Catholic-news

Когато през 1804 година енорията в Екюли била поета от Карл Бале, изведнъж се открила нова перспектива. Основната грижа на този енорийски свещеник била още от първия ден да се грижи за израстването на нови свещеници. Затова той открил малко училище за свещеници. След известни трудности Жан-Мари бил приет в училището. Скоро обаче се установило, че той има огромни трудности с изучаването на латински език. Тежката работа в чифлика била изострила дарбата му да наблюдава и умението му да преценява, но теоретичното мислене изоставало.
Сред безутешността на ученето той получил утешението на миропомазанието, дадено му от епископа на Лион, Жозеф Феш Жозеф Феш, брат на Наполеоновата майка. За покровител при това тайнство Жан-Мария си избрал Йоан Кръстител и започнал вече да се подписва като Жан-Мари Баптист Виане. А след години в църквата в Арс бил създаден специален параклис на Йоан Кръстител.
Трудностите в ученето го карали да предприема все повече неща. През лятото на 1806 г. той отишъл като поклонник на гроба на свети Франц Режис. Жан-Мари помолил светеца да му помага за уроците. Това поклонничество не завършило с появата на някакво чудо, но усвояването на материала започнало да става по-леко за него.
Появила се обаче нова пречка. Наполеон имал нужда от повече войници за битките, които водел. През есента на 1809 г. и семинаристите били мобилизирани. Жан-Мари също получил повиквателна. Пристигнал във войската, където го връхлетели какви ли не болести. След оздравяването получил заповед да се яви на испанската граница. Поради недоразумение загубил собствената си войска. Но заповедта оставала, така че той тръгнал на път сам. Не успял да намери полка си и бил приет в едно село, където го укривали от Наполеоновите войници. „Избавлението” му дошло през 1810 г., когато Наполеон помилвал всички дезертирали войници. През 1811 г. Жан-Мари се завърнал в енорийския дом в Екюли. Не след дълго, на 8 февруари 1811 г., починала майка му.
На 28 май 1811 г. Жан-Мари получил тонзурата и от този момент вече бил духовник. Следващата година Бали го изпратил във Вериер, в малката семинария, за да следва философия, а през есента бил приет вече в голямата семинария в Лион. За съжаление и там нямал големи успехи в следването, поради което непрекъснато го отпращали. Върнал се отново при отец Бали, който продължил да го окуражава да не се отказва от учението. Няколко месеца по-късно Жан-Мари отново се явил на изпит, но и този път латинският му се изпречил на пътя. Един от членовете на изпитната комисия разрешил накрая изпитът да се проведе на френски. Резултатът бил малко по-добър, но също така незадоволителен. На следващия ден отец Бали отишъл заедно със секретаря на епископа при главния викарий.
Двамата мъже успели да убедят заместник-епископа да назначи нова дата за изпит. Генералният викарий пристигнал лично в Екюли заедно с ръководителя на семинарията, за да участва в изпита. Наистина било голямо облекчение за бедния Жан-Мари да положи изпита в позната за него среда. Комисията го изпитвала на френски и той дал изненадващо добри отговори. Били доволни от него.
Решението обаче било в ръцете на генералния викарий Курбо, който управлявал епархията след заточаването на епископа. Той поставил следните въпроси: „Смирен ли е Виане? Почита ли Божията Майка? Може ли да моли Броеницата? – Да, той е образец на смирението. – Образец! Добре, призовавам го. Останалото ще направи Божията благодат.”
През май 1815 г. Жан-Мари Виане се завърнал в семинарията за духовни упражнения. На 23 юни бил ръкоположен за дякон. В документите му, които получил на 9 август, пишело, че епископът на Гренобъл може да го ръкоположи за епархия Лион, но със забележката, че ще получи властта за опрощаване на греховете по-късно, по преценка на своя църковен началник. Висшестоящите не вярвали в сопсобността му за различаване на греховете. Виане трябвало да приеме това обидно условие, той, който по-късно станал най-големият изповедник на столетието. На 13 август 1815 г. бил ръкоположен за свещеник в Гренобъл, от епископ Симон.

Превод: catholic-news.bg

Следва: 3. Каплан в Екюли

*Свети Жан-Мари Виане. (1)Детство и юношество