Размишления за духовните участници в поклонението до храма на Черната Мадона в Ченстохова

Поклонничество
у дома

Отворете вратите за Христос !

Това е една възможност да се присъединим духовно към поклонниците вървящи пеша към Храма на известната с чудесата си
Черна Мадона-Ченстоховска Богородица
02 – 10 август Wroclaw-Czestochowa

РАЗМИШЛЕНИЯ И МОЛИТВИ ЗА ДУХОВНИТЕ УЧАСТНИЦИ В XXXIV ПОКЛОНЕНИЕ ПЕША ДО ЯСНА ГУРА

„Отворете вратите за Христос!“
„на моите приятели“ (Лк 12,6)

Подготовка за поклонението
Вторник 01.08.2017

• Възпоменание на св. Алфонс Мария Лигуори, епископ и доктор на Църквата.

„Всички врати за Исус отваря Свети Дух“ (о.Анджей Пшибилски, размишление по време на Апел Ясногурски в Параклиса на Чудотворната икона, 11.06.2017г)
По стар обичай поклонниците, които са се отправяли към светите места, например към гроба на св. Яков в Сантияго де Кампостела, са започвали пътешествието си от прага на дома си – това е било израз на пряко отношение към историята на собствения им живот. Така че заставайки на прага на дома си – който за всеки човек е символичен образ на неговото ежедневие и микрокосмос, е добре да се спрем за миг, преди да тръгнем „по пътя на вярата“ и да си зададем въпроса, който е начален пункт за вярата: за нашата лична връзка със Свети Дух.
Кой е Свети Дух? Макар и Той да е невъобразим и неизразим Бог, от времето на подготовката ни за Първо Свето Причастие знаем катехизисната истина: „Да вярваш в Свети Дух означава да изповядваш, че Свети Дух е едно от лицата на Пресветата Троица, единосъщен с Отца и Сина и „с Отца и Сина Той получава същото обожание и слава“ (ККК 685). Нещо повече, тази вяра изповядваме по време на Светата Литургия в неделя и празнични дни. Изпитали ли сме наистина в живота си плодовете на действието на Светия Дух (вж. Гал 5, 22) ? “
Благодарение на невероятното вдъхновение на Светия Дух, Божието Слово и Светото Писание не е сантиментална история от прастарото минало, откъсната от съвременната действителност. „Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето“ (Евреи 4, 12) ни напомня за силата на действието на своя Божествен Автор. В „Деяния“ намираме следната история: „1. А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици. 2. И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух. 3. И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. 4. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус. 5. И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус. 6. И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха.” (Деян. 19, 1-6)“
Това е фундаменталната истина: получили сме в Светия Дух тайнството Кръщение и пълнотата на Неговите дарове по време на Миропомазанието, станали сме Божи храм, а Свети Дух живее в нас! (вж. Кор.3, 16) Отваряме се за Неговото действие, когато със съкрушено сърце пристъпваме към тайнството Покаяние и Помирение, както и когато участваме в Евхаристията, в която е преосъществяването на хляба и виното, а с тях и нашите духовни дарове, в Тялото и Кръвта Христови се извършва чрез силата на Свети Дух.
Да се върнем към поставения вече въпрос: Кой е Свети Дух? Библията го нарича Параклет (Й 14, 26), а тази гръцка дума означава не само утешител, но и застъпник, поръчител, защитник в съда. Добре е по време на размисъл да се концентрираме върху отделните значения на това име на Светия Дух, и поне малко да разберем, какво означават те за мен, за историята на моя живот? Светото Писание нарича обвинител и клеветник дявола (Отк 12, 10), от чийто работи постоянно и на ново трябва да се учим да се отказваме. Като се борим с всички сили, а когато трябва „с пост и молитва“ (Мк9, 29) – помнейки,че „ако нашето сърце ни осъжда, Бог е по-голям от нашето сърце и знае всичко“ (1Й 3, 20)
Моля ли се всеки ден на Свети Дух, както е правел това през целия си живот Св. Йоан Павел II, когото още в ранно детство баща му го е научил на тази молитва? Започвам ли деня от призивите на Св. Дух: Ела, Свети Душе?! Връщам ли се към тези призиви – „стрелички” няколко пъти през деня, когато имам нужда от Божията светлина и дали се подлагам на нейното въздействие? В църковната традиция можем да намерим много дълбоки и красиви, вдъхновени от Божието Слово, молитви отправени пряко към Третото Божие Лице. Една от тях, която искам тук да цитирам, е написана от кард. Мерсие и звучи така: „О, Свети Душе, душо на душата ми, обожавам Те. Освещавай ме, води ме, подкрепяй и утешавай. Кажи ми, какво да правя и ми заповядай да го извърша. Поддавам се с желание на всичко, което поискаш от мен, желая да приема всичко, което позволиш да ми се случи, нека само да позная Твоята света воля. Амин.“
Свети Дух ни учи да се молим и се моли в нас (вж. Рим. 8, 26-27), Той е първият водител на душата ни и Този, който дава преживяването на безусловната Божия любов. Тръгваме на поклонение с различни молитвени намерения, но нека ни озарява това най-дълбокото намрение, криещо в себе си тайната на светостта и щастието, съдържащо се в литургичната молитва на Църквата: „Ела, Свети Душе, напълни сърцата на своите верни и разпали в тях огъня на Твоята Любов“.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ЕЖЕДНЕВНА МОЛИТВА
НА ДУХОВНИТЕ ПОКЛОННИЦИ В КРАЯ НА ДЕНЯ

Акт на поверяване на Богородица Фатимска, извършен от Светия отец Франциск в деня на Мария в годината на вярата на площад „Св. Петър” в Рим, 13 октомври 2013 г.

Благословена Дево Марийо Фатимска, c нова благодарност за твоето майчинско присъствие присъединяваме нашия глас към гласовете на всички поколения, които те наричат «благословена». В тебе празнуваме великите дела на Бога, Който никога не престава да се обръща с милосърдие към човечеството, страдащо от злото и изранено от греха, за да го изцели и спаси. Приеми с майчинска привързаност акта на посвещение, който днес извършваме с упование пред твоя толкова скъп за нас образ.
Уверени сме, че всеки от нас е ценен в твоите очи и че не ти е чуждо нищо от онова, което живее в сърцата ни. Искаме да обърнеш към нас своя нежен поглед и да изпитаме успокоителната благост на твоята усмивка. Пази живота ни в твоите ръце, благослови и укрепи всеки стремеж към доброто; оживи и укрепи вярата; подкрепи и освети надеждата; вдъхнови и призови към действие милосърдната любов; води всички нас по пътя на светостта.
Научи ни на твоята любов и особено благоволение към малките и бедните, към отхвърлените и страдащите, към грешниците и заблудените сърца: събери всички под своя покров и всички предай на твоя възлюбен Син и наш Господ Исус. Амин.

Първи ден на поклонението
Сряда 02.08.2017

• маршрут: Катедрала – Кшижановице – Малин (света литургия) – Високи Кошчул – Тшебница
• възпоменание: Пресвета Дева Мария, Царица на Ангелите – индулгенция в Порцюнкула
• литургични четива: Йер 26, 11-16.24; Пс 69; Мт 14, 1-12
• намерения: за мир в света, и особено в Украйна и в Светата Земя

Тръгваме рано сутринта от Архикатедралата във Вроцлав, подкрепени от пастирското слово на нашия архиепископ Йозеф, на поклонението с надслов „Отворете вратите за Христос“. Тези, добре познати думи на Св. Йоан Павел II са от проповедта изнесена по време на Светата Литургия, с която започва понтификата си, на 22.10.1978г., на площад Св. Петър в Рим, Светият Отец каза тогава: „ Не се страхувайте, отворете широко вратите за Христос! Отворете границите на държавите, на икономическите и политическите системи, широките области на културата, цивилизацията и прогреса за Неговата спасителна власт! Не се страхувайте! Христос знае, какво носи в себе си човека. Единствен Той знае! Днес често човек не знае, какво се крие в него, в дълбините на сърцето и душата му. Толкова често не е сигурен в смисъла на живота си на тази земя, обладан е от съмнения, които преминават в отчаяние. Позволете, моля ви, умолявам ви със смирение и упование! Позволете Христос да говори на човека! Единствено Той има слово на живот, да, на вечен живот.“
За да живеем истински, за да стане животът ни безкрайно приключение, се нуждаем от светлината на Божието Слово. За да не отслабнем по пътя, трябва да се храним с Божието Слово. Добре е така да си планираме деня,че то да бъде първата храна за деня. Ставам рано и чета например литургичните четива за деня, а след това през целия ден се старая да се връщам към тях, може дори само към едно изречение или дума, което ме е докоснало и е останало в сърцето ми. По този начин ще изпитаме силата на твърдението на Исус: „Днес се изпълни това писание във вашите уши“ (Лк 4, 21).
Голяма помощ в четенето на Светото Писание могат да бъдат етапите на молитвеното четене, наречено „lectio divina”, toest: „lectio”, „meditatio”, „oratio”, „contemplatio”, „actio” i „collatio”. („`четене“, „медитация“, „действие“ и „молитва“, „съзерцание“ и „свидетелстване”) Преди да отворим Светото Писание, нека винаги молим Светия Дух да ни освети. Самият акт на отваряне на Книгата може да се превърне в жест изпълнен със смисъл: „Отварям се към Бога, но и самият Бог се отваря към мен“ (о. Марчин Громадецки OSB). „Lectio” се състои във внимателното прочитане, най-добре няколко пъти, на избран фрагмент. „Meditatio” е концентриране върху изречението или словото, което ме е развълнувало, изумило, а дори угорчило … Действията на Исус не са ли скандализирали фарисеите и учените, щом са го питали: „Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?” (Мт 9 , 11). Ние също не трябва да се страхуваме да задаваме въпроси на Исус! Следващият етап: „contemplatio” е приемане Словото със сърцето си, след като сме разсъждавали над него с ума си. Не е казано,че с пристъпването към молитвено четене на Светото Писание винаги ще минем през всичките му етапи. Съзерцанието е плод на дълъг път. Недостигнат образец за нас в него е Мария, която „спазваше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си.” (Лк 2, 19) . ). „Actio” е въвеждане на словата в действие, за да не бъдем само слушатели лъжещи самите себе си (вж Яков 1, 22). „Colatio” е споделяне с другите опита на живителната сила на Божието Слово в нашия живот, при различни обстоятелства. Важно е да не задържаме този живототворящ опит само за себе си. Нека помним, че за някои хора нашият живот ще бъде „единсвеното Евангелие, което още четат“ (Бенедикт XVI, проповед по време на Света Литургия 09.03.2011). Да говорим за Исус не само със слова, но преди всичко с примера на живота ни, за да могат тези, с които се срещаме, заинтригувани, сами да започнат да питат : „Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена“ (Мк 6, 2). Когато тези въпроси бъдат отправени към нас, тогава както казва о. Станислав Ожеховски, най-добре да отговаряме просто: „От Исус го имам!“.
По време на тазгодишното поклонение ме водеше Божието Слово. През първия ден, когато „бачках“ при багажите, получих предупреждението: „И не извърши там много чудеса поради неверието им.” (Мт 13, 58). Накрая на пътя, по време на Светата Броеница над Гурка Пшепрошна чух силното вдъхновение: „Идете, покажете се на свещениците“ (Лк 17, 14). Разговорът с духовния отец за моите съмнения много ме успокои. През целия път сякаш ме носеше историята на Авраам: „С вяра той се засели в обещаната земя (…) и живееше в шатри” (Евреи 11, 9).
Днес Църквата чества възпоменаие на Божията Майка на Ангелите. То е свързано със Св. Франциск от Асизи. Измолил е на този ден от Христос, привилегията за пълно опрощение на греховете на хората, посещаващи малкото параклисче, наречено Порцюнкула, което е люлката на францисканския орден. Това опрощение е наистина изключително, понеже е достатъчно да си духовен поклонник до Асизи, а и може да се получи, като се посети някоя енорийска църква. По особен начин идеята му кореспондира със същността на духовното поклонничество! Най-важното, оказва се, е това, къде пребивавам духом: „Защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Мт 6, 21). За да се получи това опрощение (индулгенция) трябва да се изпълнят определени условия. Преди всичко трябва да е налице състояние на благодат на душата (т.е. да сме се изповядали) и да се приеме Свето Причастие.
Добър Обичай е да се започне поклонничеството от тайнството Покаяние и Помирение. Стара поговорка казва, че „Само шведите са вървели към Ясна Гура без изповед“[Това е историческа препратка към шведското нашествие, наречено „шведски потоп” през 1655г.]. Поредното условие за получаване на индулгенция е липса на привързаност към какъвто и да било грях. На практика изпълнението на това условие носи доста трудности и е възможно повечето от нас да получат само частично опрощение, в зависимост от настоящето ни духовно предразположение. Трябва още да събудим молитвено намерение за получване на индулгенцията и да се помолим за Светия Отец. Полученото опрощение можем да отдадем на себе си или за някой покоен. Със сигурност душите от чистилището ни се отблагодаряват за отдадените за тях индулгенции, които им помагат възможно най-бързо да стигнат до небето.
В този ден от поклонението в Малин тазгодишните току-що ръкоположени свещеници от Вроцлавската архиепископия ще отслужат Първа Света Литургия.

Втори ден на поклонението
Четвъртък 03.08.2017

• маршрут: Тшебница (Света литургия) – Болешчин – Иенковице – Олешница
• 18 обикновена неделя
• литургични четива: Ис 55, 1-3а; Пс 145; Рим 35.37-39; Мт 14, 13-22
• намерение: за намеренията на Светия Отец

През втория ден от поклонението, минаваки пътя от Тшебница до Олешница, ние ще преживеем Божия ден: неделята. Ще започнем от Светата литургия, отслужена на олтара в базиликата „Св. Бартоломей и Ядвига от Шльонск“ в Тшебница.
Нима можем да си представим по-красиво начало на деня, не само празничен? Нима има по-важно от поканата Божия за всичко, което преживяваме? „Без мене нищо не можете да сторите“ (Й 14, 5) – казва Исус. Нищо!
Всеки ден можем да предадем жертва на Бог в зависимост от възможностите обстоятелствата в живота, по време на Евхаристията или в скритото „в скришната си стаичка“ (Мт 6, 6), а даже и навсякъде, където и да се намираме. Гледайки към кръста, казваме от сърце: „Това е за Тебе, Исусе! Всички мисли, думи и дела посвещавам за Твоя слава!“
Светият Отец папа Йоан XXIII, ни предоставя възможност за пълно опрощение, при спазване на обичайните условия, което верните могат да получат когато по какъвто и да било начин посвещават сутрин своята ежедневна физическа или интелектуална работа, като жертва за Бога и на частичното опрощение, което могат да получат вярващите , когато най-малкото със съкрушено сърце, с някакъв набожен призив предадат на Бога предприетата работа. („L’Osservatore Romano“, 273/1961). Завръщаме се многократно ден и нощ към т.нар. „стрелички” – актове на възхвала, поставящи ни в Божието присъствие.
Да прегърнем кръста – това е задача, която ежедневно се изправя пред нас за изпълнение. Нека започнем този ден от „излезте да Го посрещнете“ (Мт 25, 6) с молитвата: „Добре дошъл, Кръсте, единствена наша надежда!“ ( от часослов, химн на Вечернята от Страстната Седмица). Нека приемем кръста, особено по време на Евхаристиято, която е винаги възпоминание и повторно преосъществяване на страданията, смъртта и възкресението на Господ Исус Христос, както и повторното Му идване в хвала. Кръстът представлява центъра на Евхаристията. В последно време изгубихме, за съжаление, принадлежащата на църковна традиция от векове позиция на Изток, но има шанс поне по символичен начин да си я възвърнем. На тази тема пише кард. Йосиф Разингер – Бенедикт XVI в книгата си „Духът на литургията“. Книга, която би трябвало да се превърне в задължителна литература за всички свещеници: “ Източната посока е била свързана (…) със знака на Божия Син, с кръста, с Второто Пришествие на Христос.
Същия този Изток изначално е бил свързан със знака на кръста. Там където всеобщото обръщане на Изток е невъзможно, то на мястото на Изтока може да сложи кръста. Би трябвало той да бъде поставен посредата на олтара или да е точката, върху която се фокусира погледа на свещеника и погледите на молещото се мнозинство. По такъв начин постъпваме в съответствие с призива към молитва, намиращ се на прага на Евхаристията : „Conversi ad Dominum“ – Обърнете се към Бога“. Затова да гледаме заедно към Този, който ни представлява пред Отца и ни затваря в обятията си; към Този, който ни прави жива светиня. Към наистина абсурдните ситуации от последните десетилетия, причислявам факта,че кръста е поставен встрани, за да не скрива свещеника. Нима кръстът пречи на Евхаристията? Нима свещеникът е по-важен от Христа? Тази грешка трябва да се поправи възможно най-бързо. Това може да се направи и без задължителни реконструкции. Основен пункт е Господ. Той е Източното Слънце на историята. Следователно можем да изберем и приемем кръста представляващ Страданията Му, представящ Страдалеца, Който заради нас позволи да бъдат прободени ребрата Му, от която изтича Кръв и Вода – Евхаристия и Кръщение, както също кръста на Триумфиращия Христос, който изразява идеята за Второто Пришествие.
На поклонението с голо око може да се види, колко невероятно близо до хората е Бог. В този ред на мисли, миналата година ми се случи нещо невероятно по пътя, имах възможност да почиствам реликвите на кръста от Велики Петък от папа Йоан Павел II. Това се случи където къмпингувахме в Горна Вежбица. Изпълни се тогава, един мой копнеж: с позволението на отеца ръководител, копнеж да прегърна кръста по примера на Светия Отец. Няколко месеца по-късно, когато приключи шествието на кръста в епархията на Вроцлав, имах още един случай, да изпълня това, което желаех – да се сбогувам с Него, да Му благодаря, за сторените благодати и да отдам всички на Разпнатия. Чух тогава в душава си думите: „И кога Аз бъда издигнат от земята, всички ще привлека към Себе си“ (Й 12, 32)
Понеже днес специално се молим за всички, които по различни начини служат на поклонниците, важно припомняне: да не забравяме да изразяваме своята благодарност един към друг, и към онези, който ни приемат гостоприемно по пътя. Жителите на селищата през които минаваме, следвайки съветите на Св. Бенедикт, съдържащи се в неговото правило „Regule“ – „да показват нужното уважение към братята във вярата и към поклонниците“ (RB53, 2), ни приемат сякаш сме Христос.

Трети ден на поклонението
Петък 04.08.2017

• маршрут: Олешница – Смолна – Карвинец (Света литургия) – Дебник – Намислув
• възпоменание на Св. Йоан Мария Виане, свещеник
• литургични четива – Йер 28, 1-17; Пс 118; Мт 14, 22-36
• намерение : за свещенически, монашески и мисионерски звания.

Вървейки в поклонението, още от самото начало, коленичим всеки път щом минем покрай църква, където гори светият пламък пред Пресветото тайнство. „Поздравяваме отдалеч“ (срв. Евр 7,12) и продължаваме нататък.
Смятам,че макар и не буквално, но подобен обичай е подходящ да бъде въведен и в ежедневието ни. Дали забелязваме храмовете по пътя си към работа или училище, чувствайки „полюс на привличане“ (Йоан Павел II „Mane nobiscum Domine“ 18) ?Дали „поздравявам от далеч“ живеещия в църквата „Господ и Бог мой“ (И 20,28) ?Дали влизам в някой от тях за кратка среща или сърдечен разговор? Достатъчно смел ли съм, за да коленича на улицата пред носения към болните Господ Исус?
Днес по пътя от Олешница до Намислув Пресветото Причастие ще бъде носено от поклонниците. Това ще позволи на много хора да изпитат истината на Евангелието относно изцелението на жената, страдаща от кръвотечение. (срв. Мк 5,25-34): „Като чу за Исуса, приближи се изотзад между народа, и се допря до дрехата Му. Защото думаше си: „Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея“. И тоз час пресекна кръвотечението и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.“
Радостта от тайнственото присъствие на Бога сред людете припомня и за друга истина, изразена от споменатия днес в литургията Св. Йоан Мария Виане : „Ако нямахме тайнството Свещенство, нямаше да имаме и Господа. Кой Го постави в Дарохранителницата? – Свещеникът. Кой приветства душата ни в началото на живота й? – Свещеникът. Кой я храни за да й даде оживяваща сила в земното старнстване? – Свещеникът. Кой я подготвя за срещата с Бога, умивайки я за последен път с Кръвта Христова? Свещеникът, винаги свещеникът. (…) Не мога да си спомня нито едно добро деяние на Бога без наоколо да срещна образа на свещеника. (…) “
Ако разберем добре ролята на свещеника на земята, то, умирайки, ще изпитваме любов, а не страх. (Вж. A. Monnin “Записки от Арс. Бележки по разкази на очевидци за проповедите и беседите на Св. Йоан Мария Виане”). Свещениците са драгоценни, незаменими, живи камъни в сградата на Църквата. Ролята им обаче узрява още в семействата им: свещениците са взети от людете и за людете са предназназначени (Евреи 5,1) Така че ние им дължим нашите молитви, уважение и доброта.

Четвърти ден на поклонението
Събота 05.08.2017

• маршрут: Намислув – Семислув (Света литургия) – Велолека – Вежбица Гурна
• годишнина от освещаването на базиликата на Дева Мария
• литургични четива – Йер 30, 1-2, 12-15, 18-22; Пс 102; Мт 14, 22-36
• намерение: за трезвеност на народа ни

Сред ежедневните задължения сме поканени да размишляваме. Заслужава си да започнем от задаването на въпрос към себе си дали съм вече по пътя на духовна молитва и ако да, то дали съм й верен? Света Тереза съветва при никакви обстоятелства да не се отказваме от такава молитва, дори при лошо разбрано и фалшиво смирение или чувство за малоценност. Преди всичко – доверие в добротата на Бога. Да се съсредоточим над Него, а не над себе си.
Урок на тази тема можем да получим от най-добрата учителка: Света Фаустина Ковалска. Четенето на нейния „Дневник“ може да бъде за нас истинско духовно четиво.
Лично мен ме мобилизира за „втория подход“ към „Дневничето“ на миналогодишното поклоничество самият Ожех (о. Ожеховски), който постави прочитането на тази книга като въпрос на чест. Мислех си ,че като теолог в голяма степен трябва да се чувствам задължен да я изучавам. Отначало четох по 2 страници на ден, по-късно по няколко, до момента, в който дори чувствах,че самата Фаустина ми казва : „достатъчно“. „Разговаряхме“ доста конкретно, например, когато настъпвиха трудности в работата в училище – замислих се, на какво местоо сред учениците и техните родители, се нарежда авторитетът на учителя, възпитателя – какъвто съм аз. И пред очите ми изникна изтривалка за обувки. Същия ден вечерта прочетох, че Света Фаустина искала да е като килимче под нозете на сестрите! (Дн. 243) Тайната на общението на светците, за което дадох пример по-горе, изпитваме всеки път по несравним ачин по време на всяка Евхаристия, която е като вечността във времето. Тогава странстващата Църква се обединява с жителите на горния Ерусалим, както и с пречистващата се Църква от чистилището и на земята (т.е. също и на поклоничеството – най-вече с духовните поклонници), възпоменавайки ангелите, светците и ходатайствайки за мъртвите, също и за нашите близки, „които преди нас са си отишли със знака на вярата“ (Римски канон)

Пети ден на поклонениетo
Неделя 06.08.2017

• маршрут: Вежбица Гурна – Волчин – Смарди Гурне – Ключборк (Света литургия)
• Преображение Господне
• литургични четива: Дн 7, 9-10. 13-14 (2 П 1, 16-19); Пс 97; Мт 17, 1-9
• намерение: за душите страдащи в Чистилището

Чествайки празника Прображение Господне, извървяваме пътя от Вежбица до Ключборк, преминавайки през територия принадлежаща на три епархии: Вроцлавска, Калиска и Ополска. Съзнанието за този факт, ще ни позволи да изпитаме Църковната истина, която е „една, свята, вселенска и апостолска“.
Вървейки, не можем да не забелязваме красотата на заобикалящия ни свят. Преминавайки градове и селца, полета и дъхащи на боров клей горички, често пъти изморени, не ни се иска да – както ни предупреждава Ожех – забием поглед в „дяволския асфалтен цвят“ на пътя, а желаем да изразим благодарност към Твореца. На поклонението човек осъзнава, колко малко му е нужно за да е щастлив. Това е прекрасна възможност да се събудим у себе си и в другите чувството за красота.
Пишейки по тази тема, бих искал да споделя нещо от личния си опит. Може би преди 2 години, през есента, когато на 08.11 по случай възпоменанието на бл.Елисавета от Пресветата Троица, прочетох за нейното друго и монашеско име: „Lauden Gloriae“, което означава: „Славете Славата„. Спонтанно помислих : „Що за странно име?“ Не след дълго обаче разбрах дълбочината и точността на интуицията на бл.Елисавета. Убеден съм също, че именно на тази светица на Кармил, дължа благодатта да открия благодарствената деветница [кратка молитва, която се моли в продължение на 9 дни]. Няколко дни по-късно четейки в списание „Неделен Гост“ (45/2012) статията на Марчин Якимович за деветниците, се запитах: „каква деветница мога да предприема?“ Вдъхновението дойде почти веднага: „измоли благодарствена деветница“. Девет дни само благодарих, благославях,възхвалявах,обожавах и възвеличавах Бога, за всичко, което ми се е случило, за всяка мисъл, която ме е осенила и всичко, което съм почувствал през тези девет дни, за това че въпреки реалното преживяване на ежедневния кръст, съм най-щастливия човек на света! В последния ден от деветницата се появи почти веднага и плода от нея, под формата на просветление чрез Божието Слово, за начина да се разреши конкретен проблем. Да, точно благодарение на преживяната в душата благодарност можем да изпитаме преображение, да видим чудеса, случващи се в нас и около нас, както единия от десетимата, очистени през Христа, прокажени: „А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас“ (Лк 17, 15).
По време на вечерната Света литургия с тайнството Венчавка ще бъдат дарени двама поклонници: Дорота и Гжегож. Евхаристията ще се служи в църквата „Пресвето Сърце Исусово“ в Ключборк.
Евхаристията е влизане на дълбоко в Сърцето на Исус. Не е ли така и в действителност, че участвайки в Евхаристията можем да „турим ръката си в ребрата на Христос“ (срв. Й 20, 27б), да се умием „кръвта и водата, изтичаща непрестанно от Неговите ребра“ (срв. Й 19, 34) ? Чувайки думите от момента на Богоявление : “ ето Агнецът Божии, Който взима върху Си греха на света.“ (Й 1, 29) нека размислим и върху това, че от устата на изричащия тия думи Свети Йоан Кръстител е излязло още едно определение за Христос: Младоженец. „Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят…“ (Мт 11, 15), което Свети Йоан пояснява: „Който има невеста, младоженец е; а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, радва се твърде много на гласа на младоженеца.“ (Й 3, 29). От лична скромност ли са думите на стотника и признанието му: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми; но кажи само дума и слугата ми ще оздравее;“ (Мт осма глава, стих осем) удряйки се в гърдите „ще позная най-силна радост“, слушайки: „блажени са поканените на сватбената вечеря на Агнеца “ (Откр 19, 9). Ще можем и също така да пеем с бедните си сърца благодарствена песен: „ТУК СЪМ ДА ТЕ ХВАЛЯ И ДА СЕ ПОКЛАНЯМ , ТУК СЪМ ДА ТИ КАЖА, ГОСПОДИ, …” Да помолим Дева Мария, за благодатта да можем да пристъпваме към Господнята Трапеза с същите чувства, каквито изпълват Нейното Непорочно Сърце.
Линк към песента на български:

https://www.youtube.com/watch?v=47vZmQ7QaH8

Шести ден на поклонението
Понеделник 7 август 2017

• маршрут: Клучборк – Хочяновице – Старе Олешно – Олешно – св. Анна (Св. литургия) – Борки Мале – Борки Виелкие
• възпоменание: бл. Едмунд Бояновски
• литург. четения: Ер. 31, 31-34; Пс. 51; Мт 16, 13-23
• намерение: за съпрузите и семействата, за децата и младежите

Още преди очите ни да зърнат кулата на Ясногурския манастир, добре е да си спомним – като поклонникът от едноименното стихотворение на Киприан Камил Норвид, „накъде сме се запътили”. Целта, към която сме се отправили, ни припомнят старите икони на Света Богородица от Ясна Гура в дървените църквички, край които преминахме по пътя от Клучборк до Борки Виелкие.
На 13 октомври миналата година преживяхме изключителен ден – посвещаването на света на Непорочното Сърце на Мария от папа Франциск. Прекрасното слънце, което осветяваше фигурата на Света Богородица от Фатима по време на процесията в родната ми енория, напомняше за чудото на слънцето преди деветдесет и шест години.
През онзи Мариин ден в Годината на вярата папа Франциск изрече думи, които ме развълнуваха: нарече Мария „едно от чудесата на Господ”. Тази година, размишлявайки по пътя към Ясна Гура върху възванието на св. Йоан Павел II „Отворете вратите за Христос!”, си струва да обърнем внимание на мисълта на Светия отец Франциск за Божията Майка „Мария (…) със своето „да” отваря вратата на Бог (…). Съборът твърди, че „Мария напредвала в поклонничеството на вярата”. Затова, Тя ни изпреварва в това поклонничество, придружава ни и ни подкрепя. В какъв смисъл вярата на Мария била поклонничество? В смисъл, че целият Й живот бил подражание на живота на Нейния Син. Той – Исус, е пътят, по който да вървим! Напредването във вярата, да Го следваме в духовното поклонничество, каквото е вярата, не е нищо друго освен вървене след Исус – да Го слушаме, да се ръководим от думите Му; да наблюдаваме как Той се държи и да постъпваме като Него; да храним същите чувства и да приемаме същото поведение” (Катехеза на папа Франциск по време на молитвената среща на Площад „Св. Петър”, 12 октомври 2013 г., „L’Osservatore Romano” 12/2013).
Практичен и дори незаменим начин за вървене по пътя на Мария в личния живот и в живота на народа е моленето на Броеницата. За тази молитва, ососбено с намерение за мир в света, е молела Света Богородица по време на явяванията си във Фатима. „Чувайки за войни и преврати” (срв. Мт 24,6), както например в Украйна и в Светата земя, забелязваме, че този призив в днешното неспокойно време става все по-настойчив. Така че да не изпускаме броеницата от ръце, размишлявайки по време на различните си занимания нейните радостни тайни, тайните на светлината, скръбните и славни тайни, напр. на път за работа, училище, за вкъщи, както и когато сме болни на легло… Този, който моли много броеницата има време за всичко! В отдаването ни на Мария може да помогне приеманнето на „кармелитския нарамник” (скапулар) с вяра: „Скапулара носи и Броеницата моли!”.
Бартоло Лонго като младеж се отдалечил от вярата и станал свещеник на дявола. След време, като преживял обръщане, отчаян от миналото си, искал да се самоубие. Спасили го думите на Мария, които чул в сърцето си, че „който разпространява Броеницата, ще бъде спасен”. Захванал се за това дело с апостолски плам. На него дължим възникването на светилището в Нови Помпеи, популяризирането на помпейската деветница, а също и обявяването на месец октомври от Апостолската столица за месец на Броеницата. Още приживе, като доминикански терциар, бил наречен „братът Броеница”, а днес го честваме като блажен: значи наистина е спасен! Лично на мен ми се струва, макар че не знам точно колко пъти, че молитвата на Броеницата ми е спасявала неведнъж живота.

Седми ден на поклонението
Вторник 08.08.2017

• Маршрут: Борки Виелке – Стани / Гурки- гората в Домброва (света литургия) – Бор Запилски – Чарна Виеш
• Възпоменание: св. Доминик, свещеник
• Литургични четива: На 2,1.3;3,1-3.6-7; Пвт 32; Мт 16,24-28
• Намерение: за нашето Отечество

Страдащите с душа и тяло са като невидими перли на църквата. Исус казва на всеки от нас: „Бях болен, а вие Ме споходихте“ (Мт 25,36)
Опитваме ли се да Го забелязваме в ближните, които по един или друг начин са докоснати от изпитания и които Самия Той поставя на пътя ни? На поклонението се обръщаме един към друг с „Брате“ и „Сестро“. Този, изразяващ уважение обичай, би трябвало да формира в нас „въображение на милосърдие“ (Йоан Павел II “Novo millenio ineunte”, 50) . Когато гледам някого, който по-силно от мен е засегнат от страданието, у мен се поражда смирение и спонтанно чувство на уважение към този човек „смятам го за по-вишестоящ от мен“ (вж. Фил 2:5). Понеже в такъв момент мисля, че не бих могъл да понеса тежестта на неговия кръст. Как бих могъл тогава да бъда над него?
Със сигурност всеки от нас е тръгнал по поклонническата пътека, носейки със себе си бреме, своето и чуждото. Много от нас очакват изцеление и то вече се извършва, макар и понякога оздравяването да се отнася за душата ни и да не е веднага видимо за очите ни. Днес по време на светата литургия в гората на Домброва ще имаме възможност да приемем тайнството Помазване на болните. Катехизисът на Католическата Църква пояснява, какви са резултатите от това тайнство и кой може да го приеме: „Тайнството Помазване на болните е ключът към специална благодат към християнина, който преживява трудности свързани със състояние на тежка болест или старост. Подходящото време за получаване на помазване е когато вярващият е изправен пред лицето на смъртта въз основа на тежко боледуване или старост. Но всеки път, когато християнинът е докоснат от тежка болест, може да получи свето помазване; както и тогава, когато вече е бил помазан и след това болестта се е засилила“ (ККК 1527-1529). Също и тайнствата Помирение и Покаяние са тайнства за получаване на изцеление, както и това на Света Евхаристия. За техното благоприятно въздействие, от голямо значение е с какво разположение на духа ги приемаме. Приближавайки се до олтара, нека се потопим в тиха молитва заедно с целуващия го свещеник, припомняйки си старозаветните молитви на тримата младенци в огнения пещ : (вж Дн 3, 39-40) „Но със съкрушено сърце и със смирен дух нека бъдем приети; Нека нашата жертва днес, бъде благоугодна пред Тебе, Боже Господи.“ и умоляваме като цар Давид: „Умий ме, Боже, от моята вина и очисти ме от моя грях!“ (Пс 51,4)
Всеки ден имаме възможността за „потушаване на огъня в сърцето“ (вж. набожността „Горестни жалби“ 15,00) в Часа на Божието Милосърдие. Нека се спрем за миг в съзерцание под кръста, оставайки на мястото където се намираме в момента, когато часовника бие петнайсет часа, всред различните задължения и отговорности, за да влезем в „бездната на Христовите страдания”, понеже „…чрез Неговите рани ние се изцелихме.“ (Ис 53:5)
„Един час размишления върху Моите страдания имат по-голяма заслуга, отколкото година бичуване до кръв . Размишлението върху Моите болезнени рани е от голяма полза за теб и ме кара да се радвам много.“ – казал Господ Исус на Св. Фаустина (Дн. 369)

Осми ден на поклонението
Сряда 09.08.2017

• маршрут: Бор Запилски / Чарна Виеш – Чише – Блаховния (света литургия. „Гурка преблагателна) – Ченстохова-Гнашин –Честохова-Зачише
• празник на св. Тереза Бенедикта от Кръста (Едит Щайн) девица и мъченица, патронка на Европа
• литургични четива: Ос. 2:16б, 17б, 21-22; Пс. 44; Мат. 25:1-13 (Мат. 16:24-27)
• намерение: за о. Станислав Ожеховски

Днес, на празника на св. Тереза Бенедикта от Кръста – Едит Щайн, патронка на Европа, родена във Вроцлав, пред очите ни за пръв път ще се появи кулата на ясногурския манастир. По стар обичай тогава ще коленичим с голямо вълнение. Ще можем духом да открием значимостта на Христовото завещание от кръста, отправено към „ученика, когото обичаше” (Иоан 19:26), а всеки от нас може да се почувства такъв: „Ето майка ти” (Иоан 19:27). Мария, както добре знаем от опит, макар и по по-особен начин да благоволи към Ясна гура и толково други светилища по света, иска да присъства в нашето ежедневие както на сватбата в Кана Галилейска. Ние също като нейни деца се опитваме да отвърнем на тази любов. Искаме да й благодарим като народ, отдаден на Царицата на Полша в „майчино робство на любовта”. Изключително образно и убедително разказва за това филмът „Тайна на тайните. Истинската история на спасението на Полша и света”, чиито режисьор Павел Собчик споделя: „Това е отговор на въпроса какво правиш сега. Ще си позволя да ви посъветвам: посвещавайте на Мария вашите деца и внуци. Тогава тя може да действа” („Niedziela”, 7/2014).
Връщайки се в родния дом от ваканционно гостуване при приятели от Гурни Шльонск, минавах през Мохув близо до Глогувек на Ополски Шльонск. Именно там, в селцето Паулини, във втория по възраст на полските земи паулински манастир, основан от пястовския княз Владислав Ополчик, по време на шведското нашествие е била укривана Чудотворната икона. (В романа „Потоп” Хенрик Сенкевич показва лежащия ничком на пода на енорийската църква в Глогувек крал Ян Кажимеж). Погледнах си часовника, беше девет без нещо вечерта. Спрях пред манастирската църква, за да мога в часа на Ясногурския апел по стар поклоннически обичай да коленича под звуците на камбанения звън пред затворените врати и да приютя под Богородичния покров всички, които нося в сърцето си. Тогава си помислих, че това място се превръща за мен в символ на едно дълбоко приютяване в сърцето на Непорочната, от каквото твърде много се нуждаем в днешния свят.
След един месец в църквата „Св. Антони Падуански” във Вроцлав, при паулините, се състоя тържествено установяване на светилището на Ясногурската майка на Църквата. Оттогава в столицата на Долни Шльонск имаме официално една „малка Ясна гура”. Трябва да призная, че от този ден се усеща изключителният „печат” на Църквата на това място, сякаш „бурните води” на благодатта (срв. Пс. 123:5). „Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния” (Пс. 45:5). Архиепископът имаше проповед, която скланяше към размисъл за дома, за това да отворим вратите пред Бога в ежедневието. Той каза: „Неслучайно светилището се открива днсес, да кажем направо, в самото сърце на града. Тук, където се пресичат пътищата на онези, които отиват на кино, на работа, на молитва, на кафене, на Пазарния площад, на Доминиканския площад. Близо до толкова оживени улици. Това не е случайност. Нека този храм, това светилище от днес да бъде знак, че Бог има достъп до този свят, че не е затворен, че не е зад вратите на църквата. Искам да ви помоля, когато идвате тук и се молите, да вземате и Господ Бог, и Неговата майка в своето ежедневие, в своя всекидневен живот.”
Светата литургия, отслужена на Гурка Пшепрошна е изключително подходящ случай да се помирим с братята и сестрите не само от поклонничеството, но и с онези, спрямо които носим обида в сърцето години наред. Към това ни подтикват думите на Исус, които без съмнение се отнасят за отслужването на Евхаристията: „И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си” (Мат. 5:23-24).
По време на тази Евхаристия ще празнуваме златния юбилей на свещенското ръкоположение на о. Станислав Ожеховски. Повечето от поклонниците имат лични поводи да благодарят на Бога за харизматичното свещенство на о. Станислав. Мене особено ме вълнува у този свещеник неговата простота и евангелска чувствителност към красотата на творението, свързана с усетливост за човешката нищета, която се изразява в думи като тези: „Започват да казват вече трета Броеница, а няма да се сетят да занесат супа на немощната си съседка”. Христос, на Когото се учим да подражаваме на поклонничеството, ни насърчава: „Погледнете птиците небесни (…) Взрете се в полските кринове” (Мат. 6:26-28), но в същото време ни казва: „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” (Мат. 25:40).
Мисля, че без преувеличение можем да наричаме о. Станислав с почетната титла „Отец на Вроцлавското поклонничество на Ясна Гура”. Годините минават, а ние дори не можем да си представим поклонничеството без него. Самият той в гранични ситуации проявява изострен апетит за живот, както на операционната маса, където започва да се моли: „Господи Исусе, ще има ли в небето дъбове?”
Подготвяйки се от доста време за Великия преход, за който говори, както за ред други неща, „без замъгляване на истината”, о. Станислав се замисля: „Може би това отвъд ще бъде продължението? Започвам да галя книгите. Радвам се как расте мушкатото”. Затова напролет ни подканя: „Дано да ни се иска да измъкнем сандъчетата за цветя, да посадим мушката, та домовете ни да бъдат красиви. Господ държи на това!”
И накрая един образ, според моето усещане – необикновено вълнуващ: Когато разказва за това как прибира сеното с шапката на майка си, о. Станислав признава, че усеща нейната сянка върху си. Имаме ли в себе си поне частица такава чувствителност?
И така, на днешния ден поклонниците ще връщат своя дълг на благодарност към о. Станислав Ожеховски, като се молят за него и пожелават на достойния юбиляр „Многая лета!”

Девети ден на поклонението
Четвъртък 10.08.2017

Ден IX, 10 август 2017 край на поклонничеството
• маршрут: Ченстохова-Зачише – Ясна Гура
• празник на св. Лаврентий, дякон и мъченик
• литургични четивао: 3 Царства 19:9a. 11-13; Пс. 84; Рим. 9:1-5; Мат. 14:22-23
• намерение: за вроцлавския архидиоцез

Дали наистина можем да говорим за край на поклонничеството? Ясна гура е завоювана, но пред нас все по-ясно се очертава силуетът на „горния Иерусалим” (Гал. 4:26)! Защото на тази земя нямаме постоянно място, но ни очаква „дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно” (срв. 2 Кор. 5:1). Нещо повече, по витите пътеки на човешкия живот често се губим и затова имаме нужда да намираме пътя на вярата, надеждата и любовта.
Сбогувайки се с Апостолите по време на Тайната вечеря, Исус им оставя своя завет. Не само превръща хляба и виното в истински Свои Тяло и Кръв, като добавя: „Това правете за Мой спомен” (Лук. 22:19) и по този начин установява тайнствата Евхаристия и свещенство, но също така казва: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих.” (Иоан 15:12). Дали твърде често не забравяме за това, като живеем с индивидуалистична духовност вместо с „духовността на общението”, към което Иоан Павел ІІ ни призова на прага на третото хилядолетие на християнството в пророческото апостолическо писмо Novo millennio ineunte (43-45)? Ако искаме да бъдем достоверни ученици на Исус, трябва да се погрижим преди всичко да осъществяваме „Господня заповед”. (О. Людвик Мичелски, кармилитатнин, обяснява, че в първите векове след Христа дори катехумените са знаели, че нечленуваният израз „Господня заповед” означава само едно – заповедта за взаимна любов, която ни е оставил Исус. За съжаление, с течение на вековете християните изгубват това съзнание.) „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.” (Иоан 13:35).
Исус ни дава непостижим пример за взаимна любов, като полага душата си за своите приятели (срв. Иоан 15:13), а преди това умива краката на учениците. Признавам, че когато участвам в Светата литургия, се връщам към тази пълна с драматизъм сцена: „после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан. Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете? Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш. Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.” (Иоан 13:5-11). Да, тук на земята не преставаме да бъдем пилигрими, които търсят отечество (срв. Евр. 11:14) и вървят към него по пътя на очистването, просветлението и освещаването. „Да бързаме и само онова да вършим, което ни носи полза за вечността” – подсказва св. Бенедикт (RB, Пролог 44).
Най-важният изпит, който ни предстои на частния, а впоследствие и на всеобщия Божи съд, ще бъде практически, а не теоретичен. Взаимната любов между Исусовите ученици, между приятелите, дава сили да осъществяваме любовта към ближния спрямо всеки човек, когото срещаме по своя път. И понеже „сред нещата от този свят ще останат две само / само две: поезия и доброта … и нищо повече” (Циприян Камил Норвид, „На Бронислав З.”), накрая искам да поканя духовните поклонници да размислят върху две стихотворения. Едното е дело на известната варшавска поетеса Анна Каминска, починала през 1986 г. То е озаглавено „Така когато сред тълпата”:

Така когато сред тълпата изведнъж съзреш някого
на ъгъла на Швентокшиска да чака зелена светлина
целият бляскав и лъчезарен
с венец от непозната светлина
ще закопнееш да изтичаш към всичко онова което е било

Така ще срещнеш оня Който е Господ
смесен с тълпата ще ти даде да Го познаеш
по светлината с която ще го обгърне
дълго чакалата
твоя собствена любов

Второто стихотворение е написано от младия вроцлавски поет Марчин Региналд Листван:

СРЕЩА с Него в шест
тясна пътека постлана с тръни
тичаха заедно
успяха за части от секундата
миг след дълбоко вдишване няколко думи
и този легнал на пейката човек
видя Го
това беше Той затова ти слезе
да се погрижиш за Него

О драгоценен урок по любов и смирение
в нас още толкова комфорт
и нужда да отхвърлим седлото на удобството
благодаря че те има

(9 юни 2014 г.)
Любовта е ключът, който отваря вратите на нашето сърце за Христос!

КРАЙ НА ПОКЛОННИЧЕСТВОТО

Обработка: Бартош Кочуба

ИЗ ПИСМОТО ДО ПОКЛОННИЦИТЕ
НА XVI ГРУПА НА ДУХОВНИТЕ УЧАСТНИЦИ

Още от първите години Вроцлавското, Походно Поклонничество разширява своите редици в духовно измерение, привличайки хора, които заради напредналата възраст, болест или увреждане не могат да напуснат своя дом или здравното заведение за да тръгнат на път за Ясна Гура.
Групата на болните възникна официално в 1988 година по време на VI Походно Вроцлавско Поклонничество в енорията Св. Семейство, където се учредява общност от болни братя и сестри. Тяхна аниматорка е г-жа Бронислава Хофманова (+ 1993). Имайки от по-рано контакти с болните в своята енория чрез писма, които саморъчно писала и изпращала, стараела се да им представи програма на духовни упражнения по домовете на базата на официалните теми и размишления на даденото Поклонение.
След няколко години Групата на болните прераства вече в Група на духовни участници в поклонението, понеже се оказва, че много от верните, макар и здрави, не могат лично да реализират физически поклонничеството заради служебни задължения или пък в името на любовтта към ближния, на когото трябва да осигурят грижи и присъствие.

Поканата за духовно поклонение е придружена от следните задания:

• Свързване на всекидневния кръст (страдание, болест, самотност, увреждания и всвякакви трудности) с кръста на хората вървящи пеша от Вроцлав до Ясна Гура.
• Преживяване на лични духовни упражнения – също “по пътя”, въпреки, че са реализирани в своя дом, а може би ограничени от размерите на леглото, но също (а може би даже повече) ценни, плодотворни и измолващи дъжд от благодати за себе си и за другите.
• Добре обмислени благодарствени и молителни намерения, които да можем да представим пред Богородица.

Въпреки, че участниците по духовен начин в поклонението от 1993г. насам разполагат с определени предложения за начина на преживяване на всеки от осемте дни на поклонението, то все пак те самите би трябвало да ги съгласуват със своите реални възможности, взимайки под внимание здравословното си състояние, физическите сили, мястото и времето с които разполагат. Общите рамки на деня на поклонника могат да изглеждат така:

• Утринни молитви – например от бревиара или една част от Акатист
• Броеница и реално участие в Св. Литургия, а при невъзможност духовно присъединяване
• Размишление върху библейските текстове за деня или друга духовна литература
• В 12 часа – молитвата Ангел Господен
• В 15 часа – Кръстен Път и/или Броеница на Божието Милосърдие
• В 21 часа „Апел Ясногурски” – три пъти „Марийо Царице Наша”, една десетица от Броеницата и „Под Твоето покровителство”
• В петъците : практики за покаяние и пост (според здравословните възможности), моменти на мълчание, дела на милосърдие

На добър (духовен) път !

Българската група поклонници ще се присъедини към I покаятелна и XII академическа група на поклонението, а духовните участници се присъединяват към Вроцлавската XVI Група.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар