Блажени Алойзи Степинац

Малко личности в историята на Църквата са били подложени на кръстосания огън от различни мнения, като блажения Алойзи Степинац. Истината е, че кардинал Степинац е мъченик и борец за правда и справедливост, който е бил потискан от комунистическия режим в Югославия до смъртта си.
Вярващите обаче винаги са го почитали като светец. А наследнициците му на архиепископската катедра още по комунистическо време са се застъпвали за него да му се отдаде дължимата справедливост. Едва след като Хърватска стана свободна страна, хърватите можаха да научат цялата истина за този мъченик.
Алойзи Степинац е роден на 8 май 1989 г. в Крашич. След основното си образование, което получил в родното място, постъпил в гиманзия в Загреб. След дипломирането през 1916 г. бил взет като кадет от австро-унгарската армия на италианския фронт.
През 1924 г. решава да стане свещеник. Завършил следването си по богословие в Колегиум Германикум, Рим. Бил ръкоположен за свещеник на 26 октомври 1930 г., в Рим. През 1934 г. бил назначен за коадютор на архиепископа на Загреб с право да наследи катедрата. Когато през 1937 г. архиепископ Бауер починал, Степинац застанал начело на голямото архиепископство Загреб. Негов ангажимент била пастирската грижа в градовете, Католическа Акция и Каритас. Насърчавал католическата преса и църковните ордени. През 1941 г. той и верните попаднали във вихъра на военните събития. През април същата година Първата Югославия – Кралство Югославия – изчезнала от политическата карта и хърватите провъзгласили тяхна собствена държава.
Противно на комунистическите клевети, възприети и все още приемани твърде охотно и на Запад, особено след беатификацията, архиепископ Степинац бил „persona non grata“ за новия режим, установен през 1941 година. Той ограничил контактите си с новите властници до най-основното и постоянно се обръщал към тях с предупреждения и протести, насочени главно срещу преследването на сръбското малцинство и на евреите.
В ужасните години на войната за Степинац били важни само страдащите хора. Всичките му усилия били насочени към това да помага на тези измъчени и преследвани хора. Застъпвал се за избягали от Германия евреи, защитавал преследвани православни и приел в своята епархия 300 словенски свещеници, които били изгонени от националсоциалистите от епархия Марибор. Има многобройни свидетелства за това от евреи и православни.
След края на войната бил арестуван от новата комунистическа власт още през май 1945 година. Бил освободен на 3 юни. Последвали неспокойни месеци. Комунистическите вестници насаждали враждебност, започнало събиране на подписи за арестуването на Степинац.
Той бил задържан на 18 септември 1946 г, призори, в 5.30 ч. Обвинителният акт бил издаден на 23 септември, на 30 септември започнал процесът. Това бил публичен процес от най-лош вид, замислен и ръководен от съветски съветници, чийто почерк личал и във формулировката на обвинението. Степинац, който бил представен като голям враг на народа, задал само този въпрос: „Можете ли да посочите едно единствено доказателство?“
Измежду 35-те свидетели на защитата били допуснати само седем. Да свидетелстват пожелали и по-късният архиепископ на Загреб, кардинал Франьо Шепер, както и православният епископ на Славония, един православен свещеник и евреи, но не били приети.
На 11 октомври 1946 г. Степинац бил осъден на 16 години лишаване от свобода и принудителен труд. Папа Пий ХІІ нарекъл делото срещу него най-тъжният процес в историята на Църквата. На 19 октомври същата година Степинац бил откаран в затвора на Лепоглава. През декември 1951 г. бил интерниран в Крашич, където бил поставен под домашен арест Година по-късно Папа Пий ХІІ го номинирал за кардинал. Но Алойзи Степинац останал кардинал без пурпурна мантия, тъй като нямал право да отиде в Рим, без да застраши завръщането си в Хърватска. Той не приел опитите на Белград да напусне страната завинаги. Степинац живял осем години в заточение. Здравословното му състояние не било добро. И през 1959 г. секретните служби не го оставяли на спокойствие и продължавали да го разпитват. Кардинал Степинац починал на 10 февруари 1960 година. Погребан е в катедралата на Загреб, под централния олтар.
Проведеното изследване на тленните останки, извършено през 1993 г., установило наличие на вредни радиоактивни съединения в тях, което довело до заключение, че той бил тровен от комунистите в продължение на години, докато бил арестуван. Тази теза застъпвал и постулаторът в беатификационния процес.
Алойзи Степинац е провъзгласен за блажен на 3 октомври 1998 г. в светилището Мария Бистрица от Папа Йоан-Павел ІІ. На церемонията присъствали повече от 300 000 вярващи, кардинали и епископи от цял свят, а също и тогавашният хърватски президент Франьо Туджман.

Подбор и превод: catholic-news.bg

(Следва)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар