„Светата Броеница“ от Св. Хосемария Ескрива

РАДОСТНИ ТАЙНИ

1. Благовещението

Не забравяй, приятелю мой, че ние сме деца. Девата, с нежното име Мария, е потопена в молитва.

В този дом ти си всичко, което би искал да бъдеш: приятел, слуга, любопитко, съсед… Колкото до мен, в този момент не смея да бъда какъвто и да било. Ще се скрия зад гърба ти и, заслепен, ще съзерцавам сцената:

Архангелът предава посланието си… Quomodo fiet istud, quoniam virum non cognosco? – “Как ще бъде това, когато мъж не познавам?” (Лк 1, 34)

Гласът на нашата Майка остава в паметта ми, в противовес на всичката хорска низост…, моята също:
Колко много ненавиждам тази низост на нашия свят!… И вземам решението!

Fiat muhu secundum verbum tuum – “Нека ми бъде по Твоята дума” (Лк 1, 38). И в очарованието от тези целомъдрени думи Словото стана плът.

Първата десетица е на прилючване… Преди всеки друг смъртен все още имам време да кажа на моя Бог: Исусе, обичам Те!

2. Посещението

Сега, мой млади приятелю, би трябвало да си се научил сам да се оправяш… С радост придружи Йосиф и Светата Дева… и ще научиш за традициите в Дома на Давид:
Ще чуеш разказа за Елисавета и Захария, ще се трогнеш от чистата любов на Йосиф и сърцето ти ще тупти все по-силно всеки път, когато бива произнесено името на Детенцето, което ще се роди във Витлеем…

Хайде бързо да тръгваме към планината, към града Юдин (Лк 1, 39).

Пристигаме. Ето я къщата, където ще се роди Йоан – Кръстителят. Елисавета с благодарност поздравява Майката на своя Спасител. „Благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба! Откъде ми е тази чест да дойде при мен Майката на моя Господ?” (Лк 1, 42-43)

Йоан Кръстител потрепва в утробата на майка си… (Лк 1, 41) Смирението на Мария се излива в Магнификат…

А аз и ти, които сме горделиви – които бяхме горделиви, обещаваме да бъдем смирени.

3. Рождението на Исус

През ония дни излезе заповед от император Август да се направи преброяване по цялата земя. И отиваха всички да се записват – всеки от своя град. Тръгна и Йосиф от Назарет за юдейския град Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, да се запише заедно с Мария. (Лк 2, 1-5)

И в същия този Витлеем се ражда нашият Бог – Исус Христос!
В страноприемницата няма място – Той ще дойде в света в един обор.
И Неговата Майка го повива в пелени и го приспива в ясли. (Лк 2, 7)

Студ.
Мизерия.
Аз съм един малък слуга на Йосиф. Колко е добър Йосиф! Той се отнася към мен, както баща към детето си. А също така ми позволява да взема Детето в ръцете си и прекарвам с него часове наред, за да му шепна нежни и горещи думи!…

Прегръщам Го – прегърни Го и ти. И го приспивам, и си тананикам за него, и го наричам Цар, Любов, Бог мой, Едничко мое, Всичко мое!… Колко е красиво Детето… и колко кратка се оказа тази десетица!

4. Представянето в храма

След като се изпълва времето за очистване на Майката, Тя и Детето трябва да отидат в Йерусалим, за да Го представят пред Господ, според Закона Мойсеев (Лк 2, 22).

Приятелю мой, този път ти си този, който ще носи клетката с гургуличките.
Даваш ли си сметка за това?
Тя, Непорочната, се подчинява на Закона, все едно е била опетнена.

Този пример, малко объркан, ще те научи ли да се покоряваш на Светия Божи Закон, въпреки всички лични жертви?

Да се очистим! Ти и аз имаме нужда от очистване!
Да бъдем изкупени – нещо повече от изкупление – Любов. Една любов – пламенно изгаряща нечистотиите в нашата дума, и един огън от божествени пламъци, изпепеляващ низостта на нашето сърце.

Един мъж – праведен и благочестив, влиза в храма, воден от Светия Дух – на него му бе предсказано, че няма да умре, докато не види Христос; той поема Месията в ръцете си и Му казва: „Сега, Господи, можеш, по Твоята дума, да отпуснеш слугата си да си отиде в мир… защото очите ми видяха Спасителя”. (Лк 2, 25-30)

5. Намирането на Детенцето

Къде е Исус?
Божията Майка: „Дете!… Къде си?“.

Мария плаче.
Напразно аз и ти тичаме от група на група, от каравана на каравана: никой не Го е виждал.
Йосиф, след като старателно се опитва да сдържи сълзите си, също плаче… И ти също… И аз.

Аз, като малък нерадостен слуга, изплаквам всичките сълзи на сърцето си и умолявам небето и земята… за всичките онези пъти, когато Той се загуби по моя вина и аз не плаках.

Исусе, ако е възможно никога повече да не те губя…
Така, аз и ти, близки в нещастието и трудностите, както бяхме и в греха, чувстваме нуждата на поставим в основата на нашето съществуване стенанията от дълбокото разкаяние и горещите думи, които перото не може да предаде.

И утешени от радостта, че след три дни отсъствие, намираме Исус, беседващ с Учителите на Израил (Лк 2, 46), ние запечтваме в душата си задължението да оставим нашите близки, за да служим на небесния наш Отец.

СКРЪБНИ ТАЙНИ

1. Молитвата в градината

Молете се, за да не паднете в изкушение.
А Петър заспа. Другите апостоли също.
И ти, млади мой приятелю, и ти спиш… и аз също бях един спящ Петър.
Исус, изоставен и скърбящ, страда и напоява земята със Своята Кръв.
На колене, върху твърдата земя, за дълго потопен в молитва…
Той плаче за теб… и за мен: тежестта на човешките грехове го смазва.

Pater, si vis, transfer calicem istum a me. “Отче, ако Ти е угодно, нека ме отмина тази чаша… Но нека бъде не моята воля, sed tua fiat, а Твоята (Лк 22, 42).

Ангел от небето го подкрепя. Исус е в агония. Той продължава да се моли prolixius още по-напрегнато. Той се приближава към нас, спящите: „станете и се молете – повтаря Той – за да не паднете в изкушение“ (Лк 22, 46).

Юда – предателят: една целувка. Мечът на Петър блясва в тъмата на нощта. Исус казва: “Като за разбойник сте дошли за мен”. (Мк 14, 48).

Ние сме малодушни – следваме го отдалеч, но бодри и молещи се.
Молитва… Молитва.

2. Бичуването

И каза Пилат: “У вас има обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Кого да освободя – Варава, разбойника, осъден заедно с други за убийство, или Исус? (Мт 27, 17). За Него смърт, и ни пусни Варава! – крещи тълпата, подстрекавана от своите първосвещеници (срв. Лк 23, 18)
Пилат отново им казва: “Какво да правя с Исус, наричан Христос?” (Мт 27, 22).
Crucifige eurm! Разпни Го! (Мк 15, 14)
За трети път Пилат им казва: “Но какво зло е сторил Той. Аз не намерих в Него нищо, за да заслужава смърт” (Лк 23, 22).
Но яростта на тълпата е още по-силна: Разпни Го, разпни Го! (Мк 15, 14)
И Пилат, желаейки да удовлетвори народа, им пуска Варава, а Исус изпраща за бичуване.

Той е привързан към колоната. Белязан в рани.
Звучни удари на бича по изтерзаното Му тяло, по непорочното Му тяло, което търпи мъки заради твоето греховно тяло.
Още удари. Още по-безпощадни. И още, и още…
Това е пределът на човешката жестокост.

Накрая, изтощени, отвързват Исус. И тялото на Исус също пада от болка и рухва сломено, полумъртво.
Ти и аз – ние сме неспособни да говорим. Думите са излишни. Погледни Го, погледни Го… бавно.
След всичко това… все още ли се боиш от покаянието?

3. Увенчаването с трънен венец

Жаждата за страдание на нашия Цар е утолена!

Водят моя Господ в двора на преторията, където се е събрала цялата войска (Мк 15, 16). Грубите войници събличат дрехите от пречистото Му тяло. Покриват Исус с червена багреница – стара и мръсна. Тръст вместо скиптър е в дясната Му ръка…

Венецът от тръни, забиващ се под ударите, Го прави Цар за подигравка… “Ave Rex judaeorum!”. “Радвай се, Царю Юдейски!”. (Мк 15, 18). А ударите им нараняват главата Му. Удрят Го с плесници… и Го заплюват.

Увенчан с тръни и облечен в пурпурни дрипи, Исус е представен на тълпата юдеи: “Ecce homo!”. “Ето човекът”. А първосвещениците и слугите им отново крещят: “Разпни Го! Разпни Го!”. (Йн 19, 5-6)

Ти и аз, не Го ли увенчахме отново с венеца от тръни, не Го ли ударихме отново, не Го ли заплюхме отново?
Никога повече, Исусе, никога повече… И с това твърдо и ясно решение приключват тези десет “Радвай се”.

4. Носенето на Кръста

„И носейки Кръста Си, той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски – Голгота” (Йн 19, 17). „И хванаха някой си Симон Киренеец, който си идваше от нивата, сложиха върху него Кръста, за да го носи след Исус” (Лк 23, 26).

Пророчеството на Исайя (Ис 53, 12) се изпълни: „cum sceleratis reputatus est”, „към разбойници бе причислен”; понеже „водеха други двама осъдени – злодейци, за да бъдат погубени с Него” (Лк 23, 32).

До каква степен някой иска да ме следва… Малки мой приятелю: ние се тъжни, защото живеем Страданието на нашия Господ.

Исус. Виж как с любов Той прегръща Кръста. Научи се и ти. Исус носи Кръста заради теб – ти го носи заради Исус.

Но не носи Кръста, като се влачиш по земята… Носи го уверено, защото твоят Кръст, ако го носиш по този начин, няма да бъде повече някакъв си кръст: ще бъде …Светият Кръст. Не отстъпвай от Кръста. Малко е благородството в думата „отстъпване”. Обичай Кръста. Когато го обичаш истински, твоят Кръст ще бъде … един Кръст без кръст.

И като Него – със сигурност ще намериш Мария по пътя.

5. Исус умира на Кръста

Готов е тронът на триумфа за Исус от Назарет, юдейския Цар. Нито ти, нито аз искаме да Го видим прекършен от болката, докато го приковават: страдайки всичко, което може да се изстрада, Той простира ръцете си в един жест на Вечен Свещеник.

Войниците вземат светите дрехи и ги разделят на четири части. За да не раздират хитона, те хвърлят жребий чий да бъде. Така за пореден път думите от Писанието се изпълват: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребий” (Йн 19, 23-24).

Сега Той е там горе… – А съвсем близо, в подножието на Кръста, е Света Мария… и Мария, жената на Клеопа, и Мария Магдалина. И Йоан, ученикът, когото Той обичаше. „Ecce mater tua!”. „Ето Майка ти!”: Той ни дава Своята Майка за наша Майка.

Преди това те Му дадоха да пие оцет, смесен с жлъчка, но Той вкуси и не иска да пие (Мт 27, 34). Сега Той е жаден …жаден за любов, жаден за души. „Consummatum est”. „Свърши се” (Йн 19, 30).

Гледаш леко объркан: това е всичко…, Той изстрада всичко това за теб… и за мен. Не плачеш ли?

СЛАВНИ ТАЙНИ

1. Възкресението на Господ

Събота вечерта Мария от Магдала, Мария, майката на Яков, и Саломия купуват аромати, за да отидат и помажат безжизненото тяло на Исус. На следващия ден, рано сутринта те пристигат при гроба, когато слънцето вече е изгряло (Мт 16, 1-2). Влизайки, остават опечалени от това, че не откриват тялото на Господ. Един младеж, облечен в бяло, им казва: „Не се страхувайте. Знам, че търсите разпънатия Исус; няма Го тук – Той възкръсна, както бе казал” (Мт 28, 5).

Той възкръсна!
Исус възкръсна. Той вече не е в гроба.
Животът бе по-силен от смъртта!

Той се яви на Своята Пресвята Майка.
Яви се на Мария от Магдала, която бе обезумяла от обич.
И на Петър и другите апостоли.
И на теб и мен, които сме Негови ученици и сме по-обезумели и от Магдалена: колко много неща имахме да Му казваме!

Нека никога да не умрем от греха; нека бъде вечно нашето духовно възкресение.
И преди да приключим с тази десетица, ти целуна язвите на краката Му…, а аз – още по-смело, бидейки все още дете, полагам устните си върху Неговия хълбок.

2. Възнесението на Господ

Сега Учителят наставлява Своите ученици: Той освети техните умове, за да могат да разбират Писанията и ги направи свидетели на Своя живот, на Своите чудеса, kа Своите страдания и на Своята смърт, и на Славата на Възкресението (Лк 24, 45-48).

След това ги изведе вън от Витания, и вдигайки ръцете Си, ги благослови. И като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето (Лк 24, 50), и облак го подзе пред очите им (Деян 1, 9).

Исус отиде при Отца Си. Двама ангели, облечени в бяло, се приближават, за да ни кажат: „Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето?” (Деян 1, 11).

Петър и останалите се връщат в Йерусалим – cum gaudio mango – с голяма радост (Лк 24, 52). Справедливо е светата човечност на Христос да получи почитта, величието и прославата от всички Ангели и от легионите на блажените в Славата.

Но ти и аз чувстваме своята сирота: опечалени сме и се утешаваме с Мария.

3. Петдесетница

Господ бе казал: „Ще помоля Отец и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас завинаги“ (Йоан 14, 16). И когато те всички в единомислие бяха заедно внезапно се чу шум от небето, сякаш идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където се намираха. В този момент им се явиха огнени езици, които се разделяха, и се спряха по един на всеки от тях (Деян 2, 1-3).

Изпълнени със Светия Дух, Апостолите бяха като опиянени (Деян 2, 13).

И Петър, заобиколен от другите единадесет Апостоли, извиси глас и заговори. Ние се разбираме – ние, хора от различни народности. Всеки от нас го чува на собствения език. Ти и аз – на нашия език. Той ни говори за Исус Христос и за Светия Дух, и за Отца.

Той не бе нито убит с камъни, нито хвърлен в затвора: от онези, които го слушаха три хиляди се обърнаха и се кръстиха.

Ти и аз, след като помогнахме на Апостолите да отслужат кръщението, благославяме Бог Отец за Неговия Син Исус и ние също се чувстваме опиянени от Светия Дух.

4. Възнесението на Божията Майка

Assumpta est Maria in coelum: gaudent angeli!
Господ отнесе Мария в небето – с тяло и душа. И Ангелите се радват!

Така пее Църквата.
И така – със същия изблик на радост започваме нашето съзерцание на тази десетка от Светата Броеница:

Божията Майка е заспала.
Дванадесетте Апостоли са около леглото И.
Матия е на мястото на Юда.

И ние, бидейки благодарни за тази чест, стоим редом с тях.

Но Исус желае да приеме Своята Майка с тяло и душа в славата. И небесното войнство се явява в цялото си великолепие, за да приветства Божията Майка. Ти и аз, които сме преди всичко само деца, се хващаме за крайчеца на чудната синя мантия на Мария и по този начин и ние можем да съзерцаваме тази чудна сцена.

Пресветата Троица приема и е изпълнена със славата на Сина, на Майката и Годеницата на Бог…
И величието на Света Богородица е толкова голямо, че и Ангелите се питат: „Коя ли е Тя?”.

5. Увенчаването на Светата Дева

Ти си цялата хубава и петно в Тебе няма.
Затворена градина си, сестрице моя, невесто, заключен кладенец, запечатан извор.
Veni: coronaberis. Ела: ще бъдеш увенчана. ( Песн 4, 7. 12. 8 ).

Ако аз и ти имахме някаква власт, също бихме Я направили Царица и Господарка на цялото творение.

Яви се на небето голяма поличба: жена с венец от дванадесет звезди на главата й. Облечена в слънце. Месечината – под нозете й. (Откр 12, 1). Мария, неопетнената Дева, изкупи Евиното грехопадение: с петата си тя смаза главата на ужасната змия. Дъщерята на Бога, Майката на Бога, Невестата на Бога.

Отец, Син и Свети Дух я увенчават за Царица на Вселената.

И ангелите – техни подчинени, също й отдават чест…, и патриарсите пророците и Апостолите…, и мъчениците, изповедниците, девиците и всички светци…, и всички грешници, и ти, и аз.

СВЕТЛИ ТАЙНИ

1. Кръщението на Господ в река Йордан

Тогава Исус дохожда от Галилея на Йордан при Xоан, за да се кръсти от него (…).
И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение (Мт 3, 13. 17).

Чрез Кръщението Бог, нашият Отец, превзе нашия живот, като ни направи част от живота на Христос и ни изпрати Светия Дух.

Силата и мощта на Бог осветяват лицето на земята.

Ще накараме всички да горят в пламъците на вярата, която Ти донесе на земята!… И светлината на истината, Исусе, ще освети умовете, в един ден без край.

Аз те чувам, Царю мой, да викаш със силен глас, който още трепти: „Ignem veni mittere in terram, et quid volo nisi un accndatur?”. И аз отговарям, с цялото мое битие, с всичките си чувства и с всичките си сили: „Ecce ego: quia vocasti me!”.

Чрез Кръщението нашият Господ отпечата в твоята душа незаличим печат: ти си дете на Бог.

Дете мое, не изгаряш ли от желание да направиш така, че всички хора да Го обичат?

2. Сватбата в Кана

Сред множеството поканени на една от онези шумни селски сватби, на които си стичат хора от цялата околност, Мария се досеща, че виното е на свършване (срв. Йн 2, 3). Само тя се сеща за това, и то незабавно. Само как в тези сцени от живота на Христос ставаме негови близки! Ето как величието на Бог се смесва с обикновения, текущ живот. И нормално би било някоя жена, някоя прислужница от дома да следи за някакъв пропуск, да следи за най-малките детайли, които поддържат правят живота обичан: точно такова е поведението на Мария.

Направете каквото ви каже (Йн 2, 5).

Implete hydrias (Йн 2, 7), напълнете делвите. И чудото се случва. С цялата тази семплота. Всичко е толкова обикновено. Слугите се заемат с работата си. Водата е донесена. И ето първата проява на божествеността на Господ. И най-баналните неща се превръщат в необикновени, в свръхестествени, когато имаме добрата воля да се занимаваме с онова, което Бог иска от нас.
Господи, искам да оставя в Твоите щедри ръце моята тревога. Нашата Майка – Твоята Майка – както направи в Кана, ти прошепна в ухото: “Нямат повече…”.

Ако вярата ни е слава, да се поверим на Мария. Свети Йоан разказва, че учениците Му повярваха в Него (Йн 2, 11), благодарение на чудото на сватбата в Кана, което Христос направи по искане на Своята Майка. Нашата Майка се застъпва винаги пред Своя Син, та Той ни обръща внимание и се отправя към нас така че да можем да изповядаме: Ти си Син Божи.

Исусе, дай ми тези вяра, която истински желая! Майко моя, Света Богородице, Майко Пресвята, направи така, че да повярвам!

3. Известяването на Божието Царство

„Времената се изпълниха и се приближи Царството Божие: покайте се и вярвайте в Евангелието” (Мк 1, 15).

И всичкият народ идваше при Него, и Той ги поучаваше (Мк 2, 13).

Исус вижда лодките на брега и се качва на една от тях (…). С този непринуден Исус на лодката се качва и всеки един от нас!

Когато ти се приближаваш до Господ, мисли, че Той е винаги близо до теб, в теб: Regnum Dei intra vos est (Лк 17, 21). Ще го намериш в сърцето си.

Христос преди всичко трябва да царува в нашата душа. За да царува в мен имам нужда от Неговата изобилна благодат. Тя е единственото средство, чрез което най-слабото биене на сърцето, най-лекото дихание, най-незначителният поглед, най-безобидната дума, най-елементарното усещане се превръщат в „Осанна” за моя Цар Христос.

Duc in altum!
В откритото море! Отхвърли песимизма, който те прави страхлив.
Et laxate retia vestra in capturam
Хвърляй мрежите, за да ловим!

Трябва да се доверим на тези Господни думи, да се качим на лодката, да хванем греблата, да вдигнем платната и пълен напред в морето човешко, което Христос ни повери в наследство.

Et regni ejus non erit finis!
И Царството Му няма да има край!

Не си ли щастлив, че работиш за това Царство?

4. Преображение Господне

„И се преобрази пред тях, и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина” (Мт 17, 2).

Господи, аз Те виждам, аз говоря с Теб! Да останем тук, съзерцавайки Те, преобразен в безкрайността на Твоята красота; и аз никога, никога няма да престана да те съзерцавам! О, Христе, само ако Те бе видял човек! Кой не би бил белязан от любов към Теб, ако можеше да Те види!

И ето, глас от облака, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!” (Мт 17, 5).

Господи, ние сме тук, за да чуем всичко онова, което искаш да ни кажеш. Говори ни, внимаваме в гласа Ти. Нека казаното от Теб да попадне в душата ни и да разпали волята ни, та с усърдие да се посветим в служба на Теб.

Vultum tuum, Domine, requiram (Пс 26, . Господи, ще търся лицето Ти. Щом затворя очи, вълнувам се, от това да мисля, че идва моментът, когато ще дойде Бог, където ще мога да Го видя, не в някакво огледало, не като неясен образ, но …лице в лице (1 Кор 13, 12). Да, „душата ми жадува за силния, за живия Бог: кога ще дойда и ще се явя пред Божието лице?” (Пс 41, 3).

5. Установяване на Евхаристията

“Преди празник Пасха Исус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай” (Йн 13, 1)
Нощта се спускаше над света, защото древните обичаи, знаците, които навремето Бог поради безкрайното Си Милосърдие бе дал на човечеството, щяха да се реализират изцяло, откривайки пътя за едно истинско развиделяване: новата Пасха. Евхаристията бе установена през нощта като подготовка за утрото на Възкресението.

От любов Исус остана в Евхаристията…, за теб.
- Остана в нея, много добре знаейки как ще я приемат хората… и как ще я приемеш ти самият.
- Остана в нея, за да се храниш с Него, да Го посещаваш и да Му разказваш за твоите проблеми; та участвайки в молитвата пред табернакула и в тайнството, да се влюбваш все повече и повече в Него, и и в общението да Го обичаш все повече и повече, и да направиш така, че и други души, много други души, да последват същия път.

За теб, който си добро дете: онези, които са влюбени на тази земя, как само поставят целувката си върху цветята, върху писмото, върху подаръка на обичания човек!…
- Възможно ли един ден да забравиш Този, Който винаги е на твоя страна?… Би ли могъл да забравиш Този, Който може да те храни?

Господ, Който ме осветява с лъците на божественото Слънце – Христос – в Евхаристията! Направи така че полетът ми да не спира, докато не намеря покой в Твоето Сърце!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар