Свети Йосафат Кунцевич

На 12 ноември Католическата Църква чества Св. Йосафат Кунцевич – голям борец за църковно единство и пример за подражание за много християни. Покровител на Полша и Русия, мъченически загинал заради убежденията си и предаността си към Светата Католическа и Апостолска Църква. Свети Йосафат Кунцевич (със светско име Иван) е католически архиепископ от източен обряд на Полоцк (Украйна), духовен писател. Ражда се в 1580 г. във Владимир Волнски в благочестиво бюргерско семейство. През 1604 г. постъпва във Вилнюския манастир „Света Троица” – манастир, приел Брехтската уния. Макар и да не намира там учители за монашески живот, с времето Йосафат преуспява в религиозния живот, благодарение на четенето на религиозна литература и непрекъснатата молитва. С времето става духовен наставник на новопостъпващите в манастира монаси, и по-специално – на Йосиф Велямин Рутски – бъдещия киевски католически митрополит от източен обряд. В манастира Йосафат преписва Житията на светците, трудовете на Отците на Църквата, аскетични съчинения. В чиста и традиционна форма написва трактат в защита на църковното единство. В своя духовен живот монахът се придържа към източната монашеска традиция, бидейки човек на покаянието и молитвата. Още от детството Йосафат се стреми към живот, посветен на Бога. Той не успява да получи западно богословско образование; за формиране на неговата личност влияние оказват византийската литургия, манастирската молитвена практика и четенето на традиционна византийско-славянска литература, съчиненията на Отците на Църквата и на аскетите-исихасти – по-конкретно – Св. Симеон Нови Богслов и Св. Нил Сорски. Йосафат непрестанно практикува Исусовата молитва (най-популярната молитва в източно-църковната молитвена традиция – бел. ред.). През целия си живот търси уединението. През 1609 г. Йосафат Кунцевич е ръкоположен за свещеник, като управлява и два манастира – Битенския и Жировичкия. От 1614 г. е настоятел на Вилнюския манастир „Света Троица”, а през 1617 г. митрополит Рутски го въвежда в сан еписко-коадютор на Полоцката епархия. Още във Вилнюс бил известен със своето благочестие – с голяма любов отслужва Литургията, по цели нощи прекарва в молитва пред Пресветите Дарове, носи вериги и власеница, пости, практикува самобичуването. Освен това Йосафат е човек на вътрешната радост, кротък в общуването, открит за своето паство. Аскетичният идеал на Йосафат става основа на неговата апостолска дейност. През 1618 г. Йосафат Кунцевич е назначен на архиепископ на Полоцк. В своето служение той се ръководи изключително от византийското канонично право и от богослужебния устав на Източната Църква. Ревнив пастир, Йосафат благоустроява духовно и материално своята епархия, всекидневно изповядва, проповядва, води диспути с противниците на Унията (общение с Католическата Църква – бел. ред.); написва „Катехизис за простия народ“ и „Правила за свещениците“. Занимава се с благотворителност – архиепископът раздава своето имущество на бедните, като понякога сам остава без средства за съществувание. Йосафат определя като трагедия възстановяването през 1620 г. от патриарх Теофан на автокефалната православна йерархия в Украйна и Беларус. Вследствие на агитацията от страна на алтернативния архиепископ на Полоцк, Мелетий Смотрицки, част от паството напуска Йосафат, който предвижда като резултат от това действие разрушаване на единната истинна Църква и вечна погибел за въвлечените в разкола. През 1622 г. великият канцлер на Лъв Сапега обвинява Полоцкия архиепископ в безкомпромисна борба с автокефалната Православна Църква, като игнорира законните права на новоприсъединилите се православни, което, по мнението на Сапега, би могло да доведе до държавни неразбории. В същото време се появява и първото клеветническо обвинение по адрес на светеца. Въпреки, че Йосафат е предупреждаван нееднократно за готвения срещу него заговор, той, бидейки изцяло посветен на своето епископско служение, се отказва от охрана и безстрашно се отправя към Витебск. По време на своята епископска служба светецът често споменава за желанието си да приеме мъченическа смърт за Христа и за Неговата Църква. На 12 ноември 1623 г. в архиерейския дом във Витебск той спокойно се среща с въоръжена тълпа противници на Унията. Същата тълпа е изпълнител на подготвения срещу Св. Йосафат заговор. Светецът, с разсечена вече глава, успява да се помоли за своите убийци… Йосафат Кунцевич е беатифициран през 1643 г., а през 1867 г. е канонизиран за светец. Мъченикът Йосафат е първият светец на Източната Църква, канонизиран в Рим при спазване на всички формални канонизационни процедури. Папа Пий ІХ обявява Св. Йосафат за покровител на Русия и Полша. Паметта на този изключителен източен католически светец се чества на 12 ноември – деня на неговата мъченическа смърт. През 1705 г. мощите на Св. Йосафат са пренесени от Полоцк в Бялу-Подляску. През 1764 г. са зазидани в стените на замъка Радзивилов, а през 1765 г. – пренесени във Василианския манастир, намиращ се в същия град. През 1864 г., след като властите на Руската имперя закриват манастира, мощите на светеца са погребани. Те отново стават достояние на света през 1916 г., а дотогава негласно се съхраняват под ватиканската базилика „Св. Петър”, заедно с мощите на Апостол Петър. През 1963 г. Папа Павел VІ, изпълнявайки волята на Папа Йоан ХХІІІ, пожелава премества мощите на Св. Йосафат в базиликата „Св. Петър”, под олтара на Св. Василий Велики. В руската историография съществуват много погрешни и манипулативни съждения за Св. Йосафат – бил учил в училище на йезуитите, бил чужд за православната духовност, бил прилагал насилие в Полоцката епархия, бил осквернявал гробове на починали православни, бил предал националните интереси на украинци и беларуси. Руските историци съвсем преднамерено отпечатват писмата на Сапеги към Йосафат в чисто манипулиран вид.

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар