ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК ЗА XXXия СВЕТОВЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА


ПОСЛАНИЕ НА ПАПА ФРАНЦИСК
ЗА XXXия СВЕТОВЕН ДЕН НА МЛАДЕЖТА
2015 година

« Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога » (Мт 5, VІІІ)

Скъпи млади хора,
Ние продължаваме нашето духовно поклонение към Краков, където през юли 2016 година ще се състои следващата международна среща за Световния Ден на Младежта. По нашия път ние избрахме като насоки Евангелските Блаженства. Миналата година размишлявахме върху Блаженството на бедните по дух, вплетено в по-широк контекст в «проповедта на планината». Заедно открихме революционното значение на Блаженствата и силният призив на Исус, смело да се впуснем в приключението за търсене на щастието. Тази година ние ще размишляваме върху шестото Блаженство: «Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога » (Мт 5, 8).
1. Желанието за щастие
Думата блажен или по-скоро щастлив се появява девет пъти в тази първа голяма проповед на Исус (виж Мт 5, 1-12). Тя е като рефрен, който ни припомня призива на Господ да изминем с Него един път, който въпреки всички предизвикателства е пътя на истинското блаженство.
Да, скъпи младежи, търсенето на щастието е общо за всички хора във всички времена и във всички възрасти. Бог е поставил в сърцето на всяка жена и на всеки мъж едно неустоимо желание за щастие и пълнота. Не усещате ли, че вашите сърца са неспокойни и в постоянно търсене на едно благо, което би могло да утоли вашата неутолима жажда?
Първите глави на книгата Битие ни представят великолепното блаженство, към което ние сме призвани, и което се състои в съвършеното общение с Бог, с останалите хора, с природата с нас самите. Свободният достъп до Бог и до Неговата близост и визия беше представен в Божия план за хората още от самото начало, и правеше така, че божествената светлина да напои всички човешки взаимоотношения с истина и прозрачност. В това състояние на първородна чистота, «маските» не съществуваха, нито заобикалките, нито причини да се крият едни от други. Всичко беше ясно и прозрачно.
Когато мъжът и жената отстъпиха пред изкушението и скъсаха връзката на довереното общение с Бог, грехът влезе в човешката история. (виж Бит. 3). Последиците веднага се проявиха включително и в отношението към себе си, във взаимоотношенията между хората или със самата природа. И бяха наистина драматични! Чистотата на произхода е като замърсена. От този момент директния достъп до Божието присъствие не беше вече възможен. От това последва тенденцията да се крият, мъжът и жената трябваше да покрият своята голота. Лишени от светлината, която идва от Господ, те гледат на реалността, която ги заобикаля по изопачен и късоглед начин. Вътрешният « компас », който ги водеше в търсене на блаженството загуби своята отправна точка и желанието за власт, притежаване, апетит към удоволствията на каквато и да е цена ги отвлече в бездната на тъгата и безпокойството.
В Псалмите ние откриваме вика на хората отдън душа отправен към Бог: « Кой ще ни покаже добрини? Яви ни светлината на лицето Си, Господи » (Пс 4, 7). Отец в своята безкрайна доброта отговори на това умоление –изпращайки Своя Единороден Син. В Исус –Бог прие човешки облик. Чрез Неговото Въплъщение, Неговия живот, Неговата смърт и Неговото Възкресение, Той изкупи греха ни и отвори за нас нови хоризонти, които не можехме дори да си представим.
И така в Христос, скъпи млади хора, се намира пълното изпълнение на вашите мечти за доброта и щастие. Само Той може да удовлетвори вашите очаквания, толкова пъти разочаровани от лъжливи светски обещания. Както казваше Свети Иван Павел ІІ: « Самият Той е красотата, която толкова ви привлича; и пак Той ви провокира чрез жаждата за пълнота, която не ви позволява да привикнете с компромисите; и отново Той ви подтиква да смъквате маските, които изопачават живота; и пак Той чете в сърцата ви най-вглъбените решения, които другите биха искали да заглушат. Именно Исус поражда у вас желанието да направите от вашия живот нещо велико. » (Молитвено бдение в Тор Вергата (Tor Vergata), 19 август 2000г. : Католическа Документация, 97 (2000), стр. 778).
2. Блажени са чистите по сърце …
Сега търсим начин как да задълбочим това Блаженство да премине през чистотата на сърцето. Преди всичко ние трябва да разберем библейския смисъл на думата сърце. В юдейската култура, сърцето е център на чувствата, мислите и намеренията на човешката личност. Ако Библията ни учи, че Бог не гледа лицето, а сърцето (виж І Царства 16, 7), може също така да кажем, че именно с нашите сърца ние можем да видим Бог. Това е, защото сърцето обединява човешкото същество в неговата цялост и в неговото единство на тяло и душа, в неговата способност да обича и да бъде обичано.
Относно това, което касае дефиницията на думата « чист », гръцката дума, която използва Евангелист Матей е katharos, и означава основно чист, бистър, пречистен от вредна субстанция. В Евангелието ние виждаме как Исус унищожава една определена концепция за ритуална чистота относно външен фактор, която забраняваше всеки контакт с нещата и хората (както с прокажените и чужденците), считани за нечисти. За фарисеите, които като толкова много юдеи по това време не сядаха да ядат без да умият пръстите си и които спазваха многобройни традиции, свързани с умиване на предмети, Исус им заяви по категоричен начин: «Нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Но това, което излиза от него, то осквернява човека. Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства, кражби, користолюбие, лукавство, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост и безумство. » (Мк 7, 15.21-22).
В какво се състои тогава щастието, което блика от чистото сърце? Като започнем от списъка със злини, които оскверняват човека, изброени от Исус, ние виждаме, че въпросът, който обхващат е преди всичко в областта на нашите отношения. Всеки от нас трябва да се научи да разграничава това, което може да «омърси » неговото сърце, да си формира правилна и чувствителна съвест, която е способна да « разпознава от опит каква е Божията воля, кое е добро, приятно за Него и съвършено» (Рим 12, 2). Ако само едно здравословно внимание за опазване на сътворението е необходимо за чистотата на въздуха, на водата и на храната, колко повече ние трябва да пазим чистотата на това, което ни е най-скъпо, на нашите сърца и нашите взаимоотношения. Тази « човешка екология» ще ни помогне да дишаме чист въздух, който идва от хубавите неща, от истинската любов и от светостта.
Един ден ви поставих въпроса: къде е вашето богатство? Върху какво съкровище почива вашето сърце? (виж Разговор с няколко младежи от Белгия, 31 март 2014). Да нашите сърца могат да се привързват към истински и към фалшиви богатства, те могат да намерят истински покой, както и да се унесат, като станат лениви и тежки. Най-скъпоценното благо, което ние можем да имаме е нашата връзка с Бог. Убедени ли сте в това? Осъзнавате ли неоценимата стойност, която вие имате в очите на Бог? Знаете ли, че сте обичани и приети от Него безусловно, такива каквито сте? Когато това възприятие отслабне човешкото създание става неразгадаема загадка, защото именно това, че Бог ни обича безусловно дава смисъл на нашия живот. Спомняте ли си разговора на Исус с богатия младеж (виж Мк 10, 17-22) ? Евангелистът Марко отбеляза, че Господ го погледнал и го обикнал (виж стих 21), като го поканил след това да Го следва, за да открие истинското съкровище. Аз ви пожелавам, скъпи млади хора, този поглед на Христос изпълнен с любов да ви съпътства през целия ви живот.
Времето на младостта е това, в което разцъфва голямото емоционално богатство, което присъства дейно във вашите сърца с дълбокото желание за една истинска любов, красива и велика. Каква сила има в тази способност да обичаш и да бъдеш обичан! Не позволявайте тази ценна стойност да бъде фалшифицирана, разрушена или опорочена. Това се случва, когато настройваме ближния с наши егоистични подбуди, а понякога това се появява в нашите отношения, като обект на желание. Сърцето остава наранено и тъжно след такива негативни експерименти. Моля ви, не се страхувайте от истинската любов, тази на която ни учи Исус и която Свети Павел описва така: « Любовта е дълго търпелива, пълна с благост, любовта не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зли не мисли, не се радва на неправдата, а се радва на истината, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада.» (1Кор 13, 4-8).
Приканвайки ви да преоткриете красотата на човешкото призвание към любовта, аз ви насърчавам също така да се противопоставите на разпространената тенденция да се опростява любовта, най-вече, когато се търси начин как да се сведе само до сексуален аспект, като така се откъсне от нейните основни характеристики: красота, общение, вярност и отговорност. Скъпи млади хора, « в културата на временното и относителното мнозина поучават, че най-важното е да се възползваш от момента, като не си струва да се ангажираш за цял живот, да правиш окончателен избор ‘‘за винаги ’’, понеже не знаем какво ни носи утрешния ден. Аз, напротив, ви моля да бъдете революционери, да вървите срещу течението, да точно за това ви моля, да бойкотирате културата на временното, която дълбоко в себе си вярва, че вие не сте в състояние да поемете своите отговорности, тя вярва, че вие не сте способни да обичате наистина. Аз имам доверие във вас, млади хора и се моля за вас. Имайте смелостта ‘‘да тръгнете срещу течението’’. И също така имайте куража да бъдете щастливи.» (Среща с млади доброволци за Световния Ден на Младежта в Рио, 28 юли 2013г.).
Вие млади хора, станете добри изследователи! Ако се впуснете в откриване на богатото учение на Църквата в тази област, вие ще откриете че християнството не се състои само в серия от забрани, които задушават нашите желания за щастие, но всъщност е проект за живот способен да очарова нашите сърца!
3… защото те ще видят Бога
В сърцето на всеки мъж и всяка жена продължително отеква поканата на Господ: «Търсете лицето Ми! » (Пс 26, 8). В същото време ние винаги трябва да се противопоставяме на нашето бедно положение на грешници. Това е и което ние четем например в книгата с Псалмите: « Кой ще възлезе на планината Господня или кой ще застане на Неговото свято място? Оня, чийто ръце са невинни и сърцето чисто» (Пс 23, 3-4). Но ние не трябва да се боим нито да се обезкуражаваме: в Библията и в историята на всеки от нас –ние виждаме, че винаги Бог прави първата крачка. Именно Той ни пречиства, за да можем да бъдем приети в Неговото присъствие.
Пророк Исая, когато получи призив от Господ да говори от Негово име се изплаши и каза: « Горко ми! загинах, защото съм човек с нечисти уста» (Ис 6, 5). И при това Господ го пречисти, като му изпрати един ангел, който докосна устните му и му каза: « Твоето беззаконие се отне от тебе, грехът ти се очисти.» (стих 7). В Новия Завет, когато на брега на Генисаретското езеро Исус повика своите първи ученици и изпълни чудото с чудодейния риболов, Симон Петър падна на колене пред Исус, казвайки: « Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.» (Лк 5, 8). Отговорът не се забави дълго: « Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци» (стих 10). И когато един от учениците на Исус Го помоли: « Господи, покажи ни Отец, това ни е достатъчно», Учителят отговори: « Който е видял Мене, видял е Отец » (Йн 14, 8-9).
Поканата на Господ да Го срещнем, впрочем е отправена към всеки един от вас, независимо на какво място и положение да се намира. Достатъчно е да « вземе решение да се остави, за да се срещне с Него, да Го търси всеки ден непрестанно. Няма причина, поради която някой да може да си помисли, че тази покана не е за него» (Апостолически призив Evangelii gaudium, т. 3). Всички ние сме грешници, които се нуждаят да бъдат пречистени от Господ. Но е достатъчно да направим една малка стъпка към Исус, за да открием че Той ни очаква винаги с отворени обятия, особено в Тайнството Помирение, един привилегирован повод да се срещнем с божественото милосърдие, което пречиства и пресъздава нашите сърца.
Да, скъпи млади хора, Господ иска да се срещне с нас, и да се остави да Го „видим. ‘‘И как?’’ – бихте могли да ме запитате вие. Света Тереза Авилска, родена в Испания преди 500 години, още като дете казваше на своите родители: « Искам да видя Бог ». После тя откри пътя на молитвата като « обмен на приятелство, където душата си говори само с Този, за Когото знае че я обича » (Книгата за живота, 8, 5). За това аз ви задавам въпроса: молите ли се вие? Знаете ли, че можете да говорите с Исус, с Отца, със Светия Дух, така както си говорите с един приятел? И то не кой да е приятел, а вашият най-добър и най-верен приятел! Опитайте се да го направите с простота. Вие ще откриете това, което казваше един селянин от Арс на Светия свещеник от неговото селище: когато се моля пред Дарохранителницата, « Аз Го гледам, и Той ме гледа » (Катехизис на Католическата Църква, n. 2715).
Още веднъж, аз ви каня да срещнете Господ четейки често Светото Писание. Ако вие още нямате изграден навик, започнете с Евангелията. Четете всеки ден по един пасаж. Оставете Божието Слово да говори на вашите сърца, да освети вашите стъпки (виж Пс 118, 105). Вие ще откриете, че може също да се ‘‘вижда’’ Бог чрез лицето на братята, по-специално на тези, които са най-пренебрегвани: бедните, гладните, жадните, чуждите, болните и пленените, (виж Мт 25, 31-46). Опитвали ли сте някога това? Скъпи млади хора, за да влезем в логиката на Божието Царство, трябва да се признаем за бедни – заедно с бедните. Едно чисто сърце е необходимо също да бъде едно лишено сърце, което умее да се сведе и да сподели своя собствен живот с тези, които са в най-голяма нужда.
Срещата с Бог в молитва, чрез четенето на Библията и чрез братския живот ще ви помогне по-добре да опознаете, както Господ, така и вас-самите. Както се случи с учениците от Емаус (виж Лк 24, 13-35), гласът на Исус ще направи пламенни вашите сърца, а очите ви ще се отворят, за да познаете Неговото присъствие във вашата история, откривайки така проекта за любов, който Той има за вашия живот.
Някои сред вас усещат или ще усетят призива на Господ за брак, за да създадат семейство. Днес мнозина мислят, че това призвание вече е ‘‘демоде’’, но това не е истина! Поради същата причина цялата църковна общност изживява един специален момент за размишление върху призванието и мисията на семейството в Църквата и в съвременния свят. Освен това аз ви каня да помислете съсредоточено върху призива за посветен живот или за Свещенство. Колко е хубаво да се види как млади хора, които прегръщат званието се отдават изцяло на Христос и в служба на Неговата Църква! Запитайте се с чиста душа и не се страхувайте от това, което Бог иска от вас! С вашето «ДА» на призива на Господ –вие ще станете нови семена за надежда в Църквата и в обществото. Не го забравяйте: Божията воля е нашето щастие!
4. На път за Краков
«Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога » (Мт 5, 8). Скъпи, млади хора, както виждате това Блаженство докосва много близо вашия живот и то е гаранция за вашето щастие. Ето защо аз ви го казвам още веднъж: имайте смелост да бъдете щастливи!
Световният Ден на Младежта тази година води към последния етап на пътя в подготовка за следващата голяма световна среща на младите хора в Краков през 2016 година. Точно преди тридесет години Свети Йоан Павел ІІ установи в Църквата да се чества Световен Ден на Младежта. Това поклонение за младежи от континентите под ръководството на Наследника на Петър беше наистина една пророческа инициатива на провидението. Да благодарим заедно на Господ за ценните плодове, които донесе тази идея в живота на много млади хора по цялата планета! Колко важни открития най-вече това за Христос, Пътят, Истината и Живота, и за Църквата като голямо гостоприемно семейство! Колко промени в живота, колко избори за звания са излезли от тези събирания! Нека Светият Папа патрон на Световните Младежки Дни да се застъпи за нашето поклонение към Краков. И нека майчинският поглед на Блажената Дева Мария, пълна с благодат, така красива и така чиста, да ни придружава в този път.
Ватикана, 31 януари 2015 г.
Възпоменание на Свети Йоан Боско
________________________________________
© Copyright – Libreria Editrice Vaticana

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар