Исусе, тук е Йоханес

Било отдавна. В едно село в Бавария живеел възрастен човек. Казвал се Йоханес и нямал нито роднини, нито приятели, които да се грижат за него. На обяд Йоханес отивал със старото си колело до църквата, облягал го на зида и влизал вътре. Заставал пред големия кръст, свалял шапката си и минута по-късно си тръгвал. Никой не забелязвал това. Докато един ден свещеник Хубер не влязъл набързо в църквата. Искал да отиде в сакристията, защото бил забравил нещо. Тогава забелязал колелото, облегнато на стената на църквата.

Свещеникът влязъл вътре и видял Йоханес да стои пред големия кръст. Но съвсем скоро след това старецът се обърнал и напуснал църквата. Не видял свещеника. Следващия ден – отново било малко преди 12 часа – свещеникът пак минавал покрай църквата. Отново видял Йоханес. Той слязъл от колелото си и го облегнал на стената. После влязъл в църквата. Свещеник Хубер го последвал незабележимо. „Може би Йоханес иска да се изповяда”, помислил си той и тръгнал след него.

Йоханес обаче се отправил към кръста, застанал пред него, свалил си шапката и след минута се обърнал, за да си тръгне. Свещеникът го заговорил: „Да не би да искаш да се изповядаш?” Йоханес отвърнал: „Не, идвам тук, само за да се моля.” Свещеникът го попитал учудено: „И вчера те видях в църквата. Но точно както и днес, малко по-късно ти си тръгна. Невъзможно е това време да стига за молитва.” Йоханес казал: „Не мога да казвам дълги молитви. Просто за нищо не се сещам. Но всеки ден по обяд идвам и казвам: `Исусе, тук е Йоханес`. После чакам една минута и той ме чува.”

След известно време Йоханес трябвало да постъпи в болница. Лекарите и медицинските сестри обичали стария човек. Те казвали: „Истински вълшебник е. Защото съумява да накара и тежко болните да се засмеят. А недоволните пациенти, които преди непрекъснато мърмореха за всичко, изведнъж станаха много по-доволни, откакто Йоханес е при нас.” Медицинските сестри и лекарите се учудвали на ведростта на стария човек. „Съвсем сам е и никога няма посетители. За което всъщност има пълно основание да е тъжен. А той заразява цялото отделение с доброто си настроение.”

Когато свещеник Хубер дошъл на посещение при болните, за да им даде Причастие, той се приближил до Йоханес и го попитал: „Как постигаш това, че всички в това отделение изведнъж са станали толкова весели? Лекарите и сестрите казват, че ти си го направил.” „Господин свещеник”, отвърнал Йоханес, „аз нищо не знам за това. Прави го моят посетител.” Свещеникът се учудил, защото сестрите му разказали, че никой не посещавал Йоханес. Затова попитал: „Но кога идва твоят посетител, Йоханес?” А Йоханес казал: „Всеки ден на обяд, в 12 часа. Влиза в стаята, застава до леглото, при краката ми, и казва: „Йоханес, тук е Исус!”

Превод: „Католически новини“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар