Размишления за Кръстния път на нашия Господ Исус Христос

Първо спиране
Исус е осъден на смърт

Господ, Който дойде при хората, за да ги обича, е отхвърлен от тях. Този, Който живя и проповядва любовта и помирението, за да дари на всички щастие и блаженство, е осъден на смърт.
В целия свят има хора, които са осъждани несправедливо, преследвани са и са измъчвани заради убежденията си. Едни осъждат други.
Господи Исусе Христе, Ти даде пример за смелост и вярност. Бъди до всички, които страдат от несправедливост и трудности, бъди за тях сила и мощ. Предпазвай ни от лекомислени преценки и от окончателното осъждане на ближния. Защото Ти желаеш помирение и само на Теб се полага справедливата присъда.

Второ спиране
Исус взема кръста на рамото Си

Дървото, което Той носи, е кръстът, с който хората Го натовариха. Това е кръстът на нашето спасение. Той нямаше да го носи, ако не бяха нашите грехове. Ние като грешници сме Неговият товар. Но любовта Му към нас е достатъчно голяма, за да се съгласи с товара и да приеме кръста.
Понякога и ние самите сме кръст за себе си; тогава трудно понасяме себе си: нашите слабости и грешки, нашите грехове, същото нашата работа, недоволството ни от самите себе си, болестта си, страданието си. Понякога другите стават кръст за нас, който трябва да носим: с мъката, която ни причиняват; с ядовете, които ни създават; с навика, с който ни лазят по нервите.

Трето спиране
Исус пода за първи път под кръста

Господ мъкне самотен кръста нагоре. Заобиколен е от много хора: присмехулници и хулители, състрадаващи и приятели, страхливо стоящи настрана. Сред тълпата Той е сам. Белязан от разпит и бичуване, от подигравки и присмех. Пада под кръста.
Самотност, да бъдеш сам сред хората. Да бъдеш притискан надолу от товара на хората. Знаят го и хората около нас: здравите и болните, младите и старите.

Четвърто спиране
Исус среща Своята майка

Майката: Тя преживява със Сина, мъчи се с него; Неговото страдание е нейно страдание. Тя не може и не бива да Му помага. Това е Неговият път – пътя, за който е роден. Но тя не се страхува за себе си, а само за Него. Не се е скрила малодушно. И Той я вижда да стои там, среща нейния поглед и му отвръща. Той усеща: Не съм сам.
Добре ни е да знаем: Аз не съм сам. Тук е някой, който държи на мен, който преживява с мен. Дори и когато в крайна сметка трябва да вървим пътя си сами. Някой наоколо се нуждае от нас, за да знае: Не съм сам, има някой, който ме утешава; някой, който не се срамува от мен.

Пето спиране
Симон Киринеец помага на Исус да носи кръста Си

Един чужд човек идва насам; той се връща от полето. Името му е Симон. Дали е познавал Исус? Какво е мислил за Него? Не знаем това. Във всеки случай бил повикан и натоварен с кръста, за да го носи след Исус. Исус позволил някой да Му помогне. Дал пример как да се служи и приел услугата на Симон.
Понякога сме зависими от помощта на другите. Не се справяме с работата или не знаем как да продължим с личните си проблеми. Щастлив е този, който не е толкова горд, за да приеме помощ. Може край нас да има някой, който се нуждае от нашите услуги. Но ние не виждаме или не искаме да видим.

Шесто спиране
Вероника подава кърпа на Исус

Вероника – една жена, която иска да помогне на Господ. Какво може да направи? Подава му кърпа. Малка услуга от любов. Той я поема и притиска лицето Си в нея – лице, обезобразено до неузнаваемост.
И днес има хора, обезобразени от насилието и бруталността на ближните, обезобразени от атентати, катастрофи и войни. Хора с обезобразени души от вътрешен безпорядък и лоши навици, обезобразени от жестокостта на душите на ближините си, от страдание и болест. Този човек сме и ние.

Седмо спиране
Исус пада за втори път под кръста

Господ отново носи кръста сам. Но силата Го напуска. Носенето на кръста изисква сила, повече от тази, която Му е останала. Той пада за втори път.
Този опит ни е познат: да сме претоварени, задачата да не е по силите ни. Познаваме също провала в греха. Често сме се повдигали – но рано или късно отново сме лежали на земята. Исус не остава да лежи. Това е нашият път: новото начало; да не оставаме да лежим, а да ставаме, отново да тръгваме. Това е пътят на спасението.

Осмо спиране
Исус среща плачещите жени

Жените от Йерусалим, жени от обкръжението на Исус, са там. Оплакват Го със сълзите си. Той се обръща към тях и им казва: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мен, а плачете за себе си и за децата си.“
Нашето състрадание – само суетна сантименталност ли е, която бързо бива забравяна, понеже не се корени дълбоко в нас, или е истинско съчувствие и състрадание, което се превръща в помагащо и спасяващо действие? Защо страдаме – само заради лошите си оценки, от болестта си, от злината на другите, от наранена гордост? Страдаме ли и поради това, което причиняваме на Бог и на хората? Това състрадание е по-важно.

Девето спиране
Исус пада за трети път под кръста

Господ приближава все повече и повече мястото на Своята екзекуция. И още веднъж пада с кръста на рамо. Но Той не се поддава на слабостта, колкото и голямо да е изкушението. Това, което Отец желае, това трябва да стане.
Часове, дни на слабост – има ги в нашия живот. Изкушението да захвърля всичко, да се откажа от всичко е голямо; изкушението да избера по-лесния, по-приятен живот. Единствено правилното е да изпълнявам волята на Отец – Неговите заповеди, Неговото лично звание към мен. Не само радостта, а и мъчнотиите, които Той ми възлага, трябва да бъдат приемани.

Десето спиране
Войниците събличат дрехите на Исус

Голгота е достигната. Но още не е направено достатъчно за унижението. Към позора на кръстната смърт спада и това осъденият да бъде увесен гол на кръста. Затова разкъсват дрехите Му, залепнали за засъхналите рани. Тези хора нямат уважение и към последното чувство за достойнство на Жертвата си.
Това ли е човекът, когото Бог пожела? Същество, което се отнася към хората с крайна бруталност, което обявява невинния за виновен, което издевателства над беззащитния, което отнема достойнството на другия и се наслаждава на това? Ето докъде може да се изроди човек. През всички векове, също и днес, агресията и деградацията се повтарят, открито и тайно.

Единадесето спиране
Исус е прикован на кръста

Господ е разпънат на кръста и прикован за него. „Исус от Назарет, цар на юдеите“. Сега всички могат да го гледат, всеки със своите мисли и чувства: с мъст и удовлетворение, с присмех и злорадство или със страх и чувство за вина, със съжаление и отчаяние. Той казва: „Свърши се“. А на съседа си: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“.
Имаме цел, задача, мисия. Тя трябва да бъде изпълнена, без да се оставяме да се объркваме от онези, които ни подиграват и хулят. Тя трябва да бъде изпълнена, без да се оставяме да бъдем разколебани от тези, които ни мислят доброто. В това е целият смисъл на живота ни – да изпълним задачата и мисията, която Бог е предназначил за нас. Тогава ще се изпълни и целта на живота ни, а именно – да бъдем с Него в рая.

Дванадесето спиране
Исус умира на кръста

Господ гледа от кръста към хората. Мисли за тези, които Го разпънаха, които Го измъчваха и изпитваха радост от това. В Него няма отмъщение, няма омраза. „Отче, прости им, понеже не знаят какво правят“ и „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си“. Той се чувства сигурен при Отца, дори и сега.
Ние много слушаме и говорим за любовта. А искаме да се отплащаме със същото или най-малкото настояваме на правото да се оправдаваме или да се сърдим. Христос прощава – също и днес на нас. Това е любов. Тази любов ни прави способни да се предаваме безрезервно на Бог.

Тринадесето спиране
Исус е снет от кръста и положен в ръцете на майка Си

Господ е мъртъв. Идват майка Му и неколцина приятели. Тук има и такива, които преди само тайно са били Негови ученици – поради страх от юдеите. Сега те идват, за да направят последното за Него. Бог приема закъснялото им признание.
Да бъда само скришом Негов ученик? Да се страхувам в училище, на работното място или в спортния клуб? Да мълча, когато трябва признание? Да бъда малодушен вместо смел? На пътя на храбростта ли сме вече?

Четиринадесето спиране
Исус е положен в гроба

Господ наистина е умрял и е бил погребан. Той изпита смъртта докрай, защото бе станал човек, във всичко подобен на нас, освен в греха. А тези, които Го погребват, погребват с Него надеждата си. Те още не са разбрали, че точно по този начин Бог дари спасение на народа си.
Колко често мнозина от нас е трябвало да погребват някоя човешка надежда! И невинаги можем да разпознаем в това мъдрото Божие водачество. Ние сме твърде привързани към себе си, към нашите планове и надежди. Но в тях можем да видим и състраданието ни към Христовите страдания, да потвърдим нашето „Да“ за Христос, защото подражанието на Христос е подражание не само в радостта, но и в смъртта; а през смъртта вървим към
възкресението.

Възкресението
Възкръснал на третия ден според Писанията

В онези дни Петър започнал да говори:
„Вие знаете за станалите по цяла Юдея събития, които започнаха от Галилея след кръщението, което проповядваше Иван: как Бог помаза с Дух Свети и със сила Исус от Назарет, Който тръгна от Юдея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него. И ние сме свидетели на всичко, което стори Той в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво. Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява – не на целия народ, а на нас, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите. И заповяда ни да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.“

Превод: www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар