Свидетелството на Кико: „Тръгвам си и отивам да живея сред бедните“

Имах ателие близо до Plaza de España и обикновено прекарвах Рождество Христово с родителите си. Една година, когато си бях у дома за празниците влязох в кухнята и видях, че готвачката плаче. Попитах я: „Берта, какво ви е?“ Тя ми разказа, че мъжът и бил пиянца, че искал да убие сина им, че двамата враждували… Разказа ми история, която ме потресе. Усетих, че Бог иска от мен да и помогна.
Отидох, за да видя къде живее: беше една ужасна барака сред много други като нея. Бедната жена ставаше сутрин много рано, за да отиде на работа; тя имаше девет деца и беше женена за сакат и кривоглед мъж, който постоянно беше пиян. Той биел децата с бастун и им крещял: „Защитавай баща си!“ Понякога, когато бил много пиян, уринирал върху дъщерите. Тази жена, която въпреки възрастта си беше много грациозна, ми разказваше невероятни неща…
Взех мъжа и го заведох на един курс за вярата, ..Cursillo de Cristianidad“. Той беше силно впечатлен, като ме чу да говоря. След това престана да пие за няколко месеца, но после пак започна и стана същото като преди. Жената ме повика: „Сеньор Кико, елате, моля ви. Мъжът ми иска всички да ни убие, извикайте полиция!“ Вече не ме оставяха на мира. Накрая си помислих: „А ако с това Бог ми казва да оставя всичко и да заживея изцяло тук, за да им помогна?“ Разбрах, изоставих всичко и заживях с онова семейство. Спях в една много малка кухня, която беше пълна с котки.
Живеех там и всичко наоколо дълбоко ме впечатляваше, казвам ви го наистина. Имаше много хора, които живееха в ужасни условия. Не знам дали познавате книгата „Чумата“ на Камю, чиято тематика е страданието на невинните. Онази жена, Берта, ми разказа, че мъжът и, който беше сакат, казал на всички съседи, че ще се ожени за нея, за да си отмъсти за униженията, които бил преживял, защото тя била най-хубавото момиче в квартала. Всички му се присмивали. Знаете ли как се оженил за нея? Опрял нож в гърлото й и й казал: „Ако не се ожениш за мен, ще убия баща ти.“ И щял да го направи. Баща и бил вдовец, а тя била много самотна, много плаха и изпълнена със страх.
Запитах се: Какви грехове е направила тази жена, за да заслужи такъв живот? И защо не аз? Не беше обаче само тази жена, имаше много други;една съседка беше болна от паркинсон, мъжът и я беше напуснал и тя просеше милостиня. Друга пък имаше нещо друго…
За всичко това имаше два отговора: Знаете ли прочутото изречение на Ницше? „Или Бог е добър и не може да направи нищо, за да помогне на тези бедни хора, или Бог може да им помогне, но не го прави и тогава е лош.“ Това изречение съдържа отрова. Може ли Бог да помогне на тази жена или не?
В тази ситуация преживях голяма изненада. Знаете ли какво видях там, в тези хора? Аз не видях това, което казва Ницше, че Бог може или не може, в тях аз виждах разпнатия Христос. Виждах Христос в Берта, в жената, която имаше паркинсон, в някой друг.Виждах една тайна: тайната на Христовия кръст. И това ме изненада страшно много, казвам ви честно.
После бях изпратен в Африка, за да отбия военната си служба. Когато се върнах у дома, си казах: Ако Христос се завърне утре на земята при Второто си пришествие, не знам какво ще се случи на този свят. Но знаете ли къде бих искал да ме завари Исус Христос? При краката на разпнатия Христос. А къде е разпнат Христос? В тези, които са натоварени с най-голямото страдание, с последиците от греховете на всички. Сартр казва: „Горко на хората, които Божията ръка удари в стената!“ Защото аз съм виждал много хора, които бяха ударени в стената, виждал съм много бедни, които са съсипани от последиците на греха, слаби, анонимни хора, носещи кръста…
Когато някой се реши да живее с бедните, той или губи вярата и става партизанин като Че Гевара, или остава в тишина пред Христос и се освещава. Благодаря на Господ, задето се смили над мен: Там можах да видя разпнатия Христос. Когато се върнах от Африка и се запознах със сестрата на Кармен, си мислех, че човек трябва да слезе в социалните низини, за да проповядва Евангелието на хората там, да им помага и да ги утешава и ние създадохме група, която се посвети на хомосексуалистите, на проститутките и т.н.
Сестрата на Кармен беше в една общност, която се казваше ..Villa Teresita“ и се занимаваше с ресоциализацията на проститутки. Те ходеха по къщите им и предлагаха работа на онези, които искаха. Беше много хубаво дело. Но накрая ми стана ясно, че в тази група правехме всичко малко като хоби. Казах на тази група и на сестрата на Кармен: „Тръгвам си и отивам да живея сред бедните.“
Шарл дьо Фуко ми даде формулата: да живея в тишина като Исус от Назарет, при нозете на Исус Христос, сред тези хора. Познавах един социален работник, който ми показа част от Паломерас Алтас, където имаше една неизползваема дъсчена барака, служеща за убежище на кучетата и ми каза: „Разполагай се тук и не се притеснявай.“ Там намерих място, където и поначало всичко започна. В бараките исках да живея като Шарл дьо Фуко, в тишина и съзерцание. Както някой се приготвя за Евхаристията, в подножието на реалното присъствие на Христос, така и аз исках да бъда при краката на разпнатия Христос в най-бедните и страдащи хора.
Господ ме изпрати там в този дух: Аз бях последният. Те бяха Христос. Някой сигурно можеше да ми каже: „Кико, не разбирам какво правиш, помогни им, де!“ Има един много съществен пункт за тези, които умеят да влизат в основата на нещата. „Моля? Ти заставаш да обожаваш, докато хората тук умират от глад? Дай им да ядат!“ Нямах нищо освен Библията и китарата, спях на пода, върху сламеник. Нищо друго не притежавах.
В една книга бях чел за случай от нацистко време, който ме бе развълнувал силно. Това е исторически факт, станал в концлагера Аушвиц. Един от надзирателите в лагера си дал сметка за злините, извършвани с геноцида над еврейския народ. Един ден, докато обхождал лагера, той видял група мъже и жени, всички до един голи, да преминават покрай газовите камери.
Изпитал силна болка в сърцето и се запитал: „Какво трябва да направя сега, за да им помогна, така че да се помиря със себе си?“ Знаете ли какъв отговор чул в себе си? (Отците на Църквата наричат този, който говори в нас „говорещият Христос“. То е нещо много дълбоко.) В книгата се разказва, че той усетил как трябва да се сълблече и да застане сред тях. Може да се запитаме: Откъде идвал гласът, който той чул в себе си? Реален ли е бил? Въобразявал ли си е? Гласът на Бог ли е бил? Нямало ли да бъде по-добре да спре групата и да освободи тези хора?
Може би не можел да го направи. Но защо истината била тази – да се съблече и да застане в техните редици? Възможен е и такъв отговор: Човекът, застанал в тези редици, е изправен пред драмата, че може би няма никакъв Бог. Че няма любов на света, а когато на света няма любов, Бог не съществува, а животът е чудовищен, ние умираме без смисъл! Но ако има някой, който те придружава? Христос сам става човек и също застава в редиците от любов. Тогава любовта съществува. Бог съществува. Може да се живее. Истината съществува! Животът и смъртта имат смисъл.
Имаш ли стойност? Само социална помощ ли може да се даде? Може би човекът е само „ядене“? Или той има нужда да знае дали Бог съществува или не, дали любовта съществува или не? Аз не отидох в бараките, за да дам на хората да ядат или за да ги науча да четат. (Всички те бяха неграмотни, с изключение на един или двама: Хосе Агудо, който е бил в изправителен дом, можеше да чете, но не и жена му; също циганите, скитниците и момчетата от затвора можеха едва-едва да четат). Аз отидох там, щом така искате, без изобщо да мисля за някакво възвестяване. Нали знаете, че малките братя на Шарл дьо Фуко живеят в тишина. Исках да дам свидетелство, живеейки сред тях, в тишина, като Исус в Назарет. Какво стана тогава? Това, което ставаше винаги. Един ден дойде съседът – беше кучешки студ, беше зима, валеше сняг и кучетата, които спяха там, ме топлеха малко – този съсед влезе веднъж и ми каза: „Намерих ти един мангал, ще вземеш да умреш от студ.“
Постепенно хората се приближаваха и питаха: „Кой е този с брадата и китарата, който живее тук?“ За някои бях човек, който е направил облог, за други един вид протестант, защото Библията беше винаги до мен. Циганите идваха заради китарата… Те не знаеха кой съм. Хосе Агудо, който тогава се беше бил с един друг клан от скитници, ме приближи и ме попита какво казва Евангелието за това да набиеш някого. Прочетох му проповедта на планината, в която се казва да не се противиш на злото и той зяпна от учудване. „Какво? Ако не се отбранявам, той ще ме убие! Какво да правя?“ Дадох му „Fioretti“ на свети Франциск („Цветя от градината на свети Франциск“), която много го впечатли и той остана неотклонно при мен, ден и нощ. Добре, няма да разказвам повече тези истории, ще стане много дълго…

Източник: camminoneocatecumenale.it
Превод: „Католически новини“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар