „място на смъртта“ правото на живот на един невинен човек, един от 4-те милиона. Този човек, Франц Гайовничек, е още жив и е тук, между нас. Отец Колбе защити правото му на живот, като заяви, че е готов да иде на смърт вместо него, защото той е глава на семейство и животът му е необходим на семейството. Така отец Максимилиян Мария Колбе потвърди онова изключително право на Създателя върху живота на невинния и свидетелства за Христа и любовта.
Св. Иван апостол пише: „Любовта познахме по това, че Той положи за нас душата си; и ние сме длъжни да полагаме душите си за своите братя“ (1 Ив 3, 16). Полагайки душата си за един брат, отец Максимилиян, когото Църквата почита като „блажен“ още от 1971 г., стана подобен на Христа по особен начин.
Следователно ние, които днес, неделя, 10 октомври, се събрахме пред базиликата „Св. Петър“ в Рим, желаем да изразим особената стойност, която има пред очите на Бога мъченическата смърт на отец Максимилиян Колбе.
„Скъпа е в очите на Господа смъртта на неговите светци“ (Пс 115, 6), повторихме в отпевния псалм. Наистина е скъпа и неоценима! Чрез смъртта, която Христос претърпя на кръста, се сбъдна изкуплението на света, тъй като тази смърт има стойността на най-голямата любов. Чрез смъртта, претърпяна от отец Максимилиян Колбе, един светъл знак на подобна любов се повтори в нашия век, който до голяма степен и по многобройни начини е заплашен от греха и от смъртта.
В тази тържествена литургия на провъзгласяването за „Светец“, ни се струва, че пред нас се представя този Освиенцимски „Мъченик на любовта“ (както го нарече Папа Павел VІ) и казва: „Аз съм твой раб, Господи, аз съм твой раб и син на Твоята слугиня; Ти случи моите окови“ (Пс 115, 7) и, събирайки в едно пожертването на целия си живот, той, свещеник и духовен син на Св. Франциск, сякаш казва: „Какво да въздам на Господа за всички Негови благодеяния към мен? Чашата на спасението ще приема и Името Господне ще призова“ (Пс 115, 3-4).
Това са думи на благодарност. Смъртта, понесена от любов вместо брата е едно героично дело на човек, чрез което – заедно с новия светец – славословим Бога. От Него, действително, произтича благодатта на този героизъм, на това мъченичество.
Да славословим днес голямото дело на Бога в човека. Пред всички нас, събрани тук, отец Максимилиян приема своята „чаша на спасението“. В нея се съдържа пожертването не целия му живот, запечатан със смъртта на „мъченик за един брат“.
За това окончателно пожертване Максимилиян се подготви, като последва Христа от първите години на живота си в Полша. От онези години произхожда тайнствената му мечта за двата венеца, единият бял, а другият – червен, между които нашият светец не избира, а приема и двата. Още от първите години на живота му го овладява една голяма любов към Христа и силното желание за мъченичество.
Тази любов и това желание го придружиха по пътя на францисканското и свещеническото му звание, за което се приготвяше както в Полша, така и в Рим. Тази любов и това желание го последваха по всички места на свещеническата и францисканската му служба в Полша, както и в мисионерската му дейност в Япония.
Вдъхновението на целия му живот беше Пренепорочната, на която той поверяваше любовта си към Христа и желанието за мъченичество. В тайната на Пренепорочното Зачатие се разкриваше пред очите на душата му онзи чуден и свръхестествен свят на Божията благодат, дадена на човека.
Вярата и делата на отец Максимилиян през целия му живот показват, че той схващаше своето сътрудничество с Божията благодат като една войска под знамето на Пренепорочната. Мариината характеристика заема специално място в живота и светостта на отец Колбе. С този беле бе белязан и целия му апостолат, както в отечеството му, така и в Мисиите. Както в Полша, така и в Япония, център на този апостолат бяха извънредните „градчета на Пренепорочната“ (Полската „Ниепокаланов“ и японската „Мугензай-Но-Соно“).
Но какво стана в бункера на глада в концентрационния лагер „Освиенцим“ на 14 август 1941 г.? На това отговаря днешната литургия: ето „Бог изпита“ Максимилиян Мария „и го намери достоен за Него“. Изпита го „като злато в горнило и го прие като най-съвършена жертва. И макар че в очите на хората той бе наказан, неговата надежда е пълна с безсмъртие, тъй като душите на праведниците са в Божиите ръце и мъка няма да ги докосне. И когато ги докосват изпитания и смърт, когато в очите на неразумните те минават за умрели и краят им се счита за погибел, те пребъдват в мир; те изпитват живота и славата в Божиите ръце“ (Премъдр 3, 1-6).
Този живот е плод на смъртта, подобно смъртта на Христа. Славата е участие в Неговото възкресение.
Какво стана тогава в бункера на глада на 14 август 1941 г.? Сбъднаха се думите, казани от Христа на апостолите: „Идете и принасяйте плод, и плодът ви да пребъдва“ (Ив 15, 16).
По чуден начин пребъдва в Църквата и в света плодът от героичната смърт на отец Максимилиян Колбе! На това, което стана в Освиенцим гледаха хората. И даже ако в техните очи „минаваше за умрял“ един другар в тяхното наказание и човечно можеха да считат края му за погибел, в тяхната съвест това не беше смърт. МАКСИМИЛИЯН НЕ УМРЯ, А ДАДЕ ЖИВОТА СИ ЗА БРАТА!
В тази смърт, страшна от човешка гледна точка, се съдържаше цялото окончателно величие на човешкото дело и на човешкия избор: той сам се предаде на смъртта от любов! И в неговата човешка смърт се виждаше прозрачно свидетелстването за Христа: свидетелстване за човешкото достойнство, за светостта на неговия живот и на спасителната сила на смъртта, в която прозира мощта на любовта.
Точно затова смъртта на Максимилиян Колбе стана знак за победа. Това беше победа, спечелена над цялата система на презрението и омразата на човека и всичко онова, което е божествено в човека; победа, подобна на онази, която нашият Господ Исус Христос спечели на Голгота.
„Вие сте мои приятели, ако вършите всичко, което Аз ви заповядвам“ (Ив 15, 14). Църквата приема този знак за победа, спечелена чрез силата на Христовото Изкупление, с почит и благодарност. Тя се старае да слуша Неговото красноречие с най-голямо смирение и любов.
Както винаги, когато провъзгласява светостта на своите синове и дъщери, така и в този случай тя се старае да постъпи с най-голяма точност и отговорност, разглеждайки всички аспекти на живота и смъртта на Божия Служител.
Все пак Църквата трябва същевременно да внимава, като чете знака на светостта, дадена от Бога на нейния земен служител, да не позволи да се загуби цялостното му красноречие и окончателно значение.
Затова, обсъждайки процеса за провъзгласяването на блажения Максимилиян Колбе за светец, беше нужно, още след провъзгласяването му за блажен, да се вземат под внимание безбройните молитви на Божия народ. Особено важни бяха молбите на нашите братя-владици, както в Полша, така и в Германия, които настояваха Максимилиян Колбе да бъде провъзгласен за светец като „Мъченик“.
Пред красноречието на живота и смъртта на блажения Максимилиян не може да не се признае онова, което изглежда представлява главното и същественото съдържание на знака, даден от Бога на Църквата и на света с неговата смърт.
Не представлява ли тази смърт, приета доброволно от любов към човека, истинско изпълнение на Христовите думи? Не прави ли тя Максимилиян особено подобен на Христа, модел на всички мъченици, който даде живота си на кръста за братята? Не притежава ли тази смърт едно особено, пронизително красноречие за нашата епоха? Не представлява ли тя едно особено, истинско свидетелство за ролята и мястото на Църквата в съвременния свят?
Затова, по силата на моята апостолска власт, наредих Максимилиян Мария Колбе, който след провъзгласяването му за блажен беше почитан като „Изповедник“, отсега нататък да бъде почитан и като „Мъченик“.
„Скъпа е в очите на Господа смъртта на Неговите светии. Амин“.

Папа Йоан-Павел ІІ, PP.
Превод: Отец Максимилиян Балабански, OFM Conv.

Текстът на превода е поместен в книгата „Той не умря, а отдаде живота си. Св. Максимилиян М. Колбе. Францисканец-конвентуалец. Рицар на Пренепорочната. Мъченик на милосърдието“, написана от отец Максимилиян Балабански, OFM Conv.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар