Приемането на Евхаристията – квасен или неквасен хляб


Доста ожесточени спорове между католическите и православните богослови се водят и по въпроса какъв хляб да се използва при извършване на Евхаристията – неквасен или квасен.
Напомняме, че отслужването на тайнството Евхаристия е установено от Исус Христос по време на Тайната вечеря. Много поколения християни от този момент се намират в евхаристично общение, като вкусват хляба и виното, преосъществени в Тяло и Кръв Христови, и по този начин е налице едно непрестанно възпроизвеждане на последната вечеря на Христос с учениците Му.
Съществува обаче един много важен въпрос: Какъв характер е имала вечерята на Христос с учениците? Била ли е традиционна еврейска пасхална трапеза или пък не? В полза на първия извод свидетелстват синоптичните Евангелия, в полза на втория – Евангелието от Йоан.
Ако трапезата е била пасхална, то Исус и учениците е трябвало да ядат неквасен хляб („мац”), както го изисквала юдейската традиция (в дома не трябвало да остава нито трошичка от обичайния хляб „хамец”). Именно към този възглед се придържала още през І век християнската община в Рим, която започнала да отслужва Евхаристията с неквасен хляб. Въпреки всичко на Запад достатъчно дълго съществували и двете традиции, като различните общини без особен проблем използвали за извършване на Евхаристията както неквасен, така и квасен хляб. Едва през VІІ в. Евхаристията от неквасен хляб се утвърдила в Църквата в Испания, а към ІХ в. – и в цяла Европа. На Изток – и Сирия, и Египет, и останалите, почти изцяло установили традицията по използване на квасен хляб. Но особени спорове със Запада по този въпрос не е имало чак до началото на решителните конфликти, довели до разделението на Църквите. Любопитно е, че осъждането на латинските обреди през ХІ в. от страна на патриарх Михаил Керуларий започнало именно с критика относно използването на неквасен хляб на Запад. Но категорична подкрепа за такова мнение на Изток тогава не дошла отникъде: за това свидетелства порицанието, което получил Керуларий от страна на антиохийския патриарх Петър, който, макар и поддръжник на използването на квасен хляб, посочил недопустимостта на спора със Запада заради каквито и да било обредни различия. Споровете периодично се възобновявали до ХV в., когато Флорентинският Събор постановил разрешение за употребата както на неквасен, така и на квасен хляб.
По силата на установилата се на Запад традиция и досега за Евхаристията се използва неквасен хляб, макар на католиците да им е разрешено да се причастяват и с квасен хляб, например – в православните храмове. Православната позиция, от своя страна, е много по-твърда, но тя изхожда по-скоро от исторически традиции, отколкото от богословски съображения: въпросът какъв характер е имала Тайната вечеря на Христос с учениците така и не получил окончателно решение, макар на тази тема да са написани множество книги и статии. Възгледите за Тайната вечеря в православния и в католическия лагер не са еднозначни: така например забележителният православен богослов и историк на Църквата епископ Касиан смятал, че Тайната вечеря била пасхална. Във всеки случай обаче е ясно, че лежащата в основата на въпроса за причастния хляб историко-богословска проблематика, която така и не получила окончателно решение, не трябва да е причина за разделението на християните.

Откъс от книгата на Ю. Табак: „Православие и католицизъм. Основни догматични и обредни различия“
Превод: Католически новини

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар