В чифлика на дявола: Рок музиката

Кратък разбор на някои от най-разпространените в наше време греховни увлечения: Рок музиката

Автор: Архимандрит Лазар (Абашидзе)
(Използвана е статията на католическия свещеник Жан-Пол Режембал „Рокендролът“.)
Източник: Архимандрит Лазар (Абашидзе). Грехът и покаянието в последните времена. София, 1998
Публикация на: http://www.karmil.tk/

Необикновено широко е започнала да се разлива тази бедствена стихия — западната рок-култура с всички нейни разклонения и прояви. Крайно разрушително и пагубно влияние върху душата на християнина имат джаз-музиката, рок-музиката, пънк-музиката, дискомузиката и други подобни форми и явления на съвре¬менната популярна музикална култура, която не се ограничава само в областта на изкуството, но засяга всички страни, всички най-дребни детайли от живота на съвременната младеж. Тази култура постоянно се изменя, подобно на хамелеон, нагаждайки се към всички оттенъци в настроението на новите поколения. Тя променя наименованията на своите „нови“ стилове, понякога даже сякаш отхвърля вчерашното и се бунтува против себе си, та по такъв начин да оживи интереса и вкуса към нейната същност, която остава непроменена. Това явление е крайно възмутително, отвратително и оскърбително за всеки поне малко благочестив човек, още повече то е неприемливо за християните.
Самата поява на „рокендрола“ се е възприемала на Запад като начало на „сексуалната революция на младежта“. Целият път, по който е минала и върви тази разрушителна „култура“, която отправя по най-бърз начин огромни тълпи младежи в ада, е покрит със срама на най-гнусни, най-страшни смъртни грехове. Това са всевъзможни блудни извращения, пълна „свобода на любовта“, т. е. отхвърляне на всякакъв срам и пълна разпуснатост на всички най-низки страсти и похоти. То¬ва е също така наркоманията, която често води до най-ужасни последствия, до смъртни случаи от извънмерни дози наркотик, до случаи на насилие, самоубийство и т. н., без да споменаваме за най-безумните хули, които се срещат в песните, в предизвикателните изявления на рок-звездите и с които е пропита цялата черна фило¬софия на тази „нова култура“. И при всичко това в тези среди често се произнася името на Господа Иисуса Христа, нерядко може да се види изображение на кръста и Господния лик — нещо, което трябва още по-силно да нарани сърцето на християнина, когато вижда такава насмешка над светините. В тези песни често се срещат богохулни изрази, понякога даже явен сатанизъм. С цел да развратят окончателно съзнанието на младежта и да разпространят демонското влияние, в много записи са вложени така наречените „подсъзнателни съобщения“, т. е. страшни думи, призиви, заклинания, които може да се открият при прослушване на записа „на обратно“. Изследванията са показали, че подсъзнанието улавя всяка фраза, чута обратно, и може да я разшифрова дори ако тя е; съобщена на език, който слушащият не знае. Съобщенията, предавани в рок-музиката по подсъзнателен път, имат следното съдържание:
— Всевъзможни видове полови извращения;
— Призив към бунт против установения ред;
— Подтикване към самоубийство;
— Подстрекателство към насилие и убийство;
— Посвещаване на сатаната.
За да покажем по-нагледно целия дяволски, излизащ направо от адската бездна, дух на тази «рок-религия», ще приведем няколко характерни факти от безчисленото множество примери, които сами казват всичко за себе си.
Самият термин „рокендрол“ е бил измислен от дисководещ в Кливлънд. Този израз описва две движения на човешкото тяло по време на сексуални забавления и е взет от жаргона на американските гета.
„Бийтмузика“: Бийт — това е непрекъснато, ритмично повтаряне на пулсации в съчетание със скъсени ритми, което) се постига с ударен инструмент и бас-китара. Именно то характеризира ритъма на рок-музиката.
„Твърд рок“ — тук бийтът действува така, че възбужда половите инстинкти.
„Остър рок “ — тук бийтът се възприема така, че изостря реакцията на нервната система и на мозъка към различните халюциногенни наркотици.
„Зъл рок“ — силно възбужда инстинктите, свързани с насилието, убийството и бунта.
„Сатанински рок“ — началото на това направление беше поставено от Битълсите, когато те издадоха през 1968 г. своя дяволски „Бял албум“. По това време за първи път се появиха подсъзнателни съобщения за пре¬даване на „евангелието от сатаната“.
„Пънк-рок“ — неговата цел и философия се състоят в това публиката да бъде доведена до колективно наси¬лие, до систематични престъпления и самоубийства. Пънк-рокът напълно приема и включва в себе си напри¬мер такива постъпки: по време на концерта да нанесеш на партньора си кървава рана с ножче за бръснене, пришито в дънките или ризата, а след като го нараниш, да го пребиеш с металическа гривна с шипове.
До всичко това е стигнал рокендролът още през 1985 година. С думата „пънк“ в Англия отначало са били наричани проституиращите от двата пола. По-късният му превод е „измет, утайка на обществото“.
Стилът „диско“ в съвременната „музика“ е възникнал в Ню Йорк през 1973 г. в средите на американските хомосексуа¬листи. Статия в „Дейли нюз“ от 1978 г. така анализира феномена „диско“: „Изолирани един от друг чрез оглу¬шителната музика, къпейки се в ослепителна светлина, танцуващите вършат всичко, каквото им хрумне, без да поглеждат встрани и даже без да си дават сметка какво става, сякаш всеки се движи пред огледало и непре¬станно крещи: „Аз! Аз! Аз!“.
Забележителен е фактът, че всички производители на рокендрола са членове на сатанинската „църква“, а повечето рок-групи са записани като членове на една или друга луциферова религия. Когато издават нова плоча или им предстои да изпеят нова песен, те молят първожреците или първожриците на храма да „ома¬гьосат“ тези произведения, за да имат успех. След извършването на ритуалите на посвещението, когато към плочата е привлечено огромно множество демони, те получават задължението да предизвикват определено въздействие върху тези, които ще я слушат.
Елис Купър открито е заявил, че е сключил договор с демон и това му е донесло признание.
Мик Джагър от „Ролинг Стоунз“ се е посветил на сатаната и е участвувал във всички ритуали на черната магия. Той сам лично се е нарекъл „въплъщение на Луцифер“. Заглавията на три от неговите песни явно потвърждават това: „Симпатия към дявола“, „На техни сатанински величества“ и „Заклинанията на моя брат демона“.
Елтън Джон открито е признал, че никога не е съчинил и не е изпял нито една песен, която преди това да не е била написана на езика на магиите.
Джон Ленън е заявил по време на публично изпъл¬нение на „Белия албум“: „Християнството ще отмине. То ще се сгърчи и ще изчезне. Аз съм прав и моята правота ще бъде доказана. Сега ние сме по-популярни, отколкото Исус Христос. Не зная кой пръв ще си отиде — рокендролът или християнството“.
В песента на групата „Битълс“ под название „Ре¬волюция номер девет“ на плочата се чува записът на думите: „номер девет“, повторен 12 пъти. Прослуш¬ването на това място „на обратно“ дава фразата: „Достави ми сексуално наслаждение, мъртвецо!“
В добре известната сред младежта песен на групата „Лед Цепелин“ „Стълба към небето“ думите на третата строфа също съдържат внушение към подсъзнанието — при обратно прослушване ясно се чува: „Аз трябва да живея за сатаната“. Думите „и още има време да смените пътя, по който вървите“ при обратно прослушване гласят: „мой мили сатана, никой друг няма да ми прокара пътя“.
Част от записаната от сцената песен „Когато в Арканзас дошло електричеството“ на групата „Блек Оук Арканзас“ представлява набор от безсмислени думи и вой на цялата група. При прослушване на записа на това място в обратен ред се получава „сатана… сатана… сатана… той е бог, той е бог, той е бог!“, след което се чува демоничен смях.
Самите опаковки на плочите са оформени с крайно оскърбителни изображения, с екзотични и еротични, сата¬нински и садистични картинки, препоръки и символи. Тук може да се видят обърнати триъгълници (символ на дявола и адската бездна), пирамиди, пентаграми, хексаграми, магически кръгове и цялото многообразие на магическите символи, фалически, вагинални, такива като 666 или обърнато — 999, сцени на човешки жертво¬приношения, черни меси, адски представления.
През 1981 г. 90% от продадените грамофонни плочи в света са рок-дискове (130 млн. за една година, като не се броят 100 млн. рок-албуми). И тъй, този феномен се е докоснал почти пого¬ловно до всички подрастващи от двете земни полукълба.
Още една подробност: почти всички рок-концерти се съпровождат от многочислени жертви — при огром¬ното струпване на вършещи безумия тълпи мнозина биват просто стъпкани или удушени в блъсканицата, други умират от големи дози наркотик. Например по време на един от концертите в Лос Анжелис загинали 650 младежи. Тъй като хладилниците на моргата били вече препълнени, то телата на 650-те жертви на рока били разположени от двете страни на коридорите. Ужасен мирис на смърт изпълвал зданието, телата не можели да бъдат разпознати, тъй като повечето от тези млади хора били напуснали родните си домове. В ушите на журналистката Джуди Аргазони, която водела репор¬тажа от мястото на произшествието, сатаната започнал да нашепва такива думи: „Ето ги! Разгледай ги внима¬телно, те са мои трофеи! Това е залата за представяне на моите трофеи!“
А ето думите на песента „Адските камбани“ на хард-рок групата “ AC / DC „: Аз съм тътнещият гръм, който излива дъжд. Аз идвам като ураган, моите мълнии святкат по цялото небе. Ти си още млад, но ти ще умреш! Няма да взимам пленници, няма да пощадя ничий живот и никой няма да ми се възпротиви! Аз намерих своите камбани и ще те взема в ада! Аз ще те намеря! Адските камбани. Да! Адските камбани!
И тъй, как да не наречем целия този адски шум, викове, крясъци, вой на пуснатите на свобода страсти, извратените похоти, неподлежащите на контрол движе¬ния на падналата човешка воля, как да не наречем целия този рок-поп-бийт-хард-пънк-кошмар „адска камбана“, която трескаво събира своите поклонници от всички краища на земята за една „черна събота“ (самото това название носи една от групите на сатанинския рок — “ Black Sabbath“), където хората заедно с бесовете конвулсивно танцуват последния танц пред залеза на окончателно предалия се на гибел свят? В една сред¬новековна легенда се разказва за флейтиста от град Хамелен, който със своето магическо свирене на флейта избавил града от плъховете, но като не получил въз¬награждение, със същата омайваща музика извел от града всички деца и ги увлякъл в процепа на една ска¬ла, откъдето те повече не излезли.
Недопустимо е да се мисли, че християнинът все пак може понякога да слуша такава музика, като избира повече или по-малко „безобидното“ и да утешава с това слуха си. Не! От тръни не берат грозде! Злото дърво не може да ражда добри плодове! Дървото, което с коре¬ните си пие сокове от адската бездна, не може да принася безвредни плодове. Може ли християнинът понякога за „развлечение и разнообразие“ да пообщува с дявола? Или да потанцува под една свирка с бесовете?
И тъй, даже най-нищожното увлечение на православния християнин от рок-културата е измяна на неговата вяра, явно оскърбление на Господа и отдалечаване от Него, пагубна заблуда, общение с духовете на тъмнината, закачане със сатаната! Бързай да изповядаш такова увлечение и нямай повече отношение към него!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар