Евхаристичното чудо в Авиньон

Евхаристичното чудо в Авиньон се случило в параклиса на Светия Кръст, принадлежащ на Конфратерната на „Сивите каещи се“ („Pénitents Gris“), съществуващ от времето на крал Луи VІІІ. За да отбележи победата над еретиците, които отричали реалното присъствие на Христос в Евхаристията, кралят организирал на 14 септември 1226 г., Кръстовден, тържествена покаятелна церемония. Епископът внесъл Св. Причастие в параклиса, построен в чест на Кръста извън градските стени. Кралят участвал в процесията, облечен с власеница, с въже около кръста и със свещ в ръката. Придружавали го кардинал-легатът, целият двор и огромна тълпа народ.
Светото Причастие било оставено за обожаване в параклиса, но според тогавашния обичай било забулено. Тъй като прииждали много хора, обожаването продължило и през нощта. Но понеже и след това параклисът останал препълнен с народ, който обожавал ревностно Пресветото Тайнство, епископът сметнал, че е добре Светото Причастие да остане изложено за обожаване ден и нощ, което възприели и неговите приемници. Начинанието получило одобрение от Светия престол. Така параклисът получил почти единствената привилегия в целия тогавашен свят за вечно обожаване на Светото Причастие.

В пазения до днес в параклиса на „Pénitents Gris“ съхраняван официален документ се казва, че през ноември 1433 г. в Авиньон станало голямо наводнение. От силните валежи през предишните дни река Рона преляла и наводнила целия град. Водата започнала да нахлува и в параклиса на „Сивите каещи се“.
Тогавашните предстоятели на братството, Жан Пузиляк-Фарюр и Арман, с трудност се придвижили с лодка до параклиса, за да спасят монстранцата със Светите дарове.
Когато пристигнали и отворили вратата, те видели, че олтарът бил съвсем сух, тъй като водата, се била разделила в средата и се издигала покрай стените вляво и вдясно на височиа 4 фута. Чудото изглеждало още по-невероятно, когато двамата забелязали, че помещението до олтара било напълно сухо, а водата се издигала от двете страни под наклон.
Новината за това уникално чудо бързо се разпространила, така че народът се събрал, за да прослави Бога. Стотици хора станали свидетели на това Божие дело. Били повикани и четирима францисканци – трима доктори по богословие и един бакалавър, така че и те могли да видят, че банките до стените били покрити с вода, а останалата им част била суха. Напълно сухи били и съхраняваните под олтара книги, документи, покривки и др. Сивите каещи се решили годишнините от чудото, станало на празника на св. Андрей, да се празнуват всяка година в техния параклис.

И днес на 30 номеври членовете на братството се събират за възпоменание на чудото
В предверието на параклиса те събуват обувките си и се прибилжават на колене до олтара. В края на вечерното бдение има проповед за чудото през 1433 г. Преди да получат благослова, те пеят „Cantemus Domino“, песента на Мойсей след спасителното бягство през Червено море, чиито води се разцепили: „Да възпея Господа, защото се славно прослави; коня и ездача му хвърли в морето.
Господ е моя сила и моя слава. Той ми стана спасение. Той е мой Бог, и ще Го прославя; Бог на баща ми, и ще Го превъзнеса.
Господ е силен воин…От Твоето духване се разцепиха водите, вълните застанаха като стена, бездните се сгъстиха в сърцето морско. (Изх 15, 1-19).


По време на революцията от 1793 г. параклисът бил разрушен и застигнат от участта на другите църкви. Но след революцията бил възстановен от благочестиво семейство. По-късно архиепископът на Авиньон подновил привилегията за вечното обожаване, което продължава до днес. През ХV в. по примера на „Сивите каещи се“ са създадени и други такива братства – черни под надслова на рождението на св. Иван Кръстител, под егидата на августинците; бели под патронажа на петте рани на Исус, под егидата на доминиканците; сините, под патронажа на Дева Мария и под егидата на кармелитите; виолетови под патронажа на Светото семейство; червени под патронажа на Дева Мария на помирението; зелени под патронажа на св. Роко и св. Мартин. Освен с различни покаятелни практики членовете на братствата на каещите се са известни с грижата си за бедните, болните, затворниците, умиращите. От тях при Реставрацията се запазват само три братства– сивите, черни и бели каещи се.
През последните години в деня за възпоменаване на чудото от 30 ноември 1433 г. към сивите каещи се се присъединяват също черните и бели братства.

Подбор и превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар