Catholic-news

През 1843 г. Жан-Мари Виане бил покосен от тежко заболяване. Вечерта на 3 май 1843 г. той вдигнал температура и получил затруднения с дишането. Лекарят установил, че се касае за възпаление на белите дробове и плеврит. Състоянието на свещеника се влошавало. Всички в Арс треперели от страх да не загубят своя енорист. Много енориаши и поклонници се събрали пред иконата на св. Филомена, около която горели безброй свещи. На 11 май започнала агонията. О. Виане получил последните тайнства и се посветил на св. Филомена. На 12 май едва дишал. Но изведнъж отново дошъл в пълно съзнание и казал на директора на училището: „Излекуван съм“. Свещеникът смятал, че е излекуван благодарение на св. Филомена.
Същата година отново го споходила мисълта да избяга. Подобно намеренеие той имал и през 1840 г. Този момент е описан така: „Къде отиваш, Жан Виане?“ – „Търся те в уединение, о Господи! Остави ме да си тръгна!“, отвърнал свещеникът, но откъм Кръста, който не се виждал в тъмнината, той чул отговора на Господ: „Не ме търси в самотата, Жан Виане, а в душите, които моето милосърдие води при теб! Една единствена душа тежи повече от всички молитви, които можеш да кажеш в тишина. Върни се, Жан Виане! Иди в твоята църква! Нейните рани чакат милосърдния самарянин.“ Тогава енорийският свещеник на Арс се обърнал и тръгнал обратно към селото. Нещо подобно се случило и през 1843 година. Виане избягал в Дардили, за да живее там в самота. Но и този план не успял. След няколко дни той се върнал обратно в Арс. Един автор пише за него:
„За Виане копнежът за самота се превърнал в изкушение; то непрекъснато се приближавало до него и в часовете на нощта ставало неустоимо.Поддал ли се той обаче на изкушението? Отчасти да, защо един светец да не бъде слаб? Но Всемогъщият Бог го пазел. Като цяло той победил изкушението. Бог го довел на площада в Арс и затова бягството му не успяло. Жителите на селото го осуетили, оградили го и започнали да го умоляват: `Останете при нас!` В целия живот на Жан-Мари Виане едва ли има по-вълнуващи думи от тази молба на обикновените жители на Арс. Това не било нито дълбока, нито грандиозна молба и въпреки това тя достигнала до сърцето.“

(Следва)

(1) Детство и юношество
(2)Трудностите на семинариста
(3)Каплан на Екюли и призоваване в Арс
(4)Пристигане в Арс
(5)Първите десет години в Арс
(6)“Арс вече не е Арс!“
(7)Насърчаване на почитта към св. Филомена

Превод: catholic-news.bg