(7) Втори ангел и втори диалог: Благовещението на Света Дева Мария

Продължение

Тук, в средата има още един диалог между един ангел и една жена, която се казва Мария, едно младо момиче, на около 17 години. Ангелът и носи добра вест: „Райдвай се, Мария, ти си изпълнена с Божията любов, с благодатта на Господ. Бог те избра. От теб ще се роди Божият Син“ (Лк 1, 28). Представете си: ангелът казва на едно момиче, че ще стане майка на Бога, Богородица (Теотокос), както я нарича Източната църква, най-висшата титла за една жена.
В този диалог жената трябва да отговори и тя го прави, като казва: „Нека ми бъде по твоята дума, нека бъде, както ти си ми казал.“ Ако в първия диалог веднага в човешката плът влиза грехът, във втория диалог веднага над Дева Мария слиза Светият Дух и тя зачева нашия Господ Исус Христос, който идва благодарение на нея, за да извърши едно прекрасно дело: да спаси човечеството.
Ако грехът носи като последица най-дълбоката смърт за човека и като възнаграждение и резултат – ада, Христос идва, за да спаси цялото човечество, като жертва себе си за греховете на хората и изтръгва греха от плътта на човека. Това е неговото дело: да отнеме греха от човека и да отвори небето за него.
Някой младеж може да ми каже: „Кико, да не би да искаш да кажеш, че моите страдания са последица от греха, който нося в себе си? Искаш да кажеш, че нося в себе си някакъв принцип, поради който във всичко търся себе си, че съм егоист и затова съм имал интимен контакт с жената на най-добрия ми приятел, крадял съм в работата, така често лъжа и че това е, което ми причинява толкова страдания? Искаш да кажеш с това, че причината за моите страдания е някакъв принцип, който нося в себе си и който се казва грях? Никой никога не ми е казвал тези неща! Ти искаш да кажеш, че, ако се отнеме от мен греха, който нося в плътта си, ще бъда свободен? Тогава махни греха от мен!“
А как се отнема греха? Завеждам този младеж в някоя енория, в която има Неокатекуменален път, например в една от енориите, в които сме изградили „катехумениум“ и една нова църква “corona mysterica” (цикъл от картини със спасителните тайни от живота на Исус), с кръщелен купел, в който във Великденската нощ кръщаваме езичниците с потапяне и му казвам: „Виждаш ли този купел? Ако влезеш вътре, греховете ти ще бъдат отнети.“ „Тогава потопи ме веднага!“ „Първо трябва да преминеш катехуменат и да получиш кръщението.“
Кръщението отнема първородния грях, прощава всички грехове, прави от нас ново създание. Това е делото, което Исус Христос идва да извърши. Той се принесе на Отца като изкупление за всеки човек. Можем да известим на всеки човек, че в Христос той може да получи прошка за всичките си грехове. И когато му бъдат простени всички негови грехове, той може да получи от небето Светия Дух, който ще направи от него ново създание, дете на Бога. Не всички хора са деца на Бога. Всички са Божи създания. Но за да станеш дете на Бога, е необходимо да отговориш на благодатта. Отговорът е личен. Бог не налага на никого спасението. Затова на кръста Исус Христос се принесе на Отца за всеки човек. Представете си какво означава това. “Caritas Christi urget nos!” Понеже Христовата любов ни принуждава, тъй като разбрахме: Един е умрял за всички, следователно всички са умрели. Но той умря за всички, „та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна“ (2 Кор 5, 14-15). Вижте каква ревност! “Caritas Christi urget nos!” е израз на ревността. Не може да има истински християнин, който да няма ревност, защото ревността да се спаси човечеството идва от Отца, не от нас. Отец е този, който иска да бъдат спасени всички хора (срвн. 1Тим 2, 4). Каква тайна! И защо той не ги спасява директно? Защо не им изпрати някой ангел, който да им се яви нощем? Защо не им даде да изживеят чудо? Не! „Бог пожела да спаси света с безумството на възвестяването“, защото по този начин той уважава в най-висша степен човешката свобода.
Има един принцип, който всички трябва да разберете, той се нарича свобода. Без свобода няма любов, а Бог е любов! Ясно е, че свободата ни дава тласък. Ние се шокираме от това, че Бог допуска един мъж да извърши кръвосмешение. Както знаете, в целия свят има безброй случаи на кръвосмешение, едно нечувано насилие. Момиче, което е напълно тероризирано от чичо си или баща си, тъй като той я изнасилва цяла нощ: Защо Бог не се намесва там? Как става така, че Бог непрекъснато позволява жестокости, чудовищности: мъртвите в Аушвиц, хилядите убийства, войните, милионите мъртви? Бог реши да спаси света с глупостта на възвестяването на керигмата. Можеш да си запушиш ушите за това, което ти казвам; отегчен си, гледаш наоколо и си мислиш: „Кога ще свърши този?“ Може би си мислим, че обществото трябва да се държи под контрол посредством политиката, че трябва да се въведе един вид християнски шериат. Не, това правят мюсюлманите. Царството на Христос не е от този свят (срвн. Ив 18, 36). Както знаете, в този свят има един княз. Князът на този свят е дяволът, както казва св. Иван (срвн. Ив 12, 31; 14, 30), поради това в този свят винаги побеждава дяволът. Така нацизмът и комунизмът разрушиха цели нации, като разпространиха атеизмът.

Превод: catholic-news.bg

(Следва)

Знаци на вярата: любовта към врага и пълното единство (1)
Да отворим уши (2)
Възвестяване на спасението (3)
Възвестяване на спасението (4)
Първи ангел и първи диалог. Жената и змията (5)
Да жертваш всичко за себе си (6)
Втори ангел и втори диалог. Благовещението на Света Дева Мария (7)
Вечният живот в нас (8)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар