(2) „Керигмата“: Да отворим уши

Как да направим така, че една християнска общност да достигне тази форма на вяра? Чрез християнската инициация, чрез един дълъг и сериозен процес. Слава на Бога, днес имаме общности, които вече са завършили неокатекуменалния път. И много семейства от тези общности се отправят на mission ad gentes в цяла Европа и в целия свят. Днес имаме също и communitates in missionem. В Рим Папата изпрати първите 15 общности на мисия. Ако например в една енория имаме 30 общности, пет от тях биват изпращани, за да помагат на енориите в покрайнините на Рим, които са пълни с китайски, румънски и други емигранти и се нуждаят от помощ.
Това са само щрихи, само скицирам, за да разберете голямата мисия, за която Бог ни призовава.
„Вярата иде от слушане“ (Рим 10, 17). „Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта“ (1Кор, 1, 21). Свети Павел, който пише на гръцки, казва точно: „Бог искал да спаси света с безумството на керигмата“ и ето това е, което ще ви възвестя сега, ако Бог ми позволи.
В света обаче има един проблем: хората, които са напуснали Църквата не чуват, те са си затворили ушите. Можеш да си вървиш по улиците и да си възвестяваш колкото керигми си искаш – хората си затварят ушите и казват: „Пфу! Само глупости!“ Ето защо най-наложителното е да се отворят на хората ушите, да се подготвят за слушане. Но как може да се отворят ушите на един езически, секуларизиран, атеистичен и агностичен свят? Как?
В Деяния на апостолите се казва: посредством чудеса. В Деяния на апостолите всяка керигма се предхожда от чудо, което предизвиква учудване, изненада, което отваря ушите на хората, което ги подготвя за слушане. Тъй като вярата идва от слушане.
Първото чудо, което се появява в Деянията на апостолите, се случва на Петдесетница: чудото с езиците. Хора от различни нации (парти, мидяни , еламити, араби…) слушали възвестяването на керигмата от Петър на родния си език: „Исуса Назорея вие приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте. Но Бог Го възкреси. Исуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ (Kyrios) и Христос“ (срвн. Деян 2, 21-24.36). Думата Kyrios се отнася в Стария Завет до Бог. Този Исус е Господ, той е Бог. След това става чудото с излекуването на паралитика при храмовите врата, наречени „Красни“. Това са чудеса, които подготвят хората за слушането на обявяването на Добрата вест, на Голямата вест, която спасява света!
Но по странен начин тези чудеса престават в един определен момент, тъй като физическото чудо е ограничено в известен смисъл: То достига само до онези, които са там в този момент, до онези, които присъстват. Защо изглежда така, като че ли физическите чудеса в Деянията на апостолите спират? Защото се появява истинското чудо, което богословието нарича „морално чудо“: Църквата. Щом се появява християнската общност, се появяват въплътената любов и единството. Светият Дух слиза върху хората и прави от тях ново създание. Появява се ново отношение: любовта. „Вижте как се обичат те!“, казвали езичниците, като гледали християните. Това постепенно спасява света.
В една mission ad gentes, започнала наскоро, дошло едно момиче-украинка, атеистка, израснала по времето на комунизма и помолила да бъде кръстена. Когато я попитали `Защо`, тя отговорила: „Защото се възхищавам на това как се отнасяте помежду си. Аз съм детегледачка в едно семейство от общността. В тяхната къща идват и други, за да приготвят тържеството. Изненадва ме как се държите помежду си.“ С други думи: Тя вижда, че отношението, което имаме ние християните, не е само човешко в смисъл, че сме просто приятели, които играят карти или са в един и същи клуб и т.н. Какво ни обединява? Светият Дух. Тази връзка в Светия Дух е знак за света: „Да любите един другиго!“ Любовта се проявява в Светия Дух. „Бог е любов“ (1 Ив 4, 8). Това момиче моли за Кръщението, защото тя би искала да обича, както ние се обичаме един другиго. Тя казва: „Аз съм сама, чувствам се сама; бих искала наистина да обичам някого, а никого не обичам. Постоянно се ядосвам на самата себе си и на всички.“
Тези са знаците, които призовават към вярата: любовта и единството. Секуларизирана Европа губи вярата. Хората не вярват повече на храмовете, на свещениците, на религиозните знаци. Но когато видят любовта между нас, те молят да бъдат кръстени. Така създадохме общности сред езичниците в Амстердам, Алмере, Кемниц… С езичниците по-бързо създаваме общности, отколкото с верните от енориите.
Но за това се нуждаем от семейства на разположение. Последната неделя имахме среща в Милано с Папата във връзка със Световния ден на семействата. Помолих за мисионери за Новата евангелизация и се изправиха около 2 000 семейства. Поток от хора: съпружеските двойки идваха с всичките си деца. Безкраен поток! Има братя и сестри от общностите, които са готови да отидат във всички части на света, за да евангелизират, с всичките си деца. Това са плодовете от дългогодишната работа в селата, в градовете и в крайните квартали.

Превод: catholic-news.bg

(Следва: „Възвестяване на спасението“)

Знаци на вярата: любовта към врага и пълното единство (1)
Да отворим уши (2)
Възвестяване на спасението (3)
Възвестяване на спасението (4)
Първи ангел и първи диалог. Жената и змията (5)
Да жертваш всичко за себе си (6)
Втори ангел и втори диалог. Благовещението на Света Дева Мария (7)
Вечният живот в нас (8)

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар