Приятно ни е да бъдем на хълма на Преображението, а от хълма на Голгота бягаме…

Нека да си представим, че на някого от нашите познати са предложили министерско кресло.
Ние си имаме своя месторабота и в достатъчна степен сме сигурни в бъдещето си, но ето – среща ни нашият министър и казва: “Остави всичко, откажи се от работата си и ела при мен, защото са ми нужни хора, на които мога да се доверя”. Съблазняващо предложение. Ние отговаряме със съгласие. Отначало всичко върви от добре по-добре. Нашият министър дори говори за своите надежди за по-високо място и ние в душата си вече го виждаме като държавен глава, а заедно с това – и нашето собствено по-високо положение и щастие.
Но изведнъж ситуацията започва да се променя. Министърът говори за възможен край на своята кариера, а дори и за нещо повече, за най-лошото – за смърт. Напълно естествено е и на нас да ни стане страшно – виждаме как ще попаднем под ударите заедно с него…
Разсъждавахме върху такава една ситуация, за да разберем по-добре душевното състояние на апостолите, когато Исус, след всички слова за Неговото Царство, което трябва да обхване всички народи и в което Той обеща на Петър първенството, изведнъж казва, че ще отиде в Йерусалим, където Го очакват гонения и смърт.
Апостолите оставили всичко – дом, баща, майка, жена, деца, заради обещаното Царство, а изведнъж техните мечти се оказват развенчани, очаква ги това, за което не искат и да си помислят. За тях това е нещо неочаквано, едно голямо разочарование. Нима е възможно Месията наистина да не съгради обещаното Царство?… Това те не разбирали, и как можели да разберат, при положение че мислели за някакво земно царство. От Евангелието знаем, че Господ ги оставил в такова състояние в продължение на цяла седмица и едва тогава взел със Себе си на планината трима от тях – Петър, Яков и Йоан, за да добави малко светлина в техните мрачни мисли, за да открият отново очите и ушите им това, че Той е Божи Син. Когато Той, облечен в славата, пред очите им разговарял с Илия и Мойсей, небето ги призовало: “Него слушайте”. Тук е необходимо в скоби да се добави следното пояснение: “Него слушайте – не само, когато ви говори за Своя триумф, но и тогава, когато ще ви говори за Своето бъдещо унижение”.
На слизане от планината, Той им забранил да говорят за онова, що са видели, дотогава, докато не възкръсне от мъртвите, за да не би в резултат на Неговото преображение, в тях и в другите хора да възникне лъжлива месианска надежда; за да не очакват след този ден, както и преди, победата Му над римляните и създаването на световно царство, тяхното царство.
Братя и сестри, какво ни казва Той с това събитие?
Преди всичко Той иска в нашето съзнание и в нашата душа да остане гласът, който прозвуча от небесата: “Него слушайте!” – както тогава, когато ще ни известява Своето Евангелие за небесните радости, така и тогава, когато ще ни напомня за изпитанията, които следва спокойно да приемаме, за да достигнем до тези радости. Винаги трябва да Го слушаме! Каквито и да биха били Неговите думи – приятни или тъжни, Той винаги говори и прави всичко за наше добро. Трябва да Го слушаме и тогава, когато Той се обръща към нас посредством различни събития – дори и да ни огорчават – така, сякаш винаги звучат едни и същи думи: “Аз ви обичам…”. И нека не се смущаваме, ако Неговата любов понякога е сурова.
Ние сме обичани хора и ни е приятно да се намираме горе на преображението, вместо горе – на Кръстния път. На първата планина бихме поставили палатките си с радост, а от Голгота – бягаме… Въпреки всичко, тази неприятна планина е необходима в делото на нашето спасение…
Както казвал Св. Франциск Салски, хлябът без захар е много по-здравословен, отколкото захарта без хляб. Затова, ако се намираме на планината на скръбта, то трябва постоянно да мислим за планината на преображението. А ако се окажем на планината на преображението, то трябва да мислим за планината на скръбта. Само по такъв начин ще избегнем не само християнските илюзии, но и греховното и опасно разочарование.

A. Faudenom „Poculi sme slovo Panove“
Издателство на сестрите на Божията Майка от Лорето, Варшава, 1999

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар