Обръщането на Алфонс Ратисбон

Към края на 1841 г. Алфонс Ратисбон, млад банкер от изискано еврейско семейство в Страсбург, завръщайки се от пътуване из Ориента, отседнал в Рим. Той бил много зле настроен срещу Католическата Църква, особено откакто брат му се покръстил в католицизма и станал свещеник. В Рим той отишъл при един приятел, Гюстав дьо Бюсие. Понеже в момента го нямало, приел го неговият брат, Теодор дьо Бюсие, който бил всеотдаен католик. По време на разговора Алфонс изразил неприязънта си към католическата вяра и потвърдил непоклатимата си привързаност към еврейската религия. Под въздействие на благодатта Теодор дьо Бюсие му подарил един Чудотворен Медальон, като му казал: „Обещайте ми, че ще носите този малък подарък, който Ви моля да не отказвате, винаги близо до себе си .”
Алфонс обещал от учтивост.

Няколко дни по-късно, на 20 януари 1842 г., двамата тръгнали към църквата „Сант Адреа делле Фратте“, където Дьо Бюсие трябвало да поговори с един от свещениците. Затова той оставил Алфонс за малко самичък навън. На излизане намерил младия мъж в параклиса на Св.Михаил, потънал в дълбоко благоговение. Алфонс обърнал към него обляното си в сълзи лице. „Влязох за малко в църквата, когато изведнъж се усетих обхванат от неописуемо объркване.
Повдигнах очи; цялата сграда беше изчезнала от погледа ми; един единствен параклис беше събрал, така да се каже, цялата светлина вътре в него и в средата на този светлинен поток, над олтара, се появи изправена голямата, блестяща, величествена и нежна фигура на Дева Мария, така както е изобразена на моето медальонче; чувствах, че сила, на която не можех да се съпротивлявам, ме привлича към нея. Девата ми направи знак с ръка да коленича и ми се стори да казва: Така е добре! Не ми каза нищо, но аз разбрах всичко!”

На 31 януари Алфонс получил Светото Кръщение и по-късно станал свещеник. Пожелал да събере повече информация за Чудотворното Медальонче, затова искал да се запознае със сестра Катерина Лабуре, на която и се открило изображението. Но той нямал представа за дълбокото смирение на сестрата, която искала да остане неизвестна и отклонявала всякакви срещи.

Алфонс Ратисбон постъпил в Новициата на Ордена на йезуитите на 20 юни 1842 година. На 20 септември 1847 г. бил ръкоположен за свещеник и станал мисионер, известен под името Мария-Алфонс Ратисбон. След няколко години напуснал ордена с разрешението на Папа Пий ІХ и се присъединил към Общността на Братята на Дева Мария от Сион, където работил за обръщането на мюсюлманите с помощта на каритативната любов, духовността и възпитанието.

През 1885 г. заминал с Конгрегацията на сестрите от Сион за Йерусалим, където още на следващата година помогнал да се построи манастир за тях, към който били открити също училище и пансион за момичета без родители. През 1860 г. построил на хълма Аин Карим, извън града, дом за сираци и църква, а по-късно дом и училище за момчета-сираци на името на Св.Петър, които се намират близо до портата „Яфа”, където починал на 6 май 1884 година.

Превод „Католически новини“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар