Наше задължение е да помагаме на душите в Чистилището

Ученият и благочестив М. Будон, архидякон на Еврьо казва в своята книга „Прославата на Пресветата Троица в душите от чистилището”: „Колкото по-беден е един човек, толкова повече сме длъжни да му помагаме. А кой може да е по-беден от онзи, който си няма нищо, който е потънал в дългове, който не може нито да работи, нито да придобива и въпреки това трябва да остане в най-ужасните мъки, докато не изплати и последната стотинка? Задължението да се помага на угнетените е всеобщо и се отнася и до чуждите и непознати хора; но тук има още по-строго задължение, защото в пречистващите пламъци се намират и хора, които са ни много близки и за чиито страдания може би и ние имаме не малка вина. В чистилището страдат нашите братя, сестри, бащи, майки и т.н.
Каква ли болка изпитват в пламъците душите като виждат, че са забравени и изоставени от онези, за чието щастие преди не са спестявали никакви усилия и които сега харчат пари от оставеното им наследство за толкова глупости, без обаче да дадат и стотинка за облекчението и спасението им!
Наистина, трябва да се чудим на това; аз поне не го разбирам. Ако някое животно гори, ще се смилят над него, а към бащата, майката, съпруга и т.н. в най-страшните пламъци на чистилището могат да бъдат безчувствени! Не сме ли хора без вяра? Ако на някой от тези души на този свят се случи най-малкото зло или ако видим върху тях да падне само една искра огън, ще направим всичко, за да ги освободим: но сме достатъчно подли и слепи да ги оставяме в болки, чиято острота не може да разбере никой човек.”

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар