„Писмо до приятелите на Кръста“ от Св.Луи-Мари Гриньон дьо Монфор

Св. Луи-Мари Гриньон дьо Монфор

ПИСМО
ДО ПРИЯТЕЛИТЕ
НА КРЪСТА

Въведение
1. Днес, в последния ден от моите духовни упражнения, се откъсвам от вглъбяването в душата си, защото искам да ви говоря за Кръста. Дано всеки щрих на перото бъде стрела, проникваща в сърцето ви, скъпи мои; и ако Бог иска, вместо мастилото бих използвал кръвта от сърцето си, за да подостря по-добре тази стрела! Но дори и да беше възможно, кръвта ми ще е толкова грешна. Затова нека Духът на живия Бог бъде живот, сила и съдържание на това писмо. Неговият елей да бъде мое мастило, Божият Кръст да бъде мое перо, а вашите сърца – моята хартия.

Насърчаване на приятелите на Кръста
2. Почитатели на Кръста, вие се обединихте, за да воювате със света като разпънати Божи борци, и то не с бягство, както се случва при ревностни християни заради страха, от който са победени, а като мъжествени и смели борци, които не се колебаят и не отстъпват. Имайте кураж и се борете без страх! Дръжте се здраво заедно, защото единството на сърцата и душите ви е непобедимо и страшно за света и ада, като отбраняващите войски на единното царство за неприятеля. Дяволите се съюзяват, за да ви погубят – затова се обединете, за да ги победите! Скъперниците създават сдружения, за да получават злато и сребро, а вие обединете силите си, за да спечелите съкровищата на вечността, които са скрити в Кръста! Прелюбодейците се събират, за да търсят наслади, а вие се обединете, за да страдате! Наричате се почитатели на Кръста. Какво велико име! Признавам, че се възхищавам и омайвам от него; понеже е по-лъчисто от слънцето, по-възвишено от небето, по-достойно и по-славно от великолепните титли на царете и императорите. Това е Името на Исус Христос, на Бога-Човек; то е недвусмисленият знак на християнина.

Значение на името
3. Но докато блясъкът на името ме възхищава, тежестта му ме плаши. Само колко наложителни и тежки задължения крие това име! Светото Писание го изразява с думите: „Род избран, царствено свещенство, свят народ, люде придобити”. Приятелят на Кръста е човек, когото Бог е избрал сред десетки хиляди, живеещи според сетивата си и само с разум. Той трябва да бъде човек, изцяло принадлежащ на Бог, който с живот в светлината на чистата вяра и с пламтяща любов към Кръста се издига над разума и обявява война на чувствата. Почитателят на Кръста е могъщ цар, герой, който триумфира над дявола, света и плътта и над страстите им. С любовта си към смирението той разбива горделивостта на сатаната; с любовта си към бедността триумфира над алчността на света; с любовта си към страданието убива чувствеността на плътта.
4. Приятелят на Кръста е свят човек, изолиран от всички видими неща. Сърцето му е издигнато над всичко немощно и преходно, стремежът му е небето. Той върви по земята като чужденец и поклонник и не привързва сърцето си към нея. Наблюдава я небрeжно и равнодушно и я тъпче пренебрежително с крака.
5. Приятелят на Кръста е славен трофей на разпънатия на Калвария Спасител и на Неговата пресвята Майка. Той е Бен-Они – Синът на болките, или Вениамин – Синът на щастието, създаден в страдащото сърце на Исус, роден от прободената страна на Спасителя, обагрен от скъпоценната Му кръв. И понеже е роден от кръв и болки, той не познава нищо друго освен Кръста, кръвта и смъртта. Той е умрял за света, плътта и греха, за да остане напълно скрит в Бог, заедно с Исус Христос.
6. Накрая, съвършеният приятел на Кръста е и истински представител на Христос, дори много повече втори Христос, който може да каже за себе си в истината: „Не аз живея, а Христос живее в мен.”

Задълженията на приятеля на Кръста
7. Скъпи мои приятели на Кръста, дали вашето дело е същото, за което говори и възвишеното ви име? Дали имате поне истинско желание и твърда воля с Божията благодат да станете истински възлюбени на Кръста, в сянката на Кръста на Голгота, до страдащата Майка? Използвате ли средствата, които са необходими за тази цел? Вървите ли по истинския път на живота – тесния и трънлив път, който води към Голгота? Дали не сте се озовали несъзнателно на широкия път, по който върви светът, и който води до развала? Знаете ли, че има път, който на човека му се струва прав и сигурен и който, въпреки това, води към смъртта? Различавате ли гласа на Бог и Неговата благодат от гласа на света и от природата? Долавяте ли гласа на Бог, на нашия добър Баща, Който праща тройната Си клетва върху всички, които следват страстите на света? Чувате ли как любящо вика към вас с разперени ръце: „Отделете се, мой избрани народе, възлюбени приятели на Кръста на Христос. Отделете се от децата на света, които са прокълнати от Моето всемогъщество, които Моят Син е изгонил от общността Си, които са проклети от Моя Свети Дух. Пазете се да не последвате дела на безбожниците, да тръгнете по пътя на грешниците и да бъдете в тяхната компания. Бягайте от големия и подъл Вавилон. Слушайте само гласа на Моя възлюбен Син и вървете по стъпките Му. Той е за вас Пътят, Истината и Животът. Той е вашият пример, Него трябва да слушате. Не чувате ли как Спасителят, натоварен с Кръста, ви вика: „Следвайте ме; който ме следва, няма да върви в тъмнина; имайте доверие, Аз победих света.”

Двете страни
8. Вижте, скъпи мои братя, това са двете страни, които се показват всеки ден: страната на Исус Христос и страната на света.
9. Страната на нашия добър Спасител се изкачва отдясно, по тесния път, който лошотията на света е стеснила повече от всякога. Господ върви бос напред, с глава, увенчана с тръни, с тяло, цялото в рани, натоварен с тежкия Кръст. Само шепа хора го следват, но те са най-храбрите. Защото в суматохата на света не чуват гласа Му, или пък нямат куража да Го последват в бедността, болките, униженията и другите страдания, които трябва да се понасят цял живот от този, който Му служи.
10. Отляво е страната на света и на дявола, която е далеч по-многобройна и изглежда много по-величествена и бляскава. Целият изискан свят тича след нея и въпреки че пътят е широк, по него цари суматоха, и все повече хора вървят там. Пътеките са осеяни с цветя, заобиколени са с радости и забавления, настлани са със злато и сребро.

Учениците на Христос
11. Малкото стадо, което следва Исус Христос отдясно, говори само за сълзи, покаятелни упражнения, молитви и пренебрежение към света. Непрекъснато се чуват думите, повтаряни през сълзи: „Нека страдаме, нека плачем, нека постим и нека се молим, нека останем скрити, нека се смиряваме, нека търпим лишения и се умъртвяваме; защото който не притежава Духа на Исус Христос, Духа на Кръста, той не принадлежи на Спасителя. Тези, които принадлежат на Исус Христос, са разпънали плътта си, заедно с нейните страсти, на кръст. Който няма същия образ като образа на Исус, той е загубен. „Само кураж” – казват си те един на друг, само кураж; щом Бог е за нас, в нас и пред нас, кой ще е против нас? Този, който живее в нас, е по-голям от този, който живее в света; слугата не е по-горен от господаря. Малко краткотрайна печал ще ни донесе вечно блаженство. Само който е смел и полага сили, може да грабне небесното царство. Там ще бъде коронясан само този, който се е борил с добрата борба в духа на Евангелието, а не защото модата е изисквала така. Затова, нека се сражаваме с пълни сили, нека вървим бързо, за да стигнем до целта, за да получим короната.
12. С такива и други божествени думи приятелите на Кръста се окуражават взаимно.

Хората от света
13. Обратно на тях, децата на света взаимно се окуражават да устояват в безсъвестната си лошотия и викат всеки ден: „Живот, живот, спокойствие, спокойствие, радост, радост! Нека да ядем, да пием, да танцуваме, да играем! Бог е добър, Бог не ни е сътворил, за да се осъждаме, Бог не забранява да се забавляваме. Няма да бъдем осъдени заради това: само без скрупули, няма да умрете!”.

Зовът на Исус Христос
14. Спомнете си, скъпи мои братя, че нашият добър Спасител ви гледа сега и че казва на всеки един от вас: „Вижте, почти целият свят Ме изостави сам по царския път на Кръста. Заслепените идолопоклонници се подиграват на Кръста Ми от глупост; твърдоглавите евреи се блъскат в него – той предизвиква отвращението им; лъжеучителите го разбиват и събарят с презрение. Но дори децата – и това мога да кажа само със сълзи на очи и с прободено от мъка сърце, – които отгледах в сърцето Си и които учих в Моето училище, членовете на Моето тяло, на които вдъхнах Моя Дух, Ме изоставиха и пренебрегнаха и се превърнаха в противници на Кръста. И вие, останалите, ли искате да Ме изоставите и да избягате от Кръста Ми като децата на света, които така Ми се противопоставят? И вие ли искате да последвате света и да презрете бедността на Моя Кръст, за да тръгнете след богатствата? Искате да избягате от болката на Моя Кръст, за да преследвате удоволствието; искате да намразите смирението на Моя Кръст, за да жадувате почести? Аз имам много неистински приятели, които Ми се кълнат, че Ме обичат, а всъщност Ме мразят, защото не обичат Кръста Ми. Мнозина искат да споделят с Мен радостите на трапезата Ми, но малко са онези, които искат да споделят Кръста Ми”.

Четирите отличителни белега на Исусовите ученици
15. При този зов на Исус нека се изправим срещу самите себе си! Нека не се оставяме да бъдем изкушени като Ева – от собствените си сетива! Да гледаме само разпънатия Христос – причината и пълнотата на нашата вяра! Да избягаме от грешната страст на пропадналия свят! Да обичаме Исус Христос по правилния начин, по-точно чрез всички кръстове.
16. Нека разгледаме чудните думи на нашия обичан Господ и Учител, събрали в себе си цялото съвършенство на християнския живот: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва” (Мк 8:35).
17. Християнското съвършенство в действителност e в четири неща:
1. в твърдата воля да искаш да станеш свят: „Който иска да върви след Мене”;
2. в себеотричането: „нека се отрече от себе си”;
3. в страданието: „да вземе кръста си”;
4. в действието: „и Ме последва”.

Твърда воля
18. „Който иска да бъде Мой ученик” означава, че той трябва да има наистина цялата и решителна воля за това. Не бива да го иска поради естествена склонност, самолюбие, лична изгода или човешки страх, а само посредством всепобеждаващата благодат на Светия Дух, която не е дадена на всички: „Не на всички е дадено да знаят тайните”. Познанието за тайната на Кръста в практическия живот е подарено само на малцина. Който иска да изкачи хълма Калвария в своя живот, където да се остави да бъде разпънат с Исус, трябва да бъде герой, смел и решителен, издигащ се към Бога човек, който не обръща никакво внимание на света и на ада, на собствените си тяло и воля, човек, който е решен да изостави всичко заради Исус Христос, всичко да рискува и всичко да изстрада.
19. Знайте, скъпи приятели на Кръста, че онези от вас, на които тази решителност убягва, напредват само с един крак, летят само с едно крило. Те не са достойни да принадлежат на вашата общност, защото не заслужават името „приятел на Кръста”. Защото Кръстът трябва да бъде обичан по подобие на Исус Христос – великодушно и от сърце. Едно единствено половинчато желание е напълно достатъчно да зарази цялото стадо като крастава овца. И ако някой такъв се е вмъкнал вече през греховната порта на света във вашата кошара, той трябва да бъде изгонен в името на разпънатия Христос като вълк, който се е озовал сред овцете.

Себеотричане
20. „Който иска да Ме следва” – казва Исус. Аз дотолкова се отказах от Себе Си и така се унижих, че заприличах повече на червей, отколкото на човек. Само заради това дойдох на света, за да прегърна Кръста. Поставих го в средата на сърцето Си и го обикнах от младостта Си. Цял живот копнеех за него, носих го с радост и го предпочитах пред всички блаженства на небето и на земята. И не намерих покой, докато не умрях в неговата божествена прегръдка.
21. Затова, който иска да последва Мен, унизения и разпънатия, нека се слави като мен само с бедността, униженията и страданията на Моя Кръст и се отрече от себе си. Да се махнат от общността на приятелите на Кръста всички, които носят кръста с високомерие! Да се махнат мъдрите на този свят, великите духове и надутите свободомислещи, които си въобразяват нещо заради своите проблясъци и таланти! Да се махнат всички онези големи самохвалковци, които само вдигат много шум и не дават никакъв друг плод освен суетата си! Да се махнат всички високомерни набожни, които навсякъде носят в себе си важността на горделивия Луцифер: „Аз не съм като другите!”, които никога не допускат да бъдат упреквани, без да се извиняват, никога не допускат да бъдат нападани, без да се защитават, никога не допускат да бъдат унижавани, без да се възвисяват! Гледайте да не приемате във вашите общности такива превзети чувствителни хора, които се боят и от най-лекото убождане с игла, които крещят и се оплакват при най-малката болка, които никога не са си възлагали дела на покаяние и които са достатъчно хитри, за да крият превзетостта си и липсата на умъртвявания под модните си набожности.

Любов към Кръста
22. „Да вземе кръста си”. Каква голяма рядкост е човек, който взема кръста си! Целият свят няма неговата цена. Той трябва да го посрещне с радост, да го прегърне с жар и да го носи със смелост върху раменете си – но своя кръст, а не този на някой друг. Кръста, който в мъдростта Си съм му приготвил според тежестта и големината, и на който със собствената Си ръка и с абсолютна точност съм дал четирите му характеристики, а именно: дебелина, дължина, ширина и дълбочина. Неговият кръст, изрязан заради милосърдната Ми любов от моя Кръст, който занесох на Голгота. Неговият кръст – това е най-големият подарък, който мога да приготвя за избраниците Си на земята. Дебелината на този кръст са материалните загуби, униженията, болките, болестите и душевните страдания, които Провидението Ми допуска да му се случват всеки ден до смъртта му. Дължината е продължителността от дните и месеците, през които той е повалян от клевети, хвърлян е на болничното легло, довеждан е до просия, измъчван е от изкушения, сухота, вътрешна изоставеност и други душевни страдания. Ширината се състои от всяка суровост и горчивина, която той изпитва от страна на приятелите, близките и роднините си. А дълбочината се намира в онези скрити страдания, които ще му пращам, без да може да намери утеха в създанията. Да, по Моя заповед те ще му обърнат гръб и ще се съединят с мен, за да му причиняват мъка.
23. Той трябва да носи кръста, не бива да го влачи зад себе си, да се опитва да се освобождава от него, да го захвърля и да го крие, а да го носи изправен и открито, без нетърпение и досада, без страх и умишлена съпротива, без желание да го споделя, без да се щади, без уплаха и без страх от хората. Трябва да го носи пред себе си и да казва като свети Павел: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос”.Трябва да го носи като Исус, на раменете си, така че този кръст да му стане завоевателно оръжие и царски скиптър. И накрая, трябва да го носи от любов в сърцето си, където да стане горяща къпина, пламтящ денем и нощем от чиста Божия любов, без да отслабва.

Покаяние
24. „Кръстът” – той трябва да се носи, тъй като нищо не е така необходимо, така потребно и толкова сладко, нищо не е така славно, както да се страда за Исус Христос. Всъщност, вие всички сте грешници, скъпи мои приятели на Кръста. Няма нито един сред вас, който да не заслужава ада, а най-вече аз измежду всички. Греховете ни трябва да бъдат наказани или на този свят, или на другия. Ако това стане тук, в отвъдното то ще ни бъде спестено. Когато Бог наказва греховете ни на този свят с наше съгласие, тогава това е наказание от любов. На този свят няма да господства строгата справедливост, а милосърдието, което ще определя наказанието. То ще бъде леко и преходно, ще ни носи сладост и заслуги, които ще бъдат последвани от наградата на вечността. Но ако необходимото наказание бъде спестено за другия свят, тогава Бог ще посрещне грешниците с огън и меч и ще изпълни наказанието. Ужасно ще бъде това наказание, неописуемо и неразбираемо. Ще е безпощадно – без смекчаване, без похвала, без граница и без край. Този смъртен грях, който си извършил в един миг; преднамерената лоша мисъл, за която едва ли си си спомнял после; думата, отнесена от вятъра – това така краткотрайно провинение срещу Божия закон, – всичко това ще бъде наказвано през вечността, докато Бог е Бог. Страдание завинаги – без заслуга, без милост, без край!
Мислим ли за това, скъпи мои братя и сестри, когато търпим на този свят някаква болка? Какви щастливци сме само, че с търпеливото носене на кръста можем да заменим вечната и безплодна мъка с преходната и похвалната! Колко неплатени дългове имаме? Колко грехове сме сторили, които, въпреки горчивото разкаяние и честната изповед, ще трябва да изкупваме дълго време в чистилището, защото на този свят сме се задоволили да направим само няколко незначителни покаятелни дела! Нека платим дълговете си на този свят доброволно и нека носим кръста си. На другия свят всичко, дори всяка ненужна дума, трябва да се изплати с най-голяма точност, до последната стотинка. Ако можехме да измъкнем от сатаната книгата на смъртта, в която са отбелязани всички грехове и наказанията, които им се полагат, какво огромно задължение щяхме да намерим в сметката си и как бихме предпочели да страдаме години наред тук, отколкото дори само един ден на другия свят!

Само с Кръста можем да влезем в царството Божие
25. Не се ли чувствате поласкани да бъдете приятели на Бога, скъпи мои приятели на Кръста, или поне не искате ли да бъдете такива? Тогава вземете решение да пиете от чашата, която задължително трябва да се изпие, за да станеш приятел на Бога. Вениамин, любимият син на Яков, получи чашата, а всички други братя получиха само зърно. Любимият ученик на Исус, който спечели сърцето на Спасителя, се изкачи с Него на хълма Калвария и пи от Неговата чаша. Вие можете ли да пиете от чашата? Добре е да се желае честта на Бога; но който копнее за нея и я желае, без решението да изстрада всичко, – неговото желание е глупаво и безсмислено. С много скърби и кръстове трябва да влезем в царството Божие. Трябва, неизбежно е, задължително е. Вие правилно се хвалите, че сте деца на Бог. Хвалете се по същия начин и с ударите, които вашият добър Баща ви дава и ще ви дава; защото Той наказва всички Свои деца. Ако вие не сте също Негови любими деца, тогава – ужасно!, – вие сте деца на тъмнината, както казва свети Августин. Който на този свят не пъшка като поклонник и чужденец, казва също така свети Августин, той няма да бъде блажен на другия свят като гражданин на небето. Ако Бог не ти праща от време на време някой добър кръст, това е знак, че вече не се грижи за теб. Той ти се сърди; за Него ти си чужд човек, който не е част от дома Му, не стои под Неговата закрила, заварено дете, което няма дял от бащиното наследство и поради това не заслужава и бащината грижа и възпитание.

Науката на Кръста
26. Приятели на Кръста, ученици на разпънатия Бог, тайната на Кръста е непозната на езичниците, евреите я отричат, а лъжеучителите и лошите католици я презират. Но тя е най-великата тайна, която практически трябва да научите в училището на Исус Христос и която можете да изучите само в Неговото училище. Напразно ще търсите в академиите от древността някой философ, който да я е преподавал; напразно ще разпитвате за смисъл и прозрение. Само Исус Христос с победоносната Си благодат може да ви научи да цените тази тайна. Така ще добиете опит в онази възвишена наука, при един толкова велик Учител, и така ще притежавате всички други науки, защото тя обхваща всички тях в най-висша степен. Тя е нашата естествена и свръхестествена философия, нашата божествена и тайнствена теология, нашият философски камък, който посредством търпението превръща най-бикновените метали в благородни, най-страшните болки – в наслади, бедността – в богатство, най-дълбоките унижения – в слава. Който сред вас носи кръста си най-добре, той е най-мъдрият от всички, дори да не знае и азбуката. Чуйте големият свети Павел, който се връща от третото небе, където разбрал тайни, скрити даже и от ангелите. Той извиква, че нищо друго не знае и не иска да знае освен Исус Христос Разпънатия. Радвай се, бедни неграмотни човече, бедна жено без ум и знания: ако знаете да страдате с радост, тогава сте по-мъдри от университетския професор, който не знае да страда така добре като вас. Вие сте членове на Исус Христос – каква чест! Как само трябва да се страда точно поради тази причина! Главата е коронясана с тръни, а членовете с рози ли трябва да са увенчани? Главата е подигравана и омърсена по Кръстния път; трябва ли членовете да седят на трон, обвити в благоухания? Главата няма възглавница, на която да си почине; трябва ли членовете да спят в пухени завивки? Нещо подобно би било скандално. Не, не, скъпи мои спътници на Кръста, не се залъгвайте! Християните, които виждате навсякъде край вас, модерно издокарани и изтънчени, изискани на външен вид и неестествени, не са истински ученици и членове на разпънатия Христос. Ако мислехте така, тогава щяхте да постъпите несправедливо към увенчаната с тръни глава и към истината на Евангелието. О, Боже мой, що за карикатури на християни са тези, които си мислят, че са членове на Спасителя, а всъщност са най-неверните Му преследвачи! Защото с ръката си се кръстят, а в сърцата си са Негови врагове! Ако вие сте изпълнени със същия дух, ако живеете същия живот като вашата коронясана с тръни глава – Исус Христос, тогава не очаквайте нищо друго освен тръни, бичуване и пирони, с една дума – кръст; защото с ученика се случва същото като с Учителя и с членовете – каквото с Главата. Ако както на света Катерина от Сиена небето ви предлага корона от тръни и венец от рози, не размисляйте дълго, изберете като нея трънената корона и я сложете на главата си, за да приличате на Исус Христос.

Само с Кръста ще достигнем съвършенството
27. Вие знаете, че сте живи храмове на Светия Дух, и че Бог на любовта иска да ви вгради като живи камъни в строежа на Небесния Йерусалим. Затова подгответе се чукът на Кръста да ви поправя с ударите си, иначе ще останете необработени камъни, които няма да могат да се използват за нищо, камъни, на които няма да обръщат внимание и ще бъдат отхвърлени. Пазете се от това да се противопоставяте на чука, който ви кове. Не се противете на длетото, което ви дълбае, на ръката, която ви извайва. Може би Божественият Скулптор иска да ви направи един от основните камъни на вечната Си постройка, един от най-хубавите отпечатъци на Своето небесно царство; затова позволете Му да действа. Той ви обича, Той знае какво прави, Той има опит. Всички Негови удари са ловки и пълни с любов. Нито един от тях не е погрешен, ако не го осуетите с нетърпението си.
28. Светият Дух понякога оприличава кръста на лопата, отделяща пшеницата от плявата и боклука. Затова се оставете като пшеничените зърна да бъдете подхвърляни и разтърсвани без съпротива от лопатата, която е на Отец, и скоро ще бъдете прибрани в хамбара Му. Друг път Светият Дух оприличава кръста на огън, изгарящ със сияйните си пламъци ръждата от желязото. Нашият Бог е поглъщащ огън; Той живее чрез кръста в душата, както някога в горящата къпина, и я прочиства, без да я унищожава. Кръстът бива сравняван също с топилен тигел или комин, където се прочиства истинското злато, а фалшивото изгаря като дим; защото истинското понася търпеливо проверката на огъня, докато димът на нечистото бяга нагоре от пламъците. По същия начин истинските приятели на Кръста биват очиствани в топилната на тъгата и изкушението поради тяхното търпение, докато враговете му изчезват като дим, защото са нетърпеливи и се бунтуват.

Всички праведници трябва да страдат
29. Гледайте, скъпи мои приятели на Кръста, гледайте голямата група свидетели, които, без да кажат една дума, дават свидетелство за това, за което ви говоря аз. Вижте как добрият Авел е убит от своя брат; праведният Авраам е чужденец на земята; почтеният Лот е изгонен от страната си; благочестивият Яков е преследван от брат си; порядъчният Тобия е поразен със слепота; търпеливият Йов изпада в бедност и унижение, като е покрит от глава до пети с рани. Вижте многото апостоли и мъченици, убити от свои, многото девици и изповедници – ограбени, унизени, отблъснати и пропъдени. Всички те викат като свети Павел: Погледнете внимателно нашия добър Спасител, Автора и Завършителя на нашата вяра, и Неговия Кръст; Той е трябвало да страда, за да се издигне в славата си чрез Своя Кръст. Вижте Мария застанала до Исус Христос. Тя е била напълно освободена от първородния грях и от всякакъв личен грях, и въпреки това нейното любящо и невинно сърце е пронизано от остър меч. Да можех да говоря по-подробно за страданието и на двамата, за да покажа, че нашето страдание не е нищо в сравнение с онова, което Те са изтърпели! Кой от нас тогава ще иска да избегне Кръста, стоящ на пътя? Кой от нас няма да се затича бързо натам, където го очаква Кръстът? Кой няма да извика като мъченика Игнатий: „Искам да бъда смазан, за да стана пшеничено зърно за Бог!”.

Волно или неволно, ние трябва да носим Кръста
30. Но ако вие сега не страдате търпеливо и ако не желаете да носите кръста си покорно като Божии деца, тогава ще се наложи да го носите с ропот и нетърпение като децата на света. Тогава ще приличате на Симон Киринеец, който пое гневно дори Кръста на Исус Христос. Накрая с вас ще се случи същото като с лошия разбойник, който горе от своя кръст падна в дълбоката пропаст.
31. Не, не, тази проклета земя, на която живеем, не прави никого щастлив; в тази страна на мрака не е възможно да се прогледне ясно; няма пълна почивка в това бурно море. Не може без борба на това място на изкушенията, на това бойно поле. На тази земя, покрита с тръни и бодили, никой няма да се оттърве без драскотини и белези. Добри и лоши, всички трябва да си носят кръста, независимо дали искат или не. Обърнете внимание на следната мъдрост:
„Избери си кръст от Голгота,
защото трябва да страдаш ти!
Избирай мъдро, понеже ти сам,
а не някой друг ще го реши;
каква ще се окаже твоята болка –
свято страдание за изкупление
или на прокълнатия адско мъчение?”.
32. Това означава, че ако не искате да страдате с радост като Исус Христос или търпеливо като добрия разбойник, тогава ще страдате против волята си като лошия разбойник. Ще трябва да изпиете най-горчивата чаша до дъно и няма да получите за това никакво благодатно утешение. Ще трябва да носите целия товар на своя кръст без мощната подкрепа на Исус Христос. Освен това, ще трябва да носите и ужасния товар, който сатаната ще добави към кръста ви заради протеста ви. По този начин няма да бъдете щастливи на земята, както не беше щастлив и злият разбойник, и в крайна сметка ще се сгромолясате при него във вечните пламъци.

Радостта от Кръста
33. Но ако вие можете да страдате истински, тогава Кръстът ще бъде нежно иго, което Исус Христос ще ви помага да носите. Той ще стане като две крила на душата, издигаща се към небето; ще стане мачта на кораб, на който леко и щастливо ще доплувате до пристанището на спасението. Носете кръста си търпеливо и той ще просветли тъмнината вътре във вас. Защото който не страда от изкушения, той не знае нищо. Носете кръста си с радост и божествената любов ще ви разпали, защото в чистата любов към Спасителя никой не може да живее без болки. Само сред тръни могат да се берат рози; само кръстът храни Божията любов, така както дървото поддържа огъня. Затова, мислете за онова хубаво място от книгата за подражанието на Христос: „Колкото се обуздаваш“, докато страдаш търпеливо, „толкова ще напреднеш в Божията любов“. Не очаквайте нищо от онези разглезени и лениви души, които отхвърлят кръста, когато се приближава към тях, и които се пазят да не би да си намерят някой. Те са като отдавна неорана земя, пълна само с тръни и бодили, защото никой опитен орач не я е обръщал или разкопавал някога. Те са застояла вода, която не става нито за миене, нито за пиене. Носете кръста си с радост и ще намерите в него победоносна сила, над която нито един от враговете ви няма да надделее. С него ще изпитате несравнима, опияняваща сладост. Да, братя, разберете, че истинският земен рай се състои в това да страдате за Христос. Попитайте всички светци – те ще ви потвърдят, че никога не са изпитвали по-голяма наслада от тази, да изтърпяват най-големите мъки. „Нека ме постигнат всички адски мъки” – казва великият мъченик Игнатий. „Или да страдам, или да умра” – заявява света Магдалена де Паци. „Да страдам и да бъда презиран заради Теб” – това са думи на свети Йоан от Кръста. И много други са се изказвали по подобен начин, както може да се прочете в житията им. Вярвайте на Господ, скъпи братя, чийто Свети Дух ни уверява, че когато се страда радостно за Христос, кръстът се превръща в извор на радост за всички. Радостта от Кръста е по-голяма от радостта на бедняка, който бива отрупван с всички възможни богатства; по-голяма е от тази на селянина, въздигнат на трон; по-голяма е от радостта на пълководеца, спечелил победа; по-голяма е от радостта на пленниците, освободени от веригите. Да, човек си представя всички тези големи земни радости; радостта на разпънатия човек, който знае да страда правилно, включва всички тях и ги надвишава.

Кръстът е най-големият подарък от Бога
34. Така че, радвайте се и ликувайте, когато Бог ви допуска да вземете участие в Неговия Кръст. Защото ви се пада най-великото нещо, което може да съществува на небето и в самия Бог, без да го забелязвате. Само какъв голям подарък от Бог е Кръстът! Ако разберете това, ще записвате литургии, ще молите деветници на гробовете на светците, ще предприемате дълги пътувания като светците, за да измолите този божествен подарък от небето. Светът нарича това безсмислено, лъжливо, глупаво, необмислено, неразумно. Оставете ги да си говорят, тези слепци. Защото заслепението им, поради което те гледат на Кръста от чисто човешка гледна точка и съвсем погрешно, ще помага за нашата слава колкото пъти ни натоварят с кръста на тяхното презрение и преследване. Така те ни подаряват скъпоценности, възкачват ни на трон, увенчават ни с лаври. Да, дори повече! Всички богатства, почести, скиптри и бляскави корони на властниците и императорите са нищо в сравнение със славата на Кръста, казва свети Йоан Златоуст. Тя е по-голяма от славата на апостолите и евангелистите.
Този благочестив и просветлен от Светия Дух мъж казва още: „Ако можех да избирам, щях да напусна небето, за да страдам за небесния Бог. По-драги са ми килиите на затвора, отколкото престолите на небесата; по-малко копнея за славата на серафимите, отколкото за великия Кръст. Чудотворната дарба, с която се заповядва на злите духове, бунтуват се стихиите, спира се слънцето и се възкресяват мъртвите – тази дарба ценя по-малко, отколкото славата на страданието”.

Славата на Кръста
35. За свети Петър и свети Павел по-голяма слава е било да се изнуряват в тъмницата с вериги на краката, отколкото да бъдат отнесени на третото небе и да получат ключовете за Рая. Не е ли точно Кръстът този, който даде Име на Исус Христос, което е по-възвишено от всички имена, така че в Него да се преклони всяко коляно на небето, на земята и в ада? Вътрешният блясък на човека, който знае как да страда, е толкова голям, че небето, ангелите и светците, та дори и Бог, с радост наблюдават този славен спектакъл.
Ако светците имаха още някакво желание, то щеше да е да се върнат на земята, за да носят Кръста. Но щом още на земята този блясък е толкова голям, каква ли ще е тогава славата на небесата, която се спечелва така? Кой ще обясни някога, кой ще може да разбере какво вечно съкровище на славата създава в нас един-единствен миг, в който носим кръста с готовност? Кой ще разбере славата, която ни осигурява на небето една година или понякога цял живот, пълен с кръстове и мъки? Небесата сигурно ви подготвят нещо голямо, скъпи приятели на Кръста, както казва един голям светец, защото Светият Дух ви обединява толкова силно в това, което всички други се стремят да отхвърлят с толкова усилия. Да, сигурно Бог иска да направи от всички приятели на Кръста светци, ако останете верни на призванието си, ако носите кръста си правилно, както Исус Христос го е носил.

Как трябва да се носи Кръстът
36. Не е достатъчно обаче само да се страда; и дяволът, и светът си имат техните мъки; трябва да се страда и кръста трябва да се носи по стъпките на Исус Христос, по същия начин като Него. Затова тук ви давам няколко правила, които трябва да разгледате.

Правило първо
Да не се създава кръст преднамерено
37. Не си правете кръст умишлено и по ваша вина. Преди всичко, не бива да се прави нищо лошо, за да се постигне нещо добро. Не трябва, без специално вдъхновение, да се вършат зле нещата, за да си навлечем пренебрежението на останалите. Напротив, трябва да се подражава на Исус Христос, за Когото е казано, че всичко е направил добре – не от себелюбие или суетност, а за да угоди на Бог и да спечели ближни. И ако вие изпълнявате задълженията си толкова добре, колкото ви е възможно, тогава няма да ви липсват възражения, преследване и пренебрежение, които Божието Провидение ще ви изпраща против волята ви и без вие да сте си избрали това.

Правило второ
Винаги да се пази любовта
38. Ако правите нещо, което не е много важно, и вашият ближен несправедливо не го одобрява, тогава пропуснете това действие от любов към ближния, за да не давате повод малките да бъдат скандализирани. И това героично дело на любов към другия човек ще бъде много по-ценно, отколкото онова, което сте правили или искате да направите.
39. Но ако доброто, което правите, е необходимо или полезно за другия човек, и ако някой фарисей или злонамерен несправедливо не го одобрява, тогава потърсете мъдър съвет дали това, което вършите е необходимо или от голяма полза за ближния. Ако е така, тогава продължете спокойно да го вършите, доколкото ви се позволи и отговори с това, което Спасителят сам е казал на учениците си, когато са Му съобщили, че фарисеите и книжниците не одобрявали думите Му: „Оставете ги: те са слепи”.

Правило трето
На светците трябва да се възхищаваме, а не винаги да им подражаваме
40. В случаите, когато някои светци и велики хора са копнеели за кръстове, за пренебрежение и за унижения, когато са ги търсели и дори са ги създавали със смешни постъпки, ние се възхищаваме от извънредното действие на Светия Дух в техните души и Го обожаваме. Нека се смиряваме при вида на такава велика добродетел, но да не рискуваме сами да полетим толкова високо. Тъй като в сравнение с тези храбри орли, с тези царствени лъвове, ние не сме нищо друго, освен едни изплашени птици и страхливи зайци.

Правило четвърто
Да се молим за мъдростта на Кръста
(41) Но вие можете да се молите за мъдростта на Кръста, дори трябва да го правите. Това е опознаване на действителността, което ни прави щастливи и произлиза от опита и посредством което разбираме най-скритите тайни, сред тях и тайната на Кръста, в светлината на вярата. Това се постига само с много усилия, с дълбоко смирение и пламенна молитва. Ако искате да постигнете този истински дух, който ще ви позволи да носите смело най-тежките кръстове, този добър и благ дух, благодарение на който най-висшата част от душата се наслаждава и на най-тежките огорчения, този здрав и праведен дух, който не търси нищо друго, освен Бог, или с една дума – науката на Кръста, включваща всичко в себе си, – тогава се молете непрестанно и неуморно, без колебание и без страх, че няма да бъдете изслушани. Със сигурност ще го получите, и тогава опитът ще ви научи ясно, че е възможно да жадувате Кръста, да го търсите и да му се радвате.

Правило пето
Грешките и кръстовете трябва да ни смиряват
42. Ако поради незнание или собствена вина сте направили грешка, която ви донася кръст, веднага се смирете в сърцето си под силната ръка на Бог. Но не губете самообладание и не казвайте нещо от типа: „Виждаш ли, Господи, какво правя!”. Ако допуснатата от вас грешка е грях, приемете унижението, което той носи със себе си като наказание; ако пък не е било грях, го считайте като унижение за гордостта ви. Често, дори много често, Бог допуска най-големите Му слуги, които стоят най-високо в благодатта Му, да правят най-унизителните грешки, за да ги смири в собствените им очи и в очите на хората. Така Той отклонява погледа им от благодатите, които им дава, и от доброто, което те правят, и им отнема всяка горделива мисъл, „та никоя плът да не се похвали пред Бог”, както пише в Светото Писание.

Правило шесто
Бог действа скришом в нас
43. Бъдете убедени, че всичко в нас е покварено от греха на Адам и от собствените ни грехове, не само в тялото, но и в цялата ни душа. Затова, ако грешният ни дух гледа самодоволно и самоуверено на някоя дарба от Бога в нас, то тази постъпка, тази дарба се омърсява и покварява напълно и Бог отвръща очи от нея. Щом по този начин само мислите на човешкия дух развалят най-добрите дела и божествени дарби, какво да кажем тогава за проявленията на собствената воля, които са още по-покварени от мислите? Затова не бива да се учудваме, когато Бог предпочита да скрие Своите Си в сянката на Своето лице, за да не бъдат опетнени от хорските погледи и от собственото си познание. Какво ли не прави този ревнив Бог, за да ги укрие! Колко унижения им праща Той! В колко грешки ги оставя да паднат! От какви изкушения допуска да бъдат нападнати, подобно на свети Павел! В каква несигурност, в каква тъмнина, в каква безпомощност ги оставя! Колко поразителен е Бог в своите светци и в пътищата, по които тръгва, за да ги поведе към смирението и светостта!

Правило седмо
Кръстът като наказание за греховете
44. Пазете се да не би да повярвате, че вашите кръстове са големи, че са проверка на верността ви и че са особена проява на любов от страна на Бога към вас. Гордите християни, които търсят единствено самите себе си, вярват в това. В такова поведение присъства много фино, но много съмнително и опасно самочувствие на духа. Напротив, трябва да вярвате в следното: Вие сте горди и така хленчещи, че правите от сламките греди, от убожданията с игла – белези от меч, а от мухата – слон. Една незначителна случайна дума, едно истинско нищо за вас е жестока обида и страшно изменничество.
Кръстовете, които ви изпраща Бог, не са израз на особена симпатия, а нежно наказание за греховете ви. Не само трябва да вярвате в това, то е така. Каквито и кръстове и унижения да ви праща Бог, Той ви спестява безкрайно много от многобройните ви и големи грехове. Тези грехове трябва да разглеждате от гледна точка на светостта на Бог; защото вие сте се провинили спрямо тази святост, която не търпи нищо нечисто. Трябва да гледате на греховете си в светлината на онова събитие, при което Бог, сгърчен от болка, е умрял за вашите провинения; в светлината на вечния ад, който сте заслужили хиляди, дори стотици хиляди пъти.
В търпението, с което понасяте страданията си, се намесва много повече човешкото и природното, отколкото вие си мислите. Доказателство за това са кратките паузи за отдих, които си давате, тайното търсене на утеха, съвсем естествените излияния пред приятелите ви или вашия изповедник. Колко добре и колко бързо умеете да се извинявате! Колко умело и с каква привидна любов към ближния знаете да се оплаквате от онези, които са ви причинили кръста, и да говорите лошо за тях! На колко важни се правите в страданието си, колко се харесвате в него! Как вярвате във величието си, подобно на Луцифер! И да искам, няма да мога тук да опиша докрай всички изкусни хитрини на собственото Аз, дори в страданието!

Правило осмо
Стойността на малките кръстове
45. Извличайте полза от малките си страдания, дори повече отколкото от големите! Бог не гледа толкова на страданието, колкото на начина, по който то се изтърпява. Да страдаш много и лошо, означава да страдаш като прокълнат. Да страдаш много и храбро, но за нещо лошо, означава да страдаш като дявола. Да страдаш малко или много, но за Бог, означава да страдаш като светец. Ако е вярно, че може да си избираш кръст, то това важи главно за избора между малките, но скришни, и големите, но биещи на очи кръстове. Тъй като това да носиш големи и забележими кръстове, да ги търсиш или дори да ги избираш и приемаш, може да е израз на естествената гордост. Но да избираш и да носиш с радост малките и скришни кръстове, може да стане само поради голяма благодат и вярност към Бог. Затова постъпвайте така, както постъпва търговецът в своята дейност: извличайте печалба от всичко. Не оставяйте да се изгуби дори и най-малката частичка от истинския Кръст, та дори това да е ухапване от комар или убождане от игла, дреболия с някой съсед, която ви нервира, нелюбезна дума, казана ви погрешка, малка материална загуба, малко душевна мъка, малко умора на тялото, лека болка в някой от членовете ви. Извличайте полза от всичко, подобно на продавач в магазин, и скоро ще станете толкова богати в Бог, подобно на търговеца, който трупа стотинка след стотинка. При най-малката неприятност, която ви се случва, казвайте: „Бъди възхвален, Боже; Боже мой, благодаря Ти!”. После обаче скрийте кръста, който току-що сте получили, в паметта на Бог, при Когото всичко е добре подредено, и не мислете повече за това, освен да казвате: „Слава на Бог!” или „Исусе мой, Милосърдие!”.

Правило девето
Три вида любов
Любов на чувствата
46. Когато се казва, че трябва да обичате Кръста, под това не се има предвид любовта на чувствата, защото такава обич е невъзможна за природата. Трябва да се прави разлика между три вида любов: любов на чувствата, любов на разума и вярната и висша любов. С други думи, това са: любовта на първичния човек или любовта на плътта; любовта на по-развития човек или любовта на разума; и любовта на апогея на душата, т. е. на просветления от вярата разум.
47. Бог не изисква от вас да обичате Кръста по волята на плътта; защото плътта е покварена и грешна, и всичко, което произлиза от нея е покварено. Сама по себе си плътта дори не може да бъде подчинена на Бог и на неговия закон на Кръста. Затова Спасителят е извикал в Гетсиманската градина: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”. Щом като низшата природа в Исус Христос не е могла да обича непрекъснато Кръста, въпреки че е била свята, то колко повече ще го отблъсква тя, която е толкова покварена у нас! Понякога дори може да изпитваме осезаема радост от нашите страдания, както се е случвало с някои светци, но дори тази радост да се долавя с чувствата, тя не се дължи на плътта. Тя идва от по-висша област на душата, която е така изпълнена с божествената радост на Светия Дух, че оттам достига и до по-низшите части. По този начин в момент и на най-дълбоко страдание човек може да извика: ”Душата ми и тялото ми се радват в живия Бог!”.
Любов на разума
48. Има и друг вид любов към кръста, чиито корени са в разума, т. е. в по-висшите места на душата; тази любов е изцяло духовна. Тя произтича от познанието какво щастие е да страдаш за Бог и поради това е забележима. Душата го осъзнава и получава от него утеха и сила. Тази осезаема любов на разума е наистина добра, даже много добра, но тя невинаги е необходима за страдание, доставящо радост и удовлетворяващо Бог. Има още един вид любов, именно в апогея на душата, в нейната най-висша част, както го наричат познавачите на духовния живот, или в духа, както се изразяват философите.
Любов от чиста вяра
49. При този вид любов нито чувствената природа, нито разумът изпитват дори най-малка радост и въпреки това носеният кръст се обича и цени – от чиста вяра. Разбира се, низшият човек често се вълнува и бунтува, стене и се оплаква, плаче и търси облекчение, за да може да каже с Исус Христос: „Но нека бъде не Моята воля, а Твоята”, или с Господнята слугиня: „Ето слугинята Господня, нека ми бъде по Твоята дума”. С една от тези две по-висши разновидности на любовта трябва да обичаме и приемаме Кръста.

Правило десето
Да се приема всеки кръст
50. И така, скъпи приятели на Кръста, бъдете решени да търпите всеки кръст, без изключение, и без да избирате сами; всяка бедност, всяка несправедливост, всяка загуба, всяка болест, всяко унижение, всяко противоречие, всяка духовна сухота и изоставеност, всяка вътрешна и външна болка. Казвайте винаги: „Сърцето ми е готово, Господи, сърцето ми е готово”. И тогава се пригответе да бъдете изоставяни от хората, от ангелите, също и от самия Бог. Пригответе се да ви преследват, да ви завиждат, да ви предават, да ви оклеветяват, да ви създават лошо име и всички да ви изоставят. Подгответе се да понасяте глад, жажда, страшна бедност, голота, изгнание, затвор, бесилка и всякакво мъчение, дори да ви вменяват престъпленията, за които го получавате. Вярвайте твърдо: това ще е кулминацията на божествената слава и истинското блаженство за верния и съвършен приятел на Кръста.

Правило единадесето
Четири размишления
51. Свикнете да размишлявате внимателно над четири неща, които ще ви помагат да страдате по правилния начин.

Страдание с поглед, отправен към Бога
Помислете най-напред, че Бог ви гледа така, както един велик цар радостно следи с поглед от върха на кулата боя на своите войници и хвали смелостта им. А какво гледа Бог на земята? Царете и императорите в техните тронове? Тях Той често гледа с пренебрежение. Или гледа големите победи на войските, скъпоценностите, с една дума – нещата, които имат стойност в очите на хората? Не, това, което е голямо в човешките очи, е отвратително за Бог. Тогава кого гледа Той с радост и задоволство, кой е този, за когото разпитва ангелите, даже и дяволите? Това е човекът, който се бори за Бог, срещу съдбата, срещу света, срещу ада и срещу самия себе си; това е човекът, който носи кръста си с радост. „Не си ли виждал на земята великото чудо, което цялото небе гледа с изненада?” – пита Господ сатаната. „Не си ли виждал моя слуга Йов, който страда за мен?”.
Бог допуска нашите страдания
52. На второ място, помислете, че всяко естествено нещастие, което ни сполетява, от най-голямото до най-малкото, е присъдено от мощната Божия ръка. Същата ръка, която побеждава войска от сто хиляди мъже, прави да падат листата от дървото и косъма от главата ви. Същата ръка, стоварена тежко върху Йов, се възлага леко върху вас с малката неприятност, което тя ви налага. Със същата ръка Бог е създал деня и нощта, светлината и тъмнината. Той допуска греха, извършен срещу вас; Бог не иска ничие зло, но оставя да се извърши деянието. Когато някой ви ругае и хвърля камъни по вас, както някога Симей по цар Давид, тогава си кажете: „Да не отмъщаваме, да го оставим, защото Господ му е заповядал това. Знам, че заслужавам всяка обида и че Бог ме наказва справедливо. Стойте мирни, ръце, не удряйте; кротувай, езико мой, не продумвай нито дума. Този мъж или тази жена, които ме обиждат или постъпват несправедливо с мен, са пратеници на Божието милосърдие. Те идват, за да ме наказват, но те идват от Бог. Затова нека не пренебрегваме Неговото милосърдие, нека не се противопоставяме на ударите Му, които произтичат единствено от любовта; в противен случай Бог ще запази отмъщението за строгия съд на вечността”.
53. Вижте как всемогъщият, предвечен Бог с едната ръка ви крепи, а с другата ви удря; как с едната ръка дава смъртта, а с другата – живота. Как понизява и после пак изправя; с двете си ръце, благ и силен, Той стига от единия край на живота ви до другия. Благ, защото не допуска да бъдете изкушавани и да страдате свръх силите ви; силен, защото ви подкрепя с една мощна благодат, съответстваща на силата и продължителността на изкушението и страданието. Силен и поради това, че, както Той възвестява на светата Църква чрез Духа, Той е вашето прибежище на ръба на пропастта, към която вървите. Ако се заблудите по пътя, Бог ви придружава; ако изгаряте от жега, Той е прохлада и облекчение; ако ви мокри дъждът, Той ви пази; ако мръзнете в студа, Той ви стопля; ако не можете да вървите повече от умора, Той ви носи; ако ви се случи нещастие, Той е до вас. Бог е вашата опора по хлъзгавите пътища; в бурите, които ви заплашват със смърт и корабокрушение, Той е спасителното ви пристанище.
Да страдаме заедно с разпънатия Спасител
54. Трето, трябва да размишлявате за раните и болките на разпънатия Христос. Той сам ви вика: „О, всички вие, които вървите по трънливия Кръстен път, по който крачех и Аз, погледнете насам и вижте. Погледнете Ме с вашите телесни очи, вижте дали вашата бедност и голота, вашето унижение, вашите болки, вашата изоставеност могат да се сравняват с Моите. Погледнете Мен, Който съм невинен, и продължавайте да се оплаквайте вие, които сте виновни”. Светият Дух, чрез устата на апостолите, ни заповядва да отправяме погледа си към Спасителя. Трябва да се въоръжим с тази мисъл, която е най-точното и страшно оръжие срещу всички наши врагове. Когато ви притискат бедност, противоречие, болка, изкушение и други кръстове, тогава се въоръжете с щит, броня, шлем и двуостър меч, по-точно – с мисълта за разпънатия Спасител. В Него е решението на всички трудности и победата над всеки враг.
Короната в небето
55. Четвърто, повдигнете поглед към чудната корона, която ви очаква в небето, ако носите кръста си добре. Това е наградата, която е поддържала патриарсите и пророците във вярата и при всички преследвания, която е давала смелост на апостолите и на мъчениците в техните трудности и мъки. „По-добре да страдаме с Божия народ, за да бъдем вечно щастливи с него, отколкото да се наслаждаваме само за миг на някоя греховна радост” – така са казвали патриарсите, начело с Мойсей. Пророците са говорили с думите на Давид: „Ние търпим огромно страдание с надеждата за награда”. Апостолите и мъчениците пък са говорели с думите на свети Павел: „Мисля, че нас, апостолите, Бог постави най-последни като осъдени на смърт, понеже станахме зрелище на света – на ангели и човеци. Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри в Христос; ние сме немощни, а вие – силни; вие сте славни, а ние – безчестни. Дори до този час и гладуваме, и жадуваме, и ходим голи, и ни бият по лице, и се скитаме, и се трудим, работейки с ръцете си. Злословени – благославяме; гонени – търпим; хулени – молим се. Станахме като измет на света, измет за всички досега”.
56. Да погледнем нагоре, откъдето ангелите викат към нас: „Внимавайте да не изгубите короната, определена ви за доброто носене на възложения ви кръст. Ако вие не искате да го вземете, ще го направи друг, и по този начин ще ви открадне короната”. „Борете се храбро и страдайте търпеливо – викат към нас всички светци, – и ще спечелите Божието царство”. Нека чуем накрая и Исус Христос, Който ни каза: „Ще дам наградата си само на този, който страда търпеливо и който побеждава с търпението си”.
57. След това нека погледнем и надолу към ада, към мястото, което сме заслужили и което ни очаква там, до злия разбойник и до прокълнатите, ако страдаме като тях, с мисли за бунт, утешения и отмъщение. А после нека извикаме със свети Августин: „О, Господи, изгори ме, нарежи ме, разпъни ме в този живот за наказание на греховете ми, само ме пощади във вечността!”.

Правило дванадесето
Да не се оплакваме
58. Никога не се оплаквайте съзнателно и не мрънкайте против създанията, с които Бог си служи, за да ви носи страдание.
59. Трябва да различавате три вида оплакване в мъката.
Първото е несъзнателно и естествено; то е тялото, което стене, въздиша, страда, плаче и хленчи. Ако душата, в най-висшата си сфера, се подчинява на Божията воля, тогава няма грях.
60. Вторият вид оплакване е водено от разума; човек се оплаква и разкрива страданията си на хора, които могат да му помогнат – например на началника или на лекаря. Този вид оплакване също може да е несъвършен, но е естествен и не е грешен.
61. Третият вид страдание е греховен – когато някой се оплаква от ближния, за да се отърве от злото, което му причинява страданието, за да си отмъсти или когато се оплаква съзнателно и умишлено от болката, която изпитва и се бунтува срещу нея, изпълнен с нетърпение.

Правило тринадесето
Благодарност за кръста
62. Никога не приемайте кръст, без да сте го целунали смирено и с благодарност. И ако добрият Бог е помислил за вас с някой голям кръст, благодарете Му съвсем специално сами, както и чрез другите хора.

Правило тринадесето
Доброволно умъртвяване
63. Ако искате да станете достойни за получаване на кръстовете, които ви се падат без ваше съдействие, и които са най-пълни с благодат, тогава поемайте върху себе си и кръстове по вашата воля, под ръководството на добър изповедник.
64. Ако, например, у дома си имате предмет, от който не се нуждаете непременно, но към който сърцето ви е привързано, дайте го на някой беден човек и кажете при това: „Трябва ли да притежавам нещо излишно, когато Исус е бил толкова беден?”. Ако не харесвате някоя храна или добродетелен акт, то яжте храната и упражнявайте добродетелта, побеждавайте себе си! Ако обичате някой човек или някоя вещ нежно или силно – тогава се сдържайте, отказвайте се от това, което ви е мило, отдалечавайте се от него. Усетите ли естествения инстинкт да видите или да направите нещо, да се появите, да отидете някъде – спрете, замълчете, стаете се, отвърнете погледа си. Ако изпитвате естествена антипатия към някаква вещ или към някой човек – приближавайте се често към тях, надмогвайте себе си.
65. Ако наистина сте приятели на Кръста, тогава любовта, която прави човека изобретателен, ще ви покаже хиляди малки кръстове, с които можете да се обогатявате незабележимо, и то без следа от суетност, промъкваща се често в търпението, с което се носят забелязващите се кръстове. И така, като бъдете верни в малкото, Господ ще ви постави над много, както бе обещал, защото ще ви подари много благодати, ще ви изпрати много кръстове и ще ви приготви голямо блаженство.

Превод: „Католически новини“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар