Историята на Чудотворния Медальон

„Когато влизам в параклиса, коленича пред добрия Бог и Му казвам: „Дай ми каквото пожелаеш!” Тогава, ако ми даде нещо, съм доволна и Му благодаря. Ако ме остави да си тръгна с празни ръце, пак Му благодаря, защото повече и не заслужавам. После Му казвам всичко, което ми дойде на ума. Разказвам Му за радостите и скърбите си и Го слушам. Слушай Го и ти, тогава Той ще почне да говори и на теб.”
Света Катерина Лабуре

Катерина Лабуре е родена на 2 май 1806 година в едно село в Бургундия, на 60 км от Дижон. Била осмото дете в семейство с общо десет деца. На 12 години вече била без майка и поела грижите по чифлика. Постепенно тя разпознала Божия зов и през 1830 г. постъпила в семинара на винкентинките, който се намирал в Париж на улица Рю дьо Бак 140.
Тук и се явява Божията Майка, към която Катерина се отнася с любов още от ранното си детство.

Първото явление:
В нощта на 19 юни, празника на Св. Винкенти, около полунощ, сестра Катерина се събудила, чула глас да вика името и три пъти и видяла леглото си, осветено цялото от лъчи. Когато повдигнала завеските, тя видяла едно чудно красиво дете, което я приканило да отиде в параклиса, като и казало: „Божията Майка те очаква.” Катерина се уплашила, че могат да забележат непослушанието и, но детето, в което тя разпознала своя Ангел-Пазител и казало да не се тревожи. Облякла се набързо и го последвала по коридорите и стълбите, които също били залети от светлина, към параклиса. А вратите сами се отваряли пред тях. И в параклиса греела ярка светлина. Сестра Катерина коленичила на банката за причастие и зачакала търпеливо, без да пита повече нищо. Дочула шумолене на коприна и гласа на Ангела: „Светата Дева е тук!”. Мария седнала на стола, на който обикновено сядал духовният ръководител по време на конференции със сестрите. Катерина коленичила и поставила ръцете си на коленете и. От поверителния разговор между майката и детето не ни е оставено нищо. Говорели си за неща, отнасящи се лично до светицата (тогава още в новициат) духовни наставления и утешения за общуването и със Спасителя. В този разговор Мария и съобщила, че ще и възложи задача. Светицата не могла да определи колко дълго е останала при Майката Божия. Тя преживяла неописуема радост, която не можела да сравни нито с по-ранните, нито с по-късните радостни моменти в живота си. Когато Ангелът я придружавал обратно до килията и, тя дочула часовника да удря втория час на новия ден.

Второто явление:
Четири месеца по-късно, на 27 ноември 1830 г., малко след вечерното съзерцание, Катерина Лабуре доловила същото познато шумолене на копринената дреха на Богородица. Там където било изображението на олтара, тя видяла Небесната Царица. Описала я по следния начин на своя изповедник, мисионера Аладел: Мария стояла изправена, роклята и била в цвета на зората – розово-бяла, с дълги ръкави, бял воал покривал главата и , и стигал чак до краката, които били стъпили на бяло полукълбо, а около него била увита зеленикаво-бяла змия. В ръцете си Мария държала златно кълбо, което символизирало света. Непрекъснато поглеждала към земното кълбо, после повдигнала очите си към небето и отпуснала ръце, а от скъпоценните камъни, с които те били покрити, започнали да излизат лъчи. „Тези лъчи са символ на милостта, която ще окажа на всички, които ме помолят за това”, казала Мария. След това около Божията Майка се образувала овална рамка с надписа: „О, Мария, без грях зачената, моли се за нас, които намираме в теб нашето прибежище.”
Същевременно Катерина чула глас: „Направи така, че по този образ да се направи медальон. Големи благодати ще получат тези, които го носят. Изобилни ще бъдат благодатите за онези, които го носят с вяра.” И сега образът се завъртял и така сестра Катерина видяла изображението на обратната страна на медальона: Едно „М”, над което се издигал кръст, лежащо на напречна греда. Под него Сърце Исусово, обвито с венец от тръни и Сърце Мариино, прободено с меч. Венец от дванадесет звезди окръжавал цялото изображение. Сестра Катерина съобщила това на изповедника си и на главната сестра. В началото те не и повярвали. Но тя не отстъпила от обещанието си. На Рождество Света Богородица и се явила за трети и последен път и повторила отново молбата си да бъде направен медальона.
През следващата година имало още пет явления отново със същите напътствия: „Ако имате медальон по този образ, то всички онези, които го носят, ще получат големи благодати, особено ако го носят на шията.”
Сестра Катерина изтърпяла много унижения, но била настоятелна в искането да се изработи медальона.
Две години по-късно, през 1832 г., епископът на Париж дал разрешение да се направи такъв медальон. Първото медальонче се появява на 30 юни същата година. Първоначално го наричали „Непорочно зачатие на Дева Мария”, а след седем години получил наименованието „Чудотворният медальон”. Учудващо бързо се разпространил в цяла Франция и извън границите и из цяла Европа и другите континенти. Милиони хора носят този медальон, от който получават толкова благодати. До наши дни непрекъснато се съобщава за станали чудеса благодарение на „Чудотворния медальон” – неочаквани излекувания, закрила при опасност за тялото и душата, ненадейни обръщания във вярата. Цял свят започва да говори за Чудотворния медальон и за молитвите, които са чути заради него, както и за сестрата, видяла Майката Божия. Но тя била толкова скромна, че едва след смъртта и, на 31 декември 1876 г. предстоятелите откриват на обществото нейната голяма тайна. Цели 46 години тя не нарушила мълчанието по отношение на собствената си личност. Искала да остане неизвестна за всички, споделяла само с изповедника си.
Катерина Лабуре е обявена за блажена на 28 май 1933 г., а на 27 юли 1947 г. папа Пий ХІІ я причислява към хора на светците. Лазаристите и сестрите на милосърдието отбелязват празника и на 28 ноември.

Значение на Медальона
С явлението на Дева Мария в Париж през 1830 г. започва период от нейни явления – 1858 г. в Лурд, 1917 г. във Фатима. Това явление подготвя вярващите за обявяването на догмата за Непорочното зачатие на Дева Мария през 1854 година. Мария, избрана за майка на Бога от вечността, е изпълнена с благодат от началото на живота си. Заради своя син тя е освободена от първородния грях и от всякакви човешки грехове. Тя първа участва в спасението (кръста над буквата „М”). Мария е свързана със своя син с дълбока вътрешна връзка (двете сърца на гърба на медальона), тя иска да заведе всички хора при него, да ги подкрепи във вярата им и да им осигури много благодати чрез застъпничеството си. Ето така, Чудотворният Медальон изразява с немного на брой знаци най-съществените страни от целия ни християнски живот.
Още през 1947 г. в Париж е основано дружество на Чудотворния Медальон, чиято цел е да разпространява посланието му сред християните. Впоследствие са основани такива дружества и в други страни.
Чудотворният медальон се носи в знак на почит към Непорочната (Immacolata), като молба за закрила във време на опасност за тялото и душата и в знак на това, че като християни сме призвани като Мария да носим Исус на хората. Чудотворният Медальон не е талисман, но той може да укрепва вярата ни, която е в състояние да премества планини (Мт 17, 20).

През 1939 г. епископът на Париж издал пастирско писмо за Чудотворния Медальон, с което препоръчвал носенето му и моленето на изписаната върху него молитва.
Папа Григорий ХVІ носел чудотворния медальон и поръчал да се направи същия за неговия кръст, като проверил достоверността му грижливо.
Папа Лъв ХІІІ определил през 1894 г. празника на Чудотворния Медальон да се чества на 27 ноември.
Папа Пий Х създал дружеството на Чудотворния Медальон.
Папа Пий ХІ също напомнял за неговото значение.
Папа Пий ХІІ, който обявил Сестра Катерина Лабуре за светица, обичал да раздава Чудотворния Медальон по време на аудиенции.
Папа Йоан-Павел ІІ посети през 1980 г. параклиса на Рю дьо Бак.

Превод: catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар