Блажени отец Карл Лайснер

Карл Лайснер е роден на 28.02.1915 г. в Рес, Северен Рейн-Вестфалия. Израснал е в Клеве. Още 13-годишен, като член на католическото младежко движение, ръководел с ентусиазъм една младежка група. Карл умеел да вдъхновява младите хора за Бог и така искал да ги направи силни срещу идеологията на националсоциализма. Прекарал радостни часове с песни и игри в палаткови лагери и при пътувания. Често приемал тайнствата, четял Библията, молел се.

След като завършил средното си образование, той постъпил в семинарията за свещеници. Едновременно като студент по теология продължил да се занимава с дейности за католическата младеж като областен, а по-късно и като епархиен ръководител. Духовният му път е документиран в неговия дневник. Водела го страстна любов към Бога: „Христе – Ти си моята страст.“ (Дневник, 02.09.1935 г.) През 1936/37 г. следвал във Фрайбург. Там се влюбил в едно момиче. Християнският брак му изглеждал достойна цел в живота. Последвало време на мъчителна вътрешна борба за това по кой път да тръгне. Карл Лайснер избрал любовта към Бог и призванието за свещеник. През пролетта на 1939 г. бил ръкоположен за дякон.

Внезапно настъпилата при него голяма физическа слабост се оказала тежко заболяване туберкулоза. Трябвало незабавно да постъпи в белодробния санаториум „Св. Влас“ в Шварцвалд. С веселия си нрав бързо си намерил приятели и там.

Когато на 09.11.1939 г. научил за неуспешния атентат срещу Хитлер в Мюнхенската бирария, доверил на един приятел: „Жалко, че фюрерът не е бил там.“ Това изказване било докладвано в полицията и Карл Лайснер бил арестуван. Пътят му преминал през затвора във Фрайбург, след това през концлагера Заксенхаузен, докато на 14 декември 1941 г. бил депортиран в Дахау. В блока на свещениците срещнал своя духовен приятел отец Ото Пис, йезуит, който му помагал през цялото време в лагера до смъртта му. В Дахау болестта му избухнала отново и го принудила да престои в препълнената затворническа болница. Въпреки тежкото заболяване неговите другари от концлагера го описват като изненадващо весел, безкористен и отзивчив. Тъй като винаги криел под възглавницата си ламаринена кутия със Светото Причастие, можел да действа като духовник с разговори раздаване на Евхаристията.

Карл Лайснер водел впечатляващ духовен живот в евхаристичното обожание и любовта към Божието Слово. Поради здравословното му състояние, което било извънредно критично и поставяло под въпрос оцеляването му след дългоочакваното освобождение, мечтата му да бъде ръкоположен за свещеник можело да не се изпълни. Затова отец Пис се застъпил за тайното ръкоположение на Карл Лайснер на 17.12.1944 г. от френския епископ Габриел Пигьо, който също бил затворен в Дахау. В параклиса в концлагера о. Лайснер отслужил и първата си Света Литургия на 26.12.1944 г., празника на първомъченик Стефан. След това той вече изобщо не можел да става от болничното легло поради слабост, но доживял освобождаването на концлагера от американските военни сили. След това живял само няколко месеца. Починал на 12.08.1945 г. в Планег, край Мюнхен, в белодробния санаториум.Живота си отдал отново за младежите, за хриситянска Европа и за свещениците. Последните думи, които написал в дневника си, били: „Благослови, Всевишни, и враговете ми.“

Карл Лайснер е обвен за блажен на 23 юни 1996 г. в Берлин от Папа Йоан- Павел ІІ. Епархия Мюнстер обяви, че на 25 април 2007 г. е открит процес за канонизацията му.

Блажени отец Карл Лайснер, моли се за нас!

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар