Празникът Сретение Господне

На 2 февруари отбелязваме празника Сретение Господне. Думата „сретение” е старославянска и означава „среща”. Става дума за срещата на Исус и Неговата Пресвета Майка с праведния Симеон. Това събитие от живота на нашия Спасител е разказано от евангелист Лука (Лк 2, 22-35).
На четиридесетия ден след раждането на Исус Мария и Йосиф Го донесли в храма, за да бъде извършен обреда по посвещаването на техния първороден Син на Бога. По закона на Мойсей, за да „изкупят” своя първороден син, богатите хора трябвало да принесат в жертва на Бог едногодишно агне и млад гълъб или гургулица. За бедните също било достатъчно да пожертват два гълъба или гургулици. Разбира се, родителите на Исус изобщо не били длъжни да изпълняват това изискване: та нали техният син бил въплътилият се Божи Син и по този начин изцяло принадлежал на Бога. Все пак те проявили смирение и като се подчинили на закона, принесли в жертва две гургулички.
По това време в Йерусалим живеел благочестив човек на име Симеон. Господ бил казал на Симеон, че няма да умре дотогава, докато не срещне Спасителя на света. Годините минавали, Симеон остарявал и макар земният му път да отивал към края си, той с надежда продължавал да очаква обещаната среща. Поради тази причина той прекарвал почти цялото си време при вратите или под сводовете на храма. И ето че веднъж видял как към храма се приближавали мъж и жена с детенце на ръце. Това били Йосиф и Мария, а в ръцете им – Исус. Праведният Симеон разбрал кое е това Дете, срещата с Което той очаквал през целия си живот. И когато родителите внесли малкия Исус в храма, Симеон Го взел на ръце и започнал да славослови Бог и да Му благодари за това, че успял да види Спасителя.
А искаш ли и ти да срещнеш Исус? Днес ние сме в много по-добро положение от праведния Симеон. Не ни е нужно да чакаме срещата с Исус дълги години, тъй като Исус Христос е винаги в храма и там ни очаква. Старецът Симеон държал Исус на ръце, а ние можем да Го приемаме в своето сърце. Исус те чака. Ела при Него. Какво ще Му кажеш, когато се срещнете?
На празника Сретение Господне съществува обичай да носим със себе си в храма свещички, които се освещават преди началото на Литургията, а след това се запалват. Светлината на свещите е превъзходен символ на истинската Божия Светлина, която е самият наш Господ Исус Христос. „Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота” – казал за Себе Си Той самият (Ив 8, 12).
Животът на всеки християнин трябва да се уподоби на свещ, горяща за Божия слава и в полза на хората. Исус ни призовава към това с тези думи: „Когато запалят светило и го поставят не под крина, а на светилник, то свети на всички вкъщи. Така да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят вашия Небесен Отец” (Мт 5, 15-16)…

Сестра Рафаила Годий
Източник:
www.sibcatholic.ru
Превод: www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар