Свети Жан-Мари Виане. (4) Пристигане в Арс

Арс се намира на около тридесет километра северно от Лион и по времето, когато Жан-Мари Виане бил повикан там, бил малко село, наброяващо 230 жители. О.Жан-Мари се отправил към новата си енория рано сутринта на 9 февруари 1818 година. Малко преди Арс той се заблудил и едно овчарче на име Антоан Живр му показало пътя до селото. Тогава Жан-Мари Виане изрекъл една от най-прочутите си фрази: „Ти ми показа пътя към Арс, а аз ще ти покажа пътя към небето.“ След години Антоан Живр бил първият жител на Арс, който починал след светеца.
Когато съзрял селото, Жан-Мари коленичил и започнал да се моли на своя Ангел-Пазител. Помислил си: „Колко малко е селото!“ и в същото време при едно от онези видения, които го просветлявали през целия му живот, му било казано: „Тази енория няма да може да побере хората, които по-късно ще идват тук.“
Веднага след пристигането си Жан-Мари Виане отишъл в църквата. Тя била съвсем запустяла, откакто вече седмици наред не била служена литургия в нея. Липсвали богомолци, на олтара нямало цветя. Вечната светлина била угаснала, но Св. Причастие още било там. Жан-Мари Виане се проснал на стъпалата и дълго се молил. Недеволството му нараснало, когато огледал енорийския дом – той бил обзаведен с най-хубавите мебели, докато църквата била занемарена. На следващия ден той ударил звънеца за литургия, от което обаче само неколцина се заинтересували. Въпреки това, скоро всеки в селото научили, че е пристигнал нов енорийски свещеник и че в църквата вече всяка сутрин ще бъде отслужвана Светата литургия.
Същия ден Жан-Мари Виане отишъл в замъка, за да се представи на господарката и да й върне всички красиви мебели от енорийския дом. След кратък разговор той си тръгнал. Господарката на замъка казала на слугата си: „Епископът ни е изпратил добър и ревностен свещеник. Той не иска нищо за себе си, но всичко за своята Църква и за Спасителя. Арс има късмет с такъв духовник.“ На Св. литургия за започване на служението, която се провела на 13 февруари 1818 г., се събрала цялата общност, поне за да види новия енорийски смещеник. Още тогава се възхитили от него. Начинът, по който той отслужил Литургията, не оставила равнодушни още в началото. „Църквата ни е бедна, но имаме свят свещеник“, отбелязал кметът Монди.

Подбор и превод: catholic-news.bg

(1) Детство и юношество
(2)Трудностите на семинариста
(3)Каплан на Екюли и призоваване в Арс

Следва: Първите десет години в Арс: „Арс не е вече Арс“

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар