Камбаните и камбаненият звън в живота на Църквата

Камбаните се появили най-напред в Китай. С тях звънели, за да събират хората, както и за да бъдат давани различни знаци с тях. През ІХ век ирландските монаси започнали да използват камбани в своите храмове. Те били и първите в историята, които отлели голяма камбана.
Камбаните имат връзка с живота на човека. Те известявали на хората за радости или нещастия, за начало на войни или сключване на мир, за победи или поражения. В миналото с камбанен звън било обявявано раждането или смъртта на кралете и императорите.
В живота на Църквата камбаните имат специално значение. С тяхна помощ се отмерва времето за молитва, верните биват призовавани за участие в Литургията. Не е трудно да се забележи, че в различни случаи камбаните звучат различно. Това е интересно, защото за разлика от други музикални инструменти камбаната е просто устроена. Най-важните елементи на камбаната са корпусът, който по правило е отлят от бронз, и езикът, с помощта на който се получава звука. От силата на движението на езика зависи силата на звука на камбаната.
В Средновековието камбаните много бързо заменили традиционните клепала и кречетала, макар че не ги „надживели” окончателно. Камбаненият звън помагал по-добре да се разбира какво става по време на Литургията, както и да бъде привлечено вниманието върху най-важните моменти в Литургията. По-рано, до ІІ Ватикански събор, камбаните и звънчетата в Католическата Църква се използвали твърде често. Това било свързано с факта, че свещеникът бил с гръб към верните и достатъчно тихо произнасял молитвите на латински. Сега звънчетата се използват само в началото на Евхаристичната молитва, по време на преосъществяването – когато свещеникът издига на олтара Тялото и Кръвта Христови, и преди причастяване. Много богослови смятат, че употребата на звънчета или кречетало има смисъл при голямо стичане на хора на Литургията, поради което мнозина не могат да виждат олтара или свещеника. Камбаненият звън също тага помага верните да бъдат призовавани към тишина и ред. В тази връзка – на Литургиите в малки параклиси звъненето по-скоро може да попречи.
Досега е останал обичая да се използва клепало или кречетало по време на Пасхалното Тридневие – от Велики Четвъртък (след химна „Слава във висините Богу”) до навечерието на Великден (по време на химна „Слава във висините Богу” в храма звучат всички възможни камбани и звънчета). Това ни помага по-добре да преживеем Страданията Христови, Неговата смърт и погребение. Т.е. това служи за символ за времето без Бог. Целият свят е замрял. Но колко радостно е благовестването на камбаните по време на пасхалното навечерие, които възвестяват Възкресението на Исус Христос и възраждането на цялото творение за нов живот в Христос.
В заключение нека припомним един забележителен цитат, отлят на едни прочути църковни камбани: Plebem voco, festa decoro, fulgura frango, mortuos plango (Призовавам народа, крася празника, отразявам мълнията, оплаквам починалите); Laudo Deum verum, plebem voco, congrego clerum, defunctos ploro, pestem fugo, festa decoro (Прославям истинския Бог, призовавам хората, събирам духовенството, оплаквам починалите, прогонвам чумата и крася тържествата).
Освен това съществува обичай камбаните да получават свои имена. Тази традиция въвел Папа Йоан ХІІІ, който през 968 г. в Латеранската базилика освещава камбаната, която нарекъл „Йоан”.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар